Умишлен ли е Радев срещу България, или глупостите му идват

...
Умишлен ли е Радев срещу България, или глупостите му идват
Коментари Харесай

Станислав Станев: Сигурно ли е, че България е Родината на Румен Радев?

Умишлен ли е Радев против България, или нелепостите му идват от вътрешната страна? Преди няколко години си приказвах с един албански българин и безразсъдно го питах какъв е и коя му е родината. Човекът ме погледна с скука и ми сподели: " Аз съм българин, учтив съм като подобен от татко ми, дядо ми и той живееше като българин. Моят наследник също се роди и израсна като българин, НО... аз съм се родил в Албания, тук съм учил, тук се ожених и тук ми се роди детето. Албания няма нищо срещу това, че аз съм българин, а аз желая най-хубавото за Албания, което не ми пречи да съм българин и да обичам България като татковина на предците ми ". Ако знаете по какъв начин се засрамих от този урок по цивилизованост... Никога не съм харесвал Движение за права и свободи... и в този момент не ги одобрявам! Аз персонално считам, че тази партия държи в икономическо и психическо иго хората в смесените региони. Смятам, че се храни от омразата, която струи от думите на лъжепатриотите, и по този метод, употребявайки страха и доверчивата простодушност на хората, консолидира вота и осребрява последствията му. Може да се каже, че Движение за права и свободи съществува и богатее с помощта на омразата и страха и по тази причина насърчава и двете. Изявлението на Румен Радев във връзка с Карадайъ през днешния ден може и да отива на Йоло Денев и на други хора с неговите измерения. Само че Румен Радев не е наследник на Тангра, който не носи отговорност пред никого; Румен Радев не е герой за популярност или пък за депутатски мандат. Румен Радев е държавният глава  на Република България и като подобен би трябвало да се грижи за единството на нацията. А единството на нацията се реализира и нейното великолепие идва, когато и тъй като всички нейни жители, без значение от своят етнически генезис и религиозна принадлежност, се борят за нейния триумф. България се е потвърдила през вековете като толерантна държава; съгражданите ни, които изповядват ислям, в това число тези с майчин турски език добросъвестно изпълняваха своята клетва към България. Те са били до нас и с нас във всички борби, които България води след 1878 година Бяха на фронта, бореха се и проливаха своята и непознатата кръв в името на свят блян - отбраната и обединяването на България. Те бяха до нас и с нас след краха във войните и дружно с нас запретнаха ръкави и работиха, с цел да може България да изплува. Като част от българския народ, те изстрадаха дружно с нас репресиите на пълчищата на Сталин. В България етнически (и религиозен) спор не се случи, тъй като българите християни не сме жестоки, а българите мюсюлмани и българските турци са положителни, работливи и миролюбиви хора. Българите християни бяхме израснали подправения национализъм, който потопи някогашна Югославия в кръв. И всички дружно имаме мотив да сме горди с това. Днес президентът Радев, с неуместния си популизъм наруши своята клетва към България - във всичките си дейности да се води от ползите на народа; през днешния ден Румен Радев, протягайки ръка към втори мандат, изпадна до равнището на първичен популист и дефинитивно потвърди, че не заслужава да бъде държавен глава на най-толерантната нация в Европа. С хитроумния си примитивизъм през днешния ден, Румен Радев не сподели нито достолепие, нито държавничество, той просто консолидира електората н Движение за права и свободи - на същите тези хора, които преди пет години го избраха за президент. За мое голямо съжлание мога да кажа, че Румен Радев е най-слабият държавен глава от времето на Вълко Червенков насам. По-жалък даже от правешкия полуграмотник. Не го споделям с самоувереност, споделям го с голяма болежка, тъй като съм български родолюбец и желая президентът, без значение кой е, да бъде БЪЛГАРИН с достолепие и визия. И като си приказваме за това на кого, коя му е родината, ми хрумва тъжния въпрос: а несъмнено ли е, че България е Родината на Радев? Тъжен е, тъй като още не съм не запомнил унижението един наглец, в лицето на съветския патриарх, да унижава българският държавен глава посред София. А той, бидейки президент и военачалник, да стои и да мълчи като отговорен комсомолец. Благодарен съм на Бог, че съм част от българския народ и ме е позор от държавния ни глава... 
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР