Ние сме журналисти! Не стреляйте!
" Умираме тук един след различен, никой и нищо не може да ни отбрани, нито каски с надпис " ПРЕСА ", нито бронежилетки. Стрелят ни все едно не сме хора, а цели. "
Този скръбен монолог на нашия сътрудник, палестинския ефирен чиновник Салман Башир, прозвуча в ефир, а водещата на новинарската емисия едвам сдържа сълзите си. Салман Башир се „ изправи “, както се споделя на професионален диалект по малкия екран, безусловно от мястото, където малко, безусловно няколко минути по-рано, беше погубен сътрудника му Мохамад Абу Хатаб. Палестинските сътрудници работят в Газа, която в този момент се изравнява със земята. Освен палестинците има израелци и ливанци. И те са безусловно същите цели и имената им също могат да станат редове в непрестанно нарастващиясписък на починали.
От началото на интервенцията на “Цахал ” в Ивицата Газа до момента и по предварителна информация са убити минимум 35 наши сътрудници - 31 палестинци, трима израелци, един ливанец, не е известна ориста на още осем кореспонденти. Или са арестувани, или са в неопределеност. Комитетът за отбрана на журналистите потвърди тези числа.
Професията на боен сътрудник постоянно е била считана за една от най-опасните, хората отиват на огневата линия (буквално) без оръжие и единствено с цел да изпълнят дълга си. Това е просто и ясно, като армейска заповед: разкажете какво се случва и какво сте видели със личните си очи. И да оповестява какво мислят и усещат хората, без значение дали са цивилни или военни, които се оказват в центъра на спора. Професията на военния сътрудник не търпи фалш, възторг и пъчене, само че изисква безусловно самообладание и тъкмо схващане за какво и защо рискувате живота си.
Изненадващо, факт е – приказливата европейска преса, толкоз обичаща да се хвали със своите паравоенни отчети (не цялата общественост, несъмнено, само че преобладаващата част от нея) към момента не е намерила дума на състрадание към починалите палестински сътрудници. Въпреки че – и това също би трябвало да се подчертае – европейските медии драговолно употребяват видеоклиповете и фотосите, които вършат, с цел да „ изобразят “ мнения, написани в комфортна и безвредна редакция.
Тук не става въпрос за правдивост, а за просто благовъзпитание. Западната преса, колкото и бравурни да звучат нейните отчети и колкото и впечатляващо да наподобява оборудването, в този момент се опасява да навлезе в центъра на нещата. Въпреки мастната застраховка при положение на неприятни сюжети и разнообразни курсове, които учат по какъв начин човек да се грижи за себе си (точно по този начин, да) в рискови обстановки.
Напълно разнообразни хора се катерят, карат и си проправят път в пъкъла. Знаейки по какъв начин може да свърши всичко това.
Руските публицисти безпределно и откровено симпатизират на палестинските си приятели в специалността. Защото знаят цената на всеки кадър във всеки репортаж, на всяка фотография и на всяка дума във военната преписка. Руските публицисти са губили своите сътрудници по-често от всеки различен. В Украйна починаха чиновниците на телевизия " Русия-1 " Антон Волошин и Игор Корнелюк, Анатолий Клян, работил в Първи канал, фоторепортерът на РИА Андрей Стенин и репортерът Ростислав Журавльов. Смъртта им при осъществяване на професионалния им дълг провокира мощен резонанс в страната. Но не и оттатък нея.
Западните медии, толкоз невероятни, толкоз обичащи да клюкарстват за свободата на словото, наподобява изпадат във краткотрайна амнезия, когато тези, които отразяват събитията от другата, „ неправилна “ страна, както те я считат, умират. В същото време забравяйки, че офанзивата против публицисти и тяхната гибел е същинската офанзива против свободата на словото. Кой, с изключение на публицист, фотограф, оператор, боен сътрудник, ще опише на обществото какво се случва там, където в този момент е горещо и рисково? Те не са „ кресливи ” специалисти и анализатори, които в никакъв случай не са държали нещо по-тежко от молив в ръцете си.
Така че не трябва нито да се учудваме, нито да се възмущаваме, че европейците на практика не разискват гибелта на публицисти в Газа. Това не е европейска камбана и бие не за тях, а за другите.
Ние, които не сме делили и не разделяме професионалната общественост на „ свои ” и „ непознати ” пред лицето на гибелта сега на осъществяване на професионалния дълг, ще отдадем респект пред паметта на тези, които не се опасяват, които рискуват живота си, които преодоляват инстинкта за самозапазване и излизат да се „ изправят “ под ракетен обстрел и бомбени офанзиви.
Без да претендира, че знае безспорната истина, да бъде неутрален, с цел да ни каже какво се случва. От казаното от мнозина се обрисува картина на действителността.
От безмълвие, боязън за живота и флиртуващи разсъждения под прожекторите на студиото се ражда платно, което в най-хубавия случай страда от грешки, а в най-лошия е просто неистина.
А тези, които стрелят по публицисти, в действителност желаят тази неистина най-после да победи.
Така че в името на истината, без която няма живот и бъдеще, по-добре е викът „ Ние сме публицисти, не стреляйте! “ да е тревога за едно общество, което не желае да живее в неистина.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Този скръбен монолог на нашия сътрудник, палестинския ефирен чиновник Салман Башир, прозвуча в ефир, а водещата на новинарската емисия едвам сдържа сълзите си. Салман Башир се „ изправи “, както се споделя на професионален диалект по малкия екран, безусловно от мястото, където малко, безусловно няколко минути по-рано, беше погубен сътрудника му Мохамад Абу Хатаб. Палестинските сътрудници работят в Газа, която в този момент се изравнява със земята. Освен палестинците има израелци и ливанци. И те са безусловно същите цели и имената им също могат да станат редове в непрестанно нарастващиясписък на починали.
От началото на интервенцията на “Цахал ” в Ивицата Газа до момента и по предварителна информация са убити минимум 35 наши сътрудници - 31 палестинци, трима израелци, един ливанец, не е известна ориста на още осем кореспонденти. Или са арестувани, или са в неопределеност. Комитетът за отбрана на журналистите потвърди тези числа.
Професията на боен сътрудник постоянно е била считана за една от най-опасните, хората отиват на огневата линия (буквално) без оръжие и единствено с цел да изпълнят дълга си. Това е просто и ясно, като армейска заповед: разкажете какво се случва и какво сте видели със личните си очи. И да оповестява какво мислят и усещат хората, без значение дали са цивилни или военни, които се оказват в центъра на спора. Професията на военния сътрудник не търпи фалш, възторг и пъчене, само че изисква безусловно самообладание и тъкмо схващане за какво и защо рискувате живота си.
Изненадващо, факт е – приказливата европейска преса, толкоз обичаща да се хвали със своите паравоенни отчети (не цялата общественост, несъмнено, само че преобладаващата част от нея) към момента не е намерила дума на състрадание към починалите палестински сътрудници. Въпреки че – и това също би трябвало да се подчертае – европейските медии драговолно употребяват видеоклиповете и фотосите, които вършат, с цел да „ изобразят “ мнения, написани в комфортна и безвредна редакция.
Тук не става въпрос за правдивост, а за просто благовъзпитание. Западната преса, колкото и бравурни да звучат нейните отчети и колкото и впечатляващо да наподобява оборудването, в този момент се опасява да навлезе в центъра на нещата. Въпреки мастната застраховка при положение на неприятни сюжети и разнообразни курсове, които учат по какъв начин човек да се грижи за себе си (точно по този начин, да) в рискови обстановки.
Напълно разнообразни хора се катерят, карат и си проправят път в пъкъла. Знаейки по какъв начин може да свърши всичко това.
Руските публицисти безпределно и откровено симпатизират на палестинските си приятели в специалността. Защото знаят цената на всеки кадър във всеки репортаж, на всяка фотография и на всяка дума във военната преписка. Руските публицисти са губили своите сътрудници по-често от всеки различен. В Украйна починаха чиновниците на телевизия " Русия-1 " Антон Волошин и Игор Корнелюк, Анатолий Клян, работил в Първи канал, фоторепортерът на РИА Андрей Стенин и репортерът Ростислав Журавльов. Смъртта им при осъществяване на професионалния им дълг провокира мощен резонанс в страната. Но не и оттатък нея.
Западните медии, толкоз невероятни, толкоз обичащи да клюкарстват за свободата на словото, наподобява изпадат във краткотрайна амнезия, когато тези, които отразяват събитията от другата, „ неправилна “ страна, както те я считат, умират. В същото време забравяйки, че офанзивата против публицисти и тяхната гибел е същинската офанзива против свободата на словото. Кой, с изключение на публицист, фотограф, оператор, боен сътрудник, ще опише на обществото какво се случва там, където в този момент е горещо и рисково? Те не са „ кресливи ” специалисти и анализатори, които в никакъв случай не са държали нещо по-тежко от молив в ръцете си.
Така че не трябва нито да се учудваме, нито да се възмущаваме, че европейците на практика не разискват гибелта на публицисти в Газа. Това не е европейска камбана и бие не за тях, а за другите.
Ние, които не сме делили и не разделяме професионалната общественост на „ свои ” и „ непознати ” пред лицето на гибелта сега на осъществяване на професионалния дълг, ще отдадем респект пред паметта на тези, които не се опасяват, които рискуват живота си, които преодоляват инстинкта за самозапазване и излизат да се „ изправят “ под ракетен обстрел и бомбени офанзиви.
Без да претендира, че знае безспорната истина, да бъде неутрален, с цел да ни каже какво се случва. От казаното от мнозина се обрисува картина на действителността.
От безмълвие, боязън за живота и флиртуващи разсъждения под прожекторите на студиото се ражда платно, което в най-хубавия случай страда от грешки, а в най-лошия е просто неистина.
А тези, които стрелят по публицисти, в действителност желаят тази неистина най-после да победи.
Така че в името на истината, без която няма живот и бъдеще, по-добре е викът „ Ние сме публицисти, не стреляйте! “ да е тревога за едно общество, което не желае да живее в неистина.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ