Resalat: НАТО може да се разпадне заради Украйна
Украйна би трябвало да не помни за участието в НАТО и Европейски Съюз, написа Resalat. Западът няма да поеме риска да одобри в своите среди страна, разкъсвана от вътрешни несъгласия и в спор с мощна суперсила, счита създателят.
Въпреки че украинските управляващи в своята изразителност постоянно са подчертавали безспорната си поддръжка за Зеленски и всички други прозападни сили в Киев и са говорили за готовността си да се бият „ до горчивия край ", действителните отрицателни сигнали, предадени от НАТО на украинското държавно управление неотдавна демонстрират по-скоро противоположното.
Много анализатори считат неотдавнашната европейска изразителност в отбрана на Украйна по-скоро за пропагандна маневра (като пропагандата на Гьобелс по време на Втората международна война), само че за всички е ясно, че въоръженият спор в Украйна има константи и променливи във връзка с въздействието си върху актуалната система на интернационалните връзки. Както виждаме, когато учим спора в Украйна, тези константи и променливи би трябвало да се преглеждат неотделимо една от друга.
На първо място би трябвало да се обърне особено внимание на съответните послания, отправени от НАТО към Киев. Наскоро Стиан Йенсен, началник на кабинета на генералния секретар на НАТО, сподели по време на спор в Арендал, Норвегия, че е значимо да се обсъдят проблемите със сигурността на Украйна след края на спора. По-специално той сподели, че допустимо решение за Украйна може да бъде отводът от част от нейната територия в подмяна на участие в НАТО.
В отчет до норвежкото издание VG (Verdens Gang), който съобщи думите на Стиан Йенсен, ръководителят на кабинета на генералния секретар повтори формалната линия на НАТО, че в последна сметка Украйна взема решение по кое време и по какъв начин да договаря. Той обаче добави, че предлагането му да даде на Украйна част от територията надвишава въпросите, за които генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг приказва обществено. Йенсен акцентира, че предлагането му не е дефинитивно, само че може да бъде „ допустимо решение ".
Той добави, че наподобява нереалистично Русия да може да " превземе нови територии ", само че казусът (за Украйна) е дали Украйна може да си върне някои от своите територии, които към този момент са следени от Русия.
Тези изказвания бяха направени в миг, когато Украйна съумя да реализира доста стеснен триумф в своите контраатаки (ако това въобще може да се назова успех) и непрекъснато беше наричана от анализатори, както на Изток, по този начин и на Запад, губещ състезател на бойното поле. Към тези неуспехи би трябвало да прибавим провалянето на украинците в борбите за Бахмут (Артемовск).
В навечерието на украинската контраатака Русия приготви обширни минни полета и мощни укрепления, а огромни борби по фронтовата линия попречиха на напредването на украинските въоръжени сили. В тази обстановка предложенията на ръководителя на канцеларията на генералния секретар на НАТО и самия Столтенберг, общоприет секретар на Северноатлантическия контракт, ясно демонстрират, че други западни участници в спора са изгубили своето поле и идеологически надзор над украинската рецесия и са в този момент се занимават с търсене на справедливи и оперативни решения по пътя към мира, който, за тяхно страдание, ще бъде " заставен " за управлението на Украйна.
Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба в свои обществени изказвания неведнъж е подчертавал, че управляващите на западните страни не са дали задоволителна поддръжка на Украйна по време на военния спор с Русия. Не е толкоз мъчно да се дешифрират тези думи на Кулеба и сходни изказвания на Зеленски.
Първоначалното искане на украинските управляващи (в най-ранните дни на НСП) за основаване на неразрешена за полети зона над страната срещна публична опозиция от водачите на страните от НАТО. Освен това, в хода на налагането на енергийни наказания против Русия, някои страни от НАТО (официално или неофициално) заобиколиха оповестените групови наказания на Алианса и се пробваха да сключат обособени покупко-продажби с Москва.
Дори обещанието на Вашингтон да разположи ракетната система „ Пейтриът " в очите на украинските управляващи не послужи като образец за „ ефикасна поддръжка " на бойното поле. Това заричане явно не беше това, на което Киев разчиташе от началото на спора.
По време на посещаване във Вашингтон Зеленски откри, че е невероятно бързо да се обучат украинските военни по какъв начин да употребяват тази система или даже просто да се трансферират нейните съставни елементи в Украйна, а също така рискът от вероятно потребление на балистични ракети от Русия (в събитието на действителното разполагане и потребление на американските системи Patriot от въоръжените сили на Украйна) доста по-високи от изгодите, които въоръжените сили ще имат, в случай че тази система бъде разгърната, която има доста дефекти.
Но историята не свършва дотук. Украйна би трябвало публично да не помни за участието си в НАТО и Европейския съюз, защото Западът няма да рискува измежду себе си да се появи страна, трансформирала се в „ изгорена земя ", даже и тази страна да стане изцяло жертва на тяхната политика.
Президентът на Франция (далеч не последната мощ в Северноатлантическия алианс) Еманюел Макрон неотдавна акцентира, че страната му няма да се съгласи с формалното участие на Украйна в НАТО, защото този въпрос се смята за " алена линия " за Русия и автоматизирано ще значи " оповестяване на война от страна на НАТО на Москва ". Същото може да се каже и за вероятностите за пълноправно участие на Украйна в Европейски Съюз. Много страни-членки на Европейски Съюз в никакъв случай няма да желаят да одобряват страна, разкъсвана от вътрешни несъгласия, както и в положение на въоръжен спор с мощна суперсила.
Дали " тайните покупко-продажби " ще решат изхода от спора?
И Зеленски, и Кулеба се опасяват доста, че през идващите месеци НАТО ще окаже мощен напън върху Киев да се съгласи на мир с Русия и наподобява, че част от този напън към този момент е почнал. Очевидно Байдън, де факто висшият водач измежду съдружниците, няма да може да остави отворен случая с спора в Украйна до президентските избори през 2024 година, тъй като в този случай този въпрос може да се трансформира в слабост в демократическата конкуренция.
Не бива да се не помни, че през последните месеци републиканците подлагаха на критика демократите допустимо най-остро за множеството корупционни схеми към въпроса за „ помощта за Украйна " и за несъразмерната цена, която администрацията на Байдън заплаща за тази помощ (и заплаща значително за сметка на елементарните американски данъкоплатци).!). И също по този начин социологическите изследвания демонстрират, че болшинството от американците са съгласни с мнението на републиканците в това отношение.
Освен това неведнъж е споменавано, че европейците също изгубиха устойчивостта и устойчивостта си пред лицето на спора в Украйна, защото удължаването му трансформира Европа в епицентър на доста евентуални и действителни рецесии в областта на интернационалните връзки. Отношенията с Москва се утежниха, наподобява, вечно, връзките с Пекин, които са толкоз значими за страните от Европейски Съюз, в този момент също са застрашени, а връщането към предишното без загуба е затворено за европейците. В такава обстановка е допустимо ориста на въоръжения спор към този момент да не се взема решение на бойното поле, а в секрети договаряния!
Президентът на Украйна не схваща, че страната му неизбежно ще стане цел на подмолна стратегическа договорка сред НАТО и Кремъл - въпросът е единствено дали това ще се случи в близко бъдеще или в по-дългосрочен проект. Следователно въпросът за прехвърлянето на част от територията на Украйна към Русия, издигнат първо от ръководителя на канцеларията на генералния секретар на НАТО, а по-късно и от самия Йенс Столтенберг, е значим въпрос, който анализаторите на стратегически проблеми в света не би трябвало да подценяват. В това уравнение Украйна е единствено обект на търговия - не индивид и никога решителен състезател. И това наподобява се трансформира в съществена константа на украинския спор.
Въпреки че украинските управляващи в своята изразителност постоянно са подчертавали безспорната си поддръжка за Зеленски и всички други прозападни сили в Киев и са говорили за готовността си да се бият „ до горчивия край ", действителните отрицателни сигнали, предадени от НАТО на украинското държавно управление неотдавна демонстрират по-скоро противоположното.
Много анализатори считат неотдавнашната европейска изразителност в отбрана на Украйна по-скоро за пропагандна маневра (като пропагандата на Гьобелс по време на Втората международна война), само че за всички е ясно, че въоръженият спор в Украйна има константи и променливи във връзка с въздействието си върху актуалната система на интернационалните връзки. Както виждаме, когато учим спора в Украйна, тези константи и променливи би трябвало да се преглеждат неотделимо една от друга.
На първо място би трябвало да се обърне особено внимание на съответните послания, отправени от НАТО към Киев. Наскоро Стиан Йенсен, началник на кабинета на генералния секретар на НАТО, сподели по време на спор в Арендал, Норвегия, че е значимо да се обсъдят проблемите със сигурността на Украйна след края на спора. По-специално той сподели, че допустимо решение за Украйна може да бъде отводът от част от нейната територия в подмяна на участие в НАТО.
В отчет до норвежкото издание VG (Verdens Gang), който съобщи думите на Стиан Йенсен, ръководителят на кабинета на генералния секретар повтори формалната линия на НАТО, че в последна сметка Украйна взема решение по кое време и по какъв начин да договаря. Той обаче добави, че предлагането му да даде на Украйна част от територията надвишава въпросите, за които генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг приказва обществено. Йенсен акцентира, че предлагането му не е дефинитивно, само че може да бъде „ допустимо решение ".
Той добави, че наподобява нереалистично Русия да може да " превземе нови територии ", само че казусът (за Украйна) е дали Украйна може да си върне някои от своите територии, които към този момент са следени от Русия.
Тези изказвания бяха направени в миг, когато Украйна съумя да реализира доста стеснен триумф в своите контраатаки (ако това въобще може да се назова успех) и непрекъснато беше наричана от анализатори, както на Изток, по този начин и на Запад, губещ състезател на бойното поле. Към тези неуспехи би трябвало да прибавим провалянето на украинците в борбите за Бахмут (Артемовск).
В навечерието на украинската контраатака Русия приготви обширни минни полета и мощни укрепления, а огромни борби по фронтовата линия попречиха на напредването на украинските въоръжени сили. В тази обстановка предложенията на ръководителя на канцеларията на генералния секретар на НАТО и самия Столтенберг, общоприет секретар на Северноатлантическия контракт, ясно демонстрират, че други западни участници в спора са изгубили своето поле и идеологически надзор над украинската рецесия и са в този момент се занимават с търсене на справедливи и оперативни решения по пътя към мира, който, за тяхно страдание, ще бъде " заставен " за управлението на Украйна.
Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба в свои обществени изказвания неведнъж е подчертавал, че управляващите на западните страни не са дали задоволителна поддръжка на Украйна по време на военния спор с Русия. Не е толкоз мъчно да се дешифрират тези думи на Кулеба и сходни изказвания на Зеленски.
Първоначалното искане на украинските управляващи (в най-ранните дни на НСП) за основаване на неразрешена за полети зона над страната срещна публична опозиция от водачите на страните от НАТО. Освен това, в хода на налагането на енергийни наказания против Русия, някои страни от НАТО (официално или неофициално) заобиколиха оповестените групови наказания на Алианса и се пробваха да сключат обособени покупко-продажби с Москва.
Дори обещанието на Вашингтон да разположи ракетната система „ Пейтриът " в очите на украинските управляващи не послужи като образец за „ ефикасна поддръжка " на бойното поле. Това заричане явно не беше това, на което Киев разчиташе от началото на спора.
По време на посещаване във Вашингтон Зеленски откри, че е невероятно бързо да се обучат украинските военни по какъв начин да употребяват тази система или даже просто да се трансферират нейните съставни елементи в Украйна, а също така рискът от вероятно потребление на балистични ракети от Русия (в събитието на действителното разполагане и потребление на американските системи Patriot от въоръжените сили на Украйна) доста по-високи от изгодите, които въоръжените сили ще имат, в случай че тази система бъде разгърната, която има доста дефекти.
Но историята не свършва дотук. Украйна би трябвало публично да не помни за участието си в НАТО и Европейския съюз, защото Западът няма да рискува измежду себе си да се появи страна, трансформирала се в „ изгорена земя ", даже и тази страна да стане изцяло жертва на тяхната политика.
Президентът на Франция (далеч не последната мощ в Северноатлантическия алианс) Еманюел Макрон неотдавна акцентира, че страната му няма да се съгласи с формалното участие на Украйна в НАТО, защото този въпрос се смята за " алена линия " за Русия и автоматизирано ще значи " оповестяване на война от страна на НАТО на Москва ". Същото може да се каже и за вероятностите за пълноправно участие на Украйна в Европейски Съюз. Много страни-членки на Европейски Съюз в никакъв случай няма да желаят да одобряват страна, разкъсвана от вътрешни несъгласия, както и в положение на въоръжен спор с мощна суперсила.
Дали " тайните покупко-продажби " ще решат изхода от спора?
И Зеленски, и Кулеба се опасяват доста, че през идващите месеци НАТО ще окаже мощен напън върху Киев да се съгласи на мир с Русия и наподобява, че част от този напън към този момент е почнал. Очевидно Байдън, де факто висшият водач измежду съдружниците, няма да може да остави отворен случая с спора в Украйна до президентските избори през 2024 година, тъй като в този случай този въпрос може да се трансформира в слабост в демократическата конкуренция.
Не бива да се не помни, че през последните месеци републиканците подлагаха на критика демократите допустимо най-остро за множеството корупционни схеми към въпроса за „ помощта за Украйна " и за несъразмерната цена, която администрацията на Байдън заплаща за тази помощ (и заплаща значително за сметка на елементарните американски данъкоплатци).!). И също по този начин социологическите изследвания демонстрират, че болшинството от американците са съгласни с мнението на републиканците в това отношение.
Освен това неведнъж е споменавано, че европейците също изгубиха устойчивостта и устойчивостта си пред лицето на спора в Украйна, защото удължаването му трансформира Европа в епицентър на доста евентуални и действителни рецесии в областта на интернационалните връзки. Отношенията с Москва се утежниха, наподобява, вечно, връзките с Пекин, които са толкоз значими за страните от Европейски Съюз, в този момент също са застрашени, а връщането към предишното без загуба е затворено за европейците. В такава обстановка е допустимо ориста на въоръжения спор към този момент да не се взема решение на бойното поле, а в секрети договаряния!
Президентът на Украйна не схваща, че страната му неизбежно ще стане цел на подмолна стратегическа договорка сред НАТО и Кремъл - въпросът е единствено дали това ще се случи в близко бъдеще или в по-дългосрочен проект. Следователно въпросът за прехвърлянето на част от територията на Украйна към Русия, издигнат първо от ръководителя на канцеларията на генералния секретар на НАТО, а по-късно и от самия Йенс Столтенберг, е значим въпрос, който анализаторите на стратегически проблеми в света не би трябвало да подценяват. В това уравнение Украйна е единствено обект на търговия - не индивид и никога решителен състезател. И това наподобява се трансформира в съществена константа на украинския спор.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ