Улица в Пазарджик ще носи името на скулптора проф. Величко Минеков
Улица в Пазарджик ще носи името на скулптора и почетен жител на града проф. Величко Минеков. Това решение взе на днешното си постоянно съвещание Общински съвет - Пазарджик. Предложението улицата да носи името алея “Проф. Величко Минеков ”, което е импортирано от Дружеството на пазарджишките художници, беше единомислещо признато от общинските съветници.
Проф. Величко Минеков умря на 2 август 2022 година През октомври същата година в залите на Художествената изложба " Станислав Доспевски " беше открита галерия с произведения, дарени от проф. Минеков.
Величко Минеков е роден на 13 октомври 1928 година в пазарджишкото село Мало Конаре, се показва в информация на уеб страницата на галерията. Известен е с монументалната си пластика. Учи в ВИИИ " Николай Павлович " в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а завърша през 1954 година в класа по статуя на проф. Любомир Далчев. Той е измежду най-известните български скулптори от 60-те и 70-те години на предишния век.
Негови произведения се намират в Националната художествена изложба, Софийската градска художествена изложба, Бургаската художествена изложба " Петко Задгорски ", Варненската градска художествена изложба " Борис Георгиев ", художествената изложба " Станислав_Доспевски " в Пазарджик и други.
Автор е на скулптурните фигури „ Лъвове “ пред Съдебната палата в София, паметника на Съединението в Пловдив, на декоративна пластична стена и бюст на Людмила Живкова, на отстранения по-късно бюст на Тодор Живков в Правец, на мемориал " Хан Аспарух " в Добрич.
Първата му значима задача е архитектурното оформление на площада в Търговище. Следват бронзова фигура " Мaрица " в културния център " Кенеди " във Вашингтон (1977) и фигурата " България " в Москва (1977). Женските му облици са неповторими, опростени, обемни със мощно скулптурно възприятие: " Седнала селянка " (1958), " Селянка " (1958), " Майка " (1960), " Почивка " (1961), " Жажда " (1963), " Очакване " (1967), " Млада селянка " (1971).
По-известни творби са " Спартак " (1956), " Орфей " (1963, Стара Загора), " Младост " (1966, Пловдив), " Нестинарка " (1969), " Майстори " (1970), " Гребен " (1972, гребна база, Пловдив), " Момиче " (1972, градината на " Хълма на освободителите ". Пловдив), " Българка ", (1974, ХГ, Пазарджик), " Добруджа " (1977), " Гладиатор " (1977) и други Монументални произведения: " Орфей " декоративна фигура (1955, площада пред театъра, Търговище), комбинация " Грънчари " (1956, Моста на занаятите, Габрово), композициите " Музика ", " Театър ", " Ръченица ". " Плодородие " (1969, Моста на изкуствата - Боров мост, Габрово). " Партизани " (1958, с. Мало Конаре).
Проф. Величко Минеков умря на 2 август 2022 година През октомври същата година в залите на Художествената изложба " Станислав Доспевски " беше открита галерия с произведения, дарени от проф. Минеков.
Величко Минеков е роден на 13 октомври 1928 година в пазарджишкото село Мало Конаре, се показва в информация на уеб страницата на галерията. Известен е с монументалната си пластика. Учи в ВИИИ " Николай Павлович " в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а завърша през 1954 година в класа по статуя на проф. Любомир Далчев. Той е измежду най-известните български скулптори от 60-те и 70-те години на предишния век.
Негови произведения се намират в Националната художествена изложба, Софийската градска художествена изложба, Бургаската художествена изложба " Петко Задгорски ", Варненската градска художествена изложба " Борис Георгиев ", художествената изложба " Станислав_Доспевски " в Пазарджик и други.
Автор е на скулптурните фигури „ Лъвове “ пред Съдебната палата в София, паметника на Съединението в Пловдив, на декоративна пластична стена и бюст на Людмила Живкова, на отстранения по-късно бюст на Тодор Живков в Правец, на мемориал " Хан Аспарух " в Добрич.
Първата му значима задача е архитектурното оформление на площада в Търговище. Следват бронзова фигура " Мaрица " в културния център " Кенеди " във Вашингтон (1977) и фигурата " България " в Москва (1977). Женските му облици са неповторими, опростени, обемни със мощно скулптурно възприятие: " Седнала селянка " (1958), " Селянка " (1958), " Майка " (1960), " Почивка " (1961), " Жажда " (1963), " Очакване " (1967), " Млада селянка " (1971).
По-известни творби са " Спартак " (1956), " Орфей " (1963, Стара Загора), " Младост " (1966, Пловдив), " Нестинарка " (1969), " Майстори " (1970), " Гребен " (1972, гребна база, Пловдив), " Момиче " (1972, градината на " Хълма на освободителите ". Пловдив), " Българка ", (1974, ХГ, Пазарджик), " Добруджа " (1977), " Гладиатор " (1977) и други Монументални произведения: " Орфей " декоративна фигура (1955, площада пред театъра, Търговище), комбинация " Грънчари " (1956, Моста на занаятите, Габрово), композициите " Музика ", " Театър ", " Ръченица ". " Плодородие " (1969, Моста на изкуствата - Боров мост, Габрово). " Партизани " (1958, с. Мало Конаре).
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ