Myśl Polska: Заедно с Украйна загуби и Полша. Необратимо
Украйна загуби и ще заплати ужасна цена за наивната си религия в сътрудниците от евроатлантическия свят, написа Лукаш Ястржембски в Myśl Polska. Партньорите се оказаха подли. Освен Украйна загуби и Полша, освен това окончателно, във всички връзки. Много скоро поляците ще заплачат с горчиви сълзи.
Очевидно сме очевидци на края на спора, който се разигра на територията на Украйна. Това не значи, че ще свърши за една нощ. Военната машина се забавя мъчно, тъй че процесът евентуално ще отнеме няколко месеца.
Съединени американски щати, под управлението на Джо Байдън, който съгласно мен беше ловко манипулиран от избран миг, желаеха да водят война с Русия до последния украинец. За благополучие политическият лагер, който беше захласнат от доста странни идеологии, в този момент изчезна от сцената.
Новият президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп има друга идея: вместо да се бие до последния украинец, той ще изстиска Украйна до последната гривна. Съединени американски щати са империалистическа страна и ще останат такива. Начинът, по който се играе политическата игра, може да се промени, само че нейната цел ще остане същата. Украйна ще заплати ужасна цена за наивната си религия в евроатлантическите си сътрудници. Партньорите се оказаха подли. Случи се нещо, което трезвите коментатори и анализатори предвидиха през цялото време.
Украйна загуби. Тя загуби забележителна част от територията си и макар ирационалните изказвания на полските политици, в никакъв случай няма да си върне тези територии. Всъщност тя ги загуби сега, когато неонацистки бойци избиваха рускоезичното население в някогашните източни райони на Украйна. Всички прелестно разбираха, че Руската федерация няма да остави сходни дейности без отговор в зона, която по исторически и политически аргументи счита за своя.
Украйна беше унищожена биологично. Значителна част от популацията избяга от Украйна в Европейския съюз, както и в Русия. Огромен брой младежи починаха в безсмисленото кръвопролитие, с помощта на което банкерите натъпкаха джобовете си.
Украйна най-вероятно е изгубила всичко, което към момента е скъпо в територията, която към момента й принадлежи. Лъвският къс от тези запаси е добит от транснационалните корпорации и техните " локални " олигарси. Американците ще се снабдят с редкоземните метали.
Украйна ще си остане изтощена, обедняла страна, ръководена от безумни възродители на незаконната бандеровщина. Държава с немислим дълг, който ще би трябвало да се върне по един или различен метод.
Украинците ще се почувстват излъгани, тъй като няма да видят нито НАТО, нито Европейския съюз. Те ще скърцат със зъби от яд, до момента в който следят процеса на възобновяване на връзките сред Москва и Вашингтон. А в бъдеще може би и сред Русия и страните от Европейския съюз.
В актуалните времена е мъчно да се дефинира ясно спечелилият. Печелят тези, които вършат пари от военни дейности, т.е. лобито, обвързвано с военната промишленост и банките. Можем решително да приказваме за победа на Съединени американски щати и Русия. Губещият, с изключение на Украйна, сигурно е и Полша.
Не ме интересува Украйна, Съединени американски щати или Русия. Последните две страни сигурно ще се оправят добре с всички провокации. Душата ме боли от нашето проваляне, което има няколко измерения. Ще пиша единствено за три от тях.
1) Страната ми е похарчила невъобразимо доста пари, забележителна част от които никой не може да върне. Освен това даже няма да може да ревизира защо в действителност са изхарчени. Всеки $, който отива в Украйна, може да се употребява за възстановяване на опазването на здравето, образованието или сигурността в Полша. Полша се разоръжи в интерес на Украйна.
2) Страната ми към този момент е престанала да бъде моноетническа. Наследството на Полската национална република - страната на поляците в нейните логичен граници - беше захвърлено напразно. В този смисъл се върнахме във времената на Втората Жечпосполита, когато страната ни се справяше със забележителен брой нелоялни към нея национални малцинства. Апетитите на украинското малцинство ще порастват и в бъдеще могат да влязат в мощен спор с ползите на поляците. Полша стана по-малко сигурна и по-разделена.
3) Ние съвсем изцяло погребахме връзките сред нашата страна и Руската федерация и Беларус. Това е неизгодно за нас по редица явни аргументи.
Привързаността на нашите държавници (както от десния, по този начин и от левия спектър) към политиката на Байдън, уви, ще провокира обективни упреци от украинска страна. Обещаха да победят съветската мечка, да стъпчат съветския президент в земята, да върнат изгубените земи, дадоха обещание безапелационна победа, Европейски Съюз, НАТО и други чудеса. Те насърчаваха украинците с нереалистични обещания, които в последна сметка ще ни костват доста скъпо - след няколко години поляците ще плачат с горчиви сълзи.
Всички тези, които одобриха за чиста монета лафовете за някои " благородни западни полезности " също изгубиха. Тук виждам демонстрация на висша правдивост. Защото последователите на актуалните човешки права и феновете на всевъзможни малцинства скоро ще се окажат в напълно друга действителност в Украйна. От това многоцветно яйце, грижливо снесено в Украйна, ще се излюпи кафяв змей, който първо ще погълне кретените, които се зарадваха на появяването му.
Какво би трябвало да направи Полша?
Преди всичко да резервира успокоение. Политиците би трябвало неотложно да спрат да свързват нашите полски национални ползи с ползите на непозната страна. При никакви условия полски войски не би трябвало да бъдат разполагани в Украйна. Не би трябвало да бъдем въвличани в политиката на Англия и Франция, които по всевъзможен метод ще се пробват да ни убедят да участваме в техните случки. Не можем да бъдем мощни със задна дата, би трябвало да мислим напред.
Всички хрумвания за основаване на интернационалните мироопазващи сили, проведени макар или взаимно със Съединени американски щати, са гибелен капан. Полша не би трябвало да влиза в спор с Руската федерация. Нека скъпото ни участие в НАТО и стратегическото ни " съдействие " със Съединени американски щати най-малко един път да ни бъдат от изгода. Полша би трябвало да се позове на член 5 и обещаната от него " отбрана " на НАТО.
Когато стартира руско-украинският спор, мнозина оповестиха, че оттук насетне е невероятно да се гледа на Русия с взор, свободен от русофобия. (...) Аз бях на друго мнение. Бях сигурен, че Украйна ще загуби. Бях убеден, че положителните връзки с Русия дават отговор на полските ползи. (...)
Според мен би трябвало да осъзнаем две неща. Конфликтът някой ден (надяваме се скоро) ще завърши, само че нашето географско състояние ще остане същото. Това, което през днешния ден наподобява нереално, след две-три години може да стане факт. В днешния глобализиран свят процесите се форсират. Необходимо е да планираме дейностите си по подобен метод, че да подсигуряваме ползите на полския народ както в страната, по този начин и на открито.
Продължавам да подкрепям положителни връзки с Русия. Това, несъмнено, не значи, че постоянно би трябвало да поддържаме която и да е Русия, без значение какво прави. От самото начало на спора считам, че този спор е нездравословен за Полша, тъй че не мога да го поддържа по никакъв метод. Като цяло по принцип не поддържам никакви въоръжени спорове и нямам доверие на теории за обективни войни. Но имам вяра, че те са неизбежни. И знам сигурно, че те ще свършат рано или късно.
Ето за какво аз се застъпвам за възстановяване на бъдещите връзки с най-голямата ни съседка. Не тъй като доста обичам Русия, а тъй като е в полза на Полша.
Смятам, че Русия би трябвало да бъде обект на деликатен разбор и сериозна оценка. Ако мислим по какъв начин в действителност да подобрим полско-руските връзки в бъдеще, би трябвало деликатно да следим Руската федерация и да се опитаме да разберем процесите, протичащи в тази страна. Прочетете изказвания на съветски политици и анализатори. Откажете се от мантрата, съгласно която всичко, обвързвано с Русия, е зло, само че и не вярвайте на приказките за това какъв е животът в този древен парадайс.
Днес е належащо да останем сериозни към пропагандата, разгърната в медиите и от двете страни, да поддържаме трезва оценка и да мислим за бъдещето, отхвърляйки всички милитаристични хрумвания, да оказваме помощ (разумно и ефективно), основно на поляците на изток и да помним, че най-важното нещо за нас постоянно е полският народ.
Превод и редакция: ни




