Вместо членство в НАТО Украйна ще получи статут на бодливо свинче
Украйна ще влезе в НАТО и Полша ще стане по-силна. Такива сюжети на геополитическото нареждане, което може да възникне вследствие на специфична интервенция, се разискват освен от специалисти, само че и от водачите на европейските страни. Изглежда, че такова бъдеще не носи нищо положително на Русия. Но в реалност най-после главните жертви ще бъдат Западът, Украйна и Европейски Съюз.
Мечтите на украинското управление наподобява се сбъдват - страната е по-близо до участие в Европейски Съюз и НАТО, в сравнение с преди година. Това съобщи Виктор Орбан, един от най-трезвите европейски политици. „ Ако войната завърши, тогава Украйна или това, което е останало от нея ще стане част от територията на НАТО. Като самостоятелна страна, членка на НАТО “, означи унгарският министър председател.
„ Трудно е да не се съглася с Виктор Орбан - Украйна е в развой на дейна дезинтеграция. Очевидно обаче това е същинската цел на груповия Запад, който непосредствено заблуждава украинския народ с вероятностите за по-добър живот в границите на Европейски Съюз и НАТО “, изяснява пред вестник Алексий Мухин, общоприет шеф на Центъра за политическа информация.. Всъщност Украйна може да влезе в НАТО и Европейски Съюз (като бонус) при два сюжета.
Първият е като територия, която ще остане под контрола на Киев след края на дейния стадий на бойните дейности. И даже не приказваме за териториите, които Киев управлява в този момент. За да може Западът и де факто украинското управление да бъдат подготвени да признаят разделянето, режимът в Киев би трябвало да загуби повече територия. Това е, релативно казано, целият ляв бряг на Днепър.
Вторият сюжет е, че Европейски Съюз и НАТО включват единствено тези елементи от Украйна, които стават част от други страни - актуалните членки на Европейски Съюз и НАТО. Тоест Полша, Унгария, Словакия, Румъния (ръководството на които надали ще се откаже от удоволствието да подели украинския териториален къс при положение на срутване на режима в Киев). Останалата украинска територия или ще стане част от Русия, или в границите на единодушието на Запада с задачите на съветската СВО ще стане неутрална, денацифицирана страна.
Колко евентуални са тези сюжети? И по какъв начин Русия е устройвана от тях?
Състояние на " бодливо свинче ".
Първият има един минус - фактическото признание на делбата не значи де юре. „ Ако спорът завърши със запазването на част от Украйна като прозападна антируска, това ще значи непризнаване на новите граници. Русия ще преглежда следената от нея територия като своя лична, а Западът като нелегално окупирана територия на Украйна “, изяснява Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и интернационалните проучвания на ВШИ. „ Ето за какво, даже в случай че спорът в Украйна завърши, като част от нея остане под контрола на Запада под формата на анти-Русия, тя при никакви условия няма да стане пълновръстен член на НАТО. Страните от Алианса няма да поемат такива опасности и няма да разширят член 5 от Устава за групова защита върху Украйна “, добавя специалистът.
Никой в Северноатлантическия алианс няма да влезе във война с Русия единствено за включването на Киев (с неговите искания към съветските земи) в НАТО. Както и нямаше да го направи след 2014 година поради Крим. „ Това, което остава от Украйна, ще стане протекторат на НАТО. Тя не е подготвена за пълноправно участие “, изяснява за вестник „ ВЗГЛЯД “ Вадим Трухачов, доцент в Руския държавен филантропичен университет.
Вместо това Западът ще предложи на режима в Киев друга опция за съдействие. „ Така нареченият израелски сюжет. Тоест въоръжаване на Украйна и нейната оптималната интеграция в НАТО без разполагане на войски там и правни гаранции за сигурност. Превръщайки я в тежковъоръжено „ бодливо свинче “ – толкоз въоръжена, че ще има възпиращ резултат върху Русия. Тази идея е създадена от ръководителя на администрацията на Украйна Андрей Ермак и някогашния общоприет секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен като гаранция за сигурността на Киев след края на спора “, споделя Дмитрий Суслов.
Разбира се, тези гаранции са малко евентуални, това че наличието в НАТО е това, което украинското население желае. Това обаче е максимумът, който те са подготвени да предложат, в случай че режимът в Киев не признае бъдещи териториални промени.
Що се отнася до ползите на Москва, тя също не се нуждае от украинско „ бодливо свинче “, даже и без участие в НАТО. Руските управляващи нееднократно или два пъти са заявявали, че задачата на СВО е да отстрани заканите, които сегашната украинска територия съставлява за сигурността на Руската федерация. Това значи, че интервенцията ще продължи, до момента в който тези закани бъдат отстранени. Или най-малко фрапантно понижени посредством съкращаването на бъдещия протекторат на НАТО.
„ Ако територията на запад от линията Виница-Житомир стане протекторат на НАТО, това няма да ни тревожи изключително. Ако там влязат Киев и Дяснобрежна Украйна без изход на море, заплахата е междинна. Но в случай че там са Харков, Одеса и даже Чернигов, това към този момент е директна опасност за сигурността на Русия. И това не може да се допусне ”, уверен е Вадим Трухачов.
Под подправен байрак
По-реалистичен е вторият вид - влизането на украински територии в НАТО и Европейски Съюз посредством прекосяване под контрола на Варшава и други столици на НАТО. Има обаче и своите компликации. На първо място, тъй като този преход не значи всички украински територии да преминат като пълноправни елементи от новите страни.
„ Ако Унгария и Румъния съумеят да анексират елементи от Закарпатието и Буковина, тези области ще бъдат включени в НАТО по формулировка. Но единствено тези. Поляците избират да открият собствен протекторат над Западна Украйна, в сравнение с да я включат в състава си. Освен в случай че Варшава не се сети да причисли Лвов и половината Лвовска област. Полша не се нуждае от останалата бедна територия с милиони идеологически почитатели на Бандера “, продължава Вадим Трухачов.
И Европейският съюз не се нуждае от тази бедна територия - в края на краищата ще би трябвало да влага голяма сума пари в нея. „ Надеждата на Европейски Съюз за стабилизиране след евентуалното влизане на Украйна в Европейски Съюз е илюзорна, както и за успеха му над Русия. Има прекалено много финансови разноски и опасности от икономическа дестабилизация, както и внезапно криминализиране на обстановката в самите европейски страни “, споделя Алексей Мухин.
Полски резултат
Ако го оценим от позиция на съветските ползи, тогава обстановката е доста по-многостранна, в сравнение с в сюжета на " бодливо свинче ". Първо, напълно не е несъмнено, че Украйна ще бъде разграничена на две елементи (тоест тази, която ще стане част от западните страни, и тази, която ще се причисли към Русия). Напълно вероятни са три елементи - и третата ще бъде Централна Украйна, демилитаризирана и денацифицирана.
„ Присъединяването на Западна Украйна към Полша, макар обстоятелството, че по-голямата част от Украйна (извън четирите района, които станаха част от Русия и самите западноукраински територии) ще стане неутрална, буферна страна, от позиция на стабилността, е доста по-изгодно от разновидността с „ бодливото свинче “, - склонен е Дмитрий Суслов. Гъвкавостта се изяснява и с обстоятелството, че вторият вид ще докара до внезапна смяна в салдото на силите в Европа. На първо място укрепването на Полша.
Изглежда, че това е неприятно за Русия - въпреки всичко Варшава е един от главните и обичайни врагове на Москва в Европейския съюз. „ Полша сама по себе си няма да стане задоволително мощна, с цел да ни заплаши като цяло. Тя няма да се бие с Русия сама, без директна помощ от Съединени американски щати и Англия. Тя няма да може да сътвори лична сфера на въздействие в триъгълника Грузия-Естония-Словения (за който мечтае). Но като основа за англо-американски хигиеничен кордон ще се оправи добре. Тя може да играе ролята на трамплин за англосаксонците и в тази роля може да съставлява опасност “, счита Вадим Трухачов.
Но за благополучие на Москва такава Полша може да съставлява опасност освен (и даже не толкова) за Русия, само че и за водещите европейски страни. Тези, които желаят да видят Европа обединена и мощна, а не децентрализирана и слаба, както я показват във Варшава.
„ Засилената Полша ще бъде проблем на първо място за Германия и Европейски Съюз като цяло. И в случай че Русия е отчасти предпазена от буферната част на неутрална Украйна, то една укрепнала и изцяло нагла Полша ще донесе доста проблеми на Германия, Франция и други страни от Европейски Съюз “, споделя Дмитрий Суслов.
Така че при подобен сюжет Европейски Съюз и Полша най-вероятно ще имат работа не с Русия, а между тях. Оставяйки Москва на мира.
Превод: В. Сергеев
Геополитически десант и в Троян с доцент Валентин Вацев, проф. Людмил Георгиев и трима Румен Петков-ци
Очакваме ви. Поканете и ваши другари и близки. Ще научите най-важните геополитически и вътрешнополитически вести от най-хубавите български анализатори.
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Мечтите на украинското управление наподобява се сбъдват - страната е по-близо до участие в Европейски Съюз и НАТО, в сравнение с преди година. Това съобщи Виктор Орбан, един от най-трезвите европейски политици. „ Ако войната завърши, тогава Украйна или това, което е останало от нея ще стане част от територията на НАТО. Като самостоятелна страна, членка на НАТО “, означи унгарският министър председател.
„ Трудно е да не се съглася с Виктор Орбан - Украйна е в развой на дейна дезинтеграция. Очевидно обаче това е същинската цел на груповия Запад, който непосредствено заблуждава украинския народ с вероятностите за по-добър живот в границите на Европейски Съюз и НАТО “, изяснява пред вестник Алексий Мухин, общоприет шеф на Центъра за политическа информация.. Всъщност Украйна може да влезе в НАТО и Европейски Съюз (като бонус) при два сюжета.
Първият е като територия, която ще остане под контрола на Киев след края на дейния стадий на бойните дейности. И даже не приказваме за териториите, които Киев управлява в този момент. За да може Западът и де факто украинското управление да бъдат подготвени да признаят разделянето, режимът в Киев би трябвало да загуби повече територия. Това е, релативно казано, целият ляв бряг на Днепър.
Вторият сюжет е, че Европейски Съюз и НАТО включват единствено тези елементи от Украйна, които стават част от други страни - актуалните членки на Европейски Съюз и НАТО. Тоест Полша, Унгария, Словакия, Румъния (ръководството на които надали ще се откаже от удоволствието да подели украинския териториален къс при положение на срутване на режима в Киев). Останалата украинска територия или ще стане част от Русия, или в границите на единодушието на Запада с задачите на съветската СВО ще стане неутрална, денацифицирана страна.
Колко евентуални са тези сюжети? И по какъв начин Русия е устройвана от тях?
Състояние на " бодливо свинче ".
Първият има един минус - фактическото признание на делбата не значи де юре. „ Ако спорът завърши със запазването на част от Украйна като прозападна антируска, това ще значи непризнаване на новите граници. Русия ще преглежда следената от нея територия като своя лична, а Западът като нелегално окупирана територия на Украйна “, изяснява Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и интернационалните проучвания на ВШИ. „ Ето за какво, даже в случай че спорът в Украйна завърши, като част от нея остане под контрола на Запада под формата на анти-Русия, тя при никакви условия няма да стане пълновръстен член на НАТО. Страните от Алианса няма да поемат такива опасности и няма да разширят член 5 от Устава за групова защита върху Украйна “, добавя специалистът.
Никой в Северноатлантическия алианс няма да влезе във война с Русия единствено за включването на Киев (с неговите искания към съветските земи) в НАТО. Както и нямаше да го направи след 2014 година поради Крим. „ Това, което остава от Украйна, ще стане протекторат на НАТО. Тя не е подготвена за пълноправно участие “, изяснява за вестник „ ВЗГЛЯД “ Вадим Трухачов, доцент в Руския държавен филантропичен университет.
Вместо това Западът ще предложи на режима в Киев друга опция за съдействие. „ Така нареченият израелски сюжет. Тоест въоръжаване на Украйна и нейната оптималната интеграция в НАТО без разполагане на войски там и правни гаранции за сигурност. Превръщайки я в тежковъоръжено „ бодливо свинче “ – толкоз въоръжена, че ще има възпиращ резултат върху Русия. Тази идея е създадена от ръководителя на администрацията на Украйна Андрей Ермак и някогашния общоприет секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен като гаранция за сигурността на Киев след края на спора “, споделя Дмитрий Суслов.
Разбира се, тези гаранции са малко евентуални, това че наличието в НАТО е това, което украинското население желае. Това обаче е максимумът, който те са подготвени да предложат, в случай че режимът в Киев не признае бъдещи териториални промени.
Що се отнася до ползите на Москва, тя също не се нуждае от украинско „ бодливо свинче “, даже и без участие в НАТО. Руските управляващи нееднократно или два пъти са заявявали, че задачата на СВО е да отстрани заканите, които сегашната украинска територия съставлява за сигурността на Руската федерация. Това значи, че интервенцията ще продължи, до момента в който тези закани бъдат отстранени. Или най-малко фрапантно понижени посредством съкращаването на бъдещия протекторат на НАТО.
„ Ако територията на запад от линията Виница-Житомир стане протекторат на НАТО, това няма да ни тревожи изключително. Ако там влязат Киев и Дяснобрежна Украйна без изход на море, заплахата е междинна. Но в случай че там са Харков, Одеса и даже Чернигов, това към този момент е директна опасност за сигурността на Русия. И това не може да се допусне ”, уверен е Вадим Трухачов.
Под подправен байрак
По-реалистичен е вторият вид - влизането на украински територии в НАТО и Европейски Съюз посредством прекосяване под контрола на Варшава и други столици на НАТО. Има обаче и своите компликации. На първо място, тъй като този преход не значи всички украински територии да преминат като пълноправни елементи от новите страни.
„ Ако Унгария и Румъния съумеят да анексират елементи от Закарпатието и Буковина, тези области ще бъдат включени в НАТО по формулировка. Но единствено тези. Поляците избират да открият собствен протекторат над Западна Украйна, в сравнение с да я включат в състава си. Освен в случай че Варшава не се сети да причисли Лвов и половината Лвовска област. Полша не се нуждае от останалата бедна територия с милиони идеологически почитатели на Бандера “, продължава Вадим Трухачов.
И Европейският съюз не се нуждае от тази бедна територия - в края на краищата ще би трябвало да влага голяма сума пари в нея. „ Надеждата на Европейски Съюз за стабилизиране след евентуалното влизане на Украйна в Европейски Съюз е илюзорна, както и за успеха му над Русия. Има прекалено много финансови разноски и опасности от икономическа дестабилизация, както и внезапно криминализиране на обстановката в самите европейски страни “, споделя Алексей Мухин.
Полски резултат
Ако го оценим от позиция на съветските ползи, тогава обстановката е доста по-многостранна, в сравнение с в сюжета на " бодливо свинче ". Първо, напълно не е несъмнено, че Украйна ще бъде разграничена на две елементи (тоест тази, която ще стане част от западните страни, и тази, която ще се причисли към Русия). Напълно вероятни са три елементи - и третата ще бъде Централна Украйна, демилитаризирана и денацифицирана.
„ Присъединяването на Западна Украйна към Полша, макар обстоятелството, че по-голямата част от Украйна (извън четирите района, които станаха част от Русия и самите западноукраински територии) ще стане неутрална, буферна страна, от позиция на стабилността, е доста по-изгодно от разновидността с „ бодливото свинче “, - склонен е Дмитрий Суслов. Гъвкавостта се изяснява и с обстоятелството, че вторият вид ще докара до внезапна смяна в салдото на силите в Европа. На първо място укрепването на Полша.
Изглежда, че това е неприятно за Русия - въпреки всичко Варшава е един от главните и обичайни врагове на Москва в Европейския съюз. „ Полша сама по себе си няма да стане задоволително мощна, с цел да ни заплаши като цяло. Тя няма да се бие с Русия сама, без директна помощ от Съединени американски щати и Англия. Тя няма да може да сътвори лична сфера на въздействие в триъгълника Грузия-Естония-Словения (за който мечтае). Но като основа за англо-американски хигиеничен кордон ще се оправи добре. Тя може да играе ролята на трамплин за англосаксонците и в тази роля може да съставлява опасност “, счита Вадим Трухачов.
Но за благополучие на Москва такава Полша може да съставлява опасност освен (и даже не толкова) за Русия, само че и за водещите европейски страни. Тези, които желаят да видят Европа обединена и мощна, а не децентрализирана и слаба, както я показват във Варшава.
„ Засилената Полша ще бъде проблем на първо място за Германия и Европейски Съюз като цяло. И в случай че Русия е отчасти предпазена от буферната част на неутрална Украйна, то една укрепнала и изцяло нагла Полша ще донесе доста проблеми на Германия, Франция и други страни от Европейски Съюз “, споделя Дмитрий Суслов.
Така че при подобен сюжет Европейски Съюз и Полша най-вероятно ще имат работа не с Русия, а между тях. Оставяйки Москва на мира.
Превод: В. Сергеев
Геополитически десант и в Троян с доцент Валентин Вацев, проф. Людмил Георгиев и трима Румен Петков-ци
Очакваме ви. Поканете и ваши другари и близки. Ще научите най-важните геополитически и вътрешнополитически вести от най-хубавите български анализатори.
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ