Улицата с най-ново име във Варна е кръстена на донор.

Улицата с най-ново име във Варна е кръстена на донор. Тя се споделя “Георги Николов ” – 21-годишен студент, който губи живота си преди 8 години. Тогава фамилията му дава единодушието си негови органи да бъдат дарени на чакащи нуждаещи се пациенти.

Според основателите това ще пази загатна за него освен у околните му, само че и ще обърне внимание на хората към донорството.

Така четирима българи не престават живота си с неговите бъбреци, черен дроб и сърце.

Майката на Георги – Светла Николова, едва сдържа сълзите си,

когато говори за непрежалимия си наследник.

Семейството взе участие в специфична документална мултимедийна история за донорството на органи в България – “Последният подарък на индивида ”, част от екипа му е и братът на Георги – Александър.

Близките на Георги имат вяра, че би трябвало да се приказва по-често за донорството в България, да се описват и персоналните истории на донори и реципиенти, тъй като тиражирането на броя дарили и приели органи остава единствено числа, статистиката обезличава.

Затова те с ненаситност споделят своята история, въпреки и да боли.

Слънчевото им момче си отива доста младо – няма по какъв начин да не помнят кошмарния ден, когато, излизайки от жилището,

Георги се навежда да си завърже обувката и пада
пред вратата на асансьора,

усещайки мощна болежка в главата. Успява единствено да се обади на татко си и се свлича беззащитен.

След няколко дни Георги е трябвало да отлети за Лондон, а вечерта – да посрещне брат си, който също живее в Англия, и да се съберат цялото семейство.

Но той остава вечно тук, а неговите органи удължават живота на 4-ма.

До 18 септември 2015 година Георги е крепко момче – сполучлив студент с изострен разум, който в никакъв случай не е имал съществени здравословни проблеми. Никой не е подозирал, че тъкмо в този ден

коварната мозъчна аневризма в главата му е напът да се спука и да постави край на живота му

“Аневризмите са патологични разширения в кръвоносните съдове, постоянно с формата на зрънце. При навременното им изобретение те се отстраняват ефикасно и елементарно от актуалната медицина с безкръвна интервенция.

Единственият метод да бъдат видяни в мозъка обаче е посредством скенер, който не е рутинна профилактична процедура.

Понякога, най-много при млади и здрави хора, за аневризмите няма обяснима причина или симптоматика и в тази ситуация на Георги не е повече от неприятен късмет ”, споделя брат му Александър.

Лекарите вършат всичко по силите си, споделят, че и 1% да има късмет за живот, ще се борят до дъно. Но ориста е определила друго.

„ >

Близките на Георги пред табелата на първата улица, кръстена на донор.

 Чудо няма. Отокът не е понижен и Георги е в мозъчна гибел. Д-р Валентин Маринчев, анестезиолог и координатор по донорство в болничното заведение “Света Марина ”, им споделя:

Единствената ви утеха е да дарите

“Решението за донорство взехме непринудено, бяхме единомислещи. Държахме се за ръце. Нямаше потребност да обсъждаме. Просто казахме: “Ще даряваме. ” Нашият наследник даде късмет на 4-ма индивида да живеят и осмислят живота си.

Това, че си оказал помощ на други, те изпълва с нова мощ, дава ти нов смисъл, вяра и сили да продължим напред, осмисля живота ти по нов метод ”, споделя майката.

Двата му бъбрека отиват при Виктор и Айше, черният дроб – при жена, чието име не знаят, а сърцето му – при Борислав.

Не е редно близки на донори да влизат по отношение на реципиенти, само че

семейство Георгиеви намира Айше, която живее
най-близо до Варна

– в Тервел. Тя е на 42 година и оживява с помощта на техния жест. Още в деня след трансплантацията тя се почувствала като нов човек.

По-късно с мъжа си осиновяват дете – мечтаната рожба, която младата жена не е могла да има поради здравословен проблем.

Така Георги я избавя, а Светла си написа всеки ден с нея, чуват се постоянно и си гостуват при разнообразни мотиви.

“Съдбата ни въвлече в идеята за донорството, болката и желанието да окажеш помощ вървят ръка за ръка ”, споделя Светла.

Синът бил обичан от другари и състуденти, доброжелателен, безоблачен, постоянно ухилен. Сякаш изпълвал пространството със успокоение и светлина, общуването с него било с невероятна лекост.

Церемонията по именуване на улица в кв. “Аспарухово ” бе тъкмо 8 година след гибелта на Георги.

Айше, която живее с бъбрек от Георги.

“Невероятно съвпадане, признателни сме на жеста на община Варна, събитието провокира доста хора да се замислят за донорството. Оттогава се свързват и споделят с нас, като че ли някакъв път се отприщи пред донорството.

Улицата е живописна, потънала в зеленина, спокойна, с превъзходна панорама към морето

“Бих живяла там. На улицата има особено място, където всеки може да се запознае с историята, с QR код да сканира и да прочете историята на Айше ”, споделя Светла и я дефинира като улица на добротата и вярата.

“Трябва да подхождаме с мисъл за другите, когато се апелирам за душата на сина ми, се апелирам и за тези 4-ма души, от които познавам единствено един, да са живи и здрави. От майка ми и баба ми по този начин знам – направи положително и го хвърли в морето.

Оставихме на ориста и не сме търсили другите трима реципиенти, в един от които живее сърцето на сина ми ”, добавя майката.

“В България по този начин е направена системата, че решението на околните е определящо за това дали ще има донорство, или няма да има, а ние се съгласяваме напълно с хората. Обикновено тези, които отхвърлят, го вършат, тъй като не са говорили с умрелия.

Понякога е опит за бягство от възприятието за виновност, което може да изпитват, само че всичко това са догадки.

В подобен момент не може да питаме защо отказват. Не може да се бъркаме в чувствата на хората,

не можем да създадем статистика на аргументите за отвод. Когато взаимоотношенията в фамилията са здрави, решението се взема доста бързо и са безусловно уверени, че това би трябвало да го създадат ”, споделя доктор Маринчев.

Александър Николов намира съидейник в лицето на един варненец – Димитър Панайотов, и други добротворци и идеята е жива.

Инициативата “Анонимните герои ” – за именуването на улица с име на донор, е на жители и основателите на плана “Последният подарък на индивида ”. Той цели да повдигне въпроса за проблемите с донорството в България. В продължение на 6 години двамата

организират над 100 срещи с лекари, пациенти и семейства на донори

допълнително от 15 обитаеми места.

Снимат в 8 лечебни заведения, участват на 3 трансплантации и стават очевидци на една донорска обстановка. Документалният роман стартира точно с историята на Георги.

България е последна в Европа по трансплантации. Едва 13 са осъществените донорски обстановки у нас през 2022 година, а чакащите са близо 1000.

Ако се резервира настоящето движение, ще са нужни повече от 20 години, с цел да бъдат трансплантирани всички чакащи към днешна дата.