Ръководителят на Централната избирателна комисия на Украйна предупреди за рискове от избори в условия на военно положение
Украйна ще се изправи пред големи провокации при организирането на първите си избори след съветската инвазия през 2022 година, с разрушена инфраструктура и милиони хора, разселени от войната, сподели ръководителят на Централната изборна комисия на страната Олег Диденко, представен от Ройтерс.
Актуализирането на регистъра на гласоподавателите в Украйна и осъществяването на вярната подготовка за гласоподаване ще отнеме доста време, съобщи Диденко.
На фона на дипломатическите старания за преустановяване на войната, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп изиска Украйна да провежда избори, макар че те са неразрешени в изискванията на военното състояние в страната, а болшинството от украинците се опълчват на гласоподаване по време на война.
Организирането на избори допустимо най-скоро е част от 20-точкова мирна рамка, върху чието завършване украинските и американските договарящи работят през последните месеци.
Под напън от страна на Тръмп украинският президент Володимир Зеленски сподели предишния месец, че е подготвен да организира избори, в случай че Съединени американски щати и други съдружници могат да подсигуряват сигурността на гласуването. По негово искане законодатели и специалисти сътвориха работна група, която да изготви оферти за забележителните законови промени, нужни за провеждането на избори.
Примирие преди „ избори “
Прекратяването на огъня и безвредните условия за гласоподавателите са предпоставки за всяко гласоподаване, счита Диденко. Освен това Украйна е изправена пред голям брой провокации: милиони нейни жители са в чужбина или на фронтовата линия, инфраструктурата ѝ е разрушена, а изборният ѝ указател не отразява измененията в миграцията.
„ Въпросите на изборното право са доста комплицирани и в спокойно време в Украйна, те не бяха решени бързо или елементарно. Така че в този момент тези въпроси са още по-сложни, тъй като има доста повече провокации “, сподели Диденко.
Украйна организира за последно президентски и парламентарни избори през 2019 година, когато Зеленски завоюва с огромна разлика и стана президент.
Петгодишният му мандат изтече предходната година и Русия сложи под въпрос неговата легитимност, само че съдружниците на Киев отхвърлиха изказванията на Москва и рейтингът на Зеленски продължи да бъде висок.
На президентските избори през 2019 година съвсем 19 милиона души са дали своят вот от 30 милиона регистрирани гласоподаватели. Поне 20% от тях са живели в елементи от Украйна, в този момент окупирани от Русия, демонстрират данни отпреди войната.
Президентът на Русия Владимир Путин съобщи, че украинците, живеещи в Русия, би трябвало да могат да вземат участие - концепция, отхвърлена от Зеленски.
Гласуването в окупираните територии е изключено, само че Украйна ще подсигурява правото на глас на хората, които съумеят да доближат следената от Киев територия, сподели Диденко.
Комисията разреши на гласоподавателите да актуализират данните си онлайн този месец, функционалност, прекратена от 2022 година заради съображения за сигурност, като част от по-широки старания за актуализиране на регистъра.
Гласове от бежанци и от фронта
В чужбина има към 5,8 милиона украински бежанци, като по-голямата част са в Европа, съгласно данни на Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците от януари.
Към момента няма дефинитивна оценка на броя на гласоподавателите в чужбина, защото доста от тях не са актуализирали регистрацията си.
„ Трябва да локализираме гласоподавателите и да създадем инфраструктура за гласоподаване “, сподели Диденко.
Украйна имаше 102 изборни секции в своите посолства и консулства преди войната. Това е незадоволително, с цел да се подсигурява, че бежанците могат да гласоподават, сподели Диденко.
Комисията „ има вяра, че отварянето на изборни секции отвън дипломатическите здания е най-реалистичното решение “, сподели Диденко, защото онлайн и по пощата гласуването са изложени на риск от външна интервенция и опити за дискредитиране на процеса.
Осигуряването на правото на глас за военнослужещите е друго предизвикателство, макар че Диденко уточни, че Украйна може да надгради върху опита си в организирането на избор измежду военнослужещите.
На изборите през 2019 година хиляди бойци към този момент бяха ситуирани в Източна Украйна, с цел да се борят с подкрепяните от Русия сепаратисти, които бяха завзели украински територии пет години по-рано. Мащабът на казуса в този момент е доста по-голям, като към 800 000 украинци служат в армията.
Според украинската изборна комисия съвсем 2000 от над 30 000 изборни секции са били унищожени или развалени, най-вече на изток.
Макар че Зеленски съобщи, че сигурността е главен въпрос за всевъзможни избори, Русия редовно отхвърли концепцията за преустановяване на огъня. Путин съобщи през декември, че Москва е подготвена да намерения за обезпечаване на сигурността в Украйна по време на гласоподаване. Само 9% от украинците поддържат концепцията за избори преди преустановяване на огъня, сподели анкета на Киевския интернационален институт по социология, извършена през декември. Около 57% виждат избори като вероятни единствено след дефинитивно спокойно съглашение и края на войната.
Актуализирането на регистъра на гласоподавателите в Украйна и осъществяването на вярната подготовка за гласоподаване ще отнеме доста време, съобщи Диденко.
На фона на дипломатическите старания за преустановяване на войната, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп изиска Украйна да провежда избори, макар че те са неразрешени в изискванията на военното състояние в страната, а болшинството от украинците се опълчват на гласоподаване по време на война.
Организирането на избори допустимо най-скоро е част от 20-точкова мирна рамка, върху чието завършване украинските и американските договарящи работят през последните месеци.
Под напън от страна на Тръмп украинският президент Володимир Зеленски сподели предишния месец, че е подготвен да организира избори, в случай че Съединени американски щати и други съдружници могат да подсигуряват сигурността на гласуването. По негово искане законодатели и специалисти сътвориха работна група, която да изготви оферти за забележителните законови промени, нужни за провеждането на избори.
Примирие преди „ избори “
Прекратяването на огъня и безвредните условия за гласоподавателите са предпоставки за всяко гласоподаване, счита Диденко. Освен това Украйна е изправена пред голям брой провокации: милиони нейни жители са в чужбина или на фронтовата линия, инфраструктурата ѝ е разрушена, а изборният ѝ указател не отразява измененията в миграцията.
„ Въпросите на изборното право са доста комплицирани и в спокойно време в Украйна, те не бяха решени бързо или елементарно. Така че в този момент тези въпроси са още по-сложни, тъй като има доста повече провокации “, сподели Диденко.
Украйна организира за последно президентски и парламентарни избори през 2019 година, когато Зеленски завоюва с огромна разлика и стана президент.
Петгодишният му мандат изтече предходната година и Русия сложи под въпрос неговата легитимност, само че съдружниците на Киев отхвърлиха изказванията на Москва и рейтингът на Зеленски продължи да бъде висок.
На президентските избори през 2019 година съвсем 19 милиона души са дали своят вот от 30 милиона регистрирани гласоподаватели. Поне 20% от тях са живели в елементи от Украйна, в този момент окупирани от Русия, демонстрират данни отпреди войната.
Президентът на Русия Владимир Путин съобщи, че украинците, живеещи в Русия, би трябвало да могат да вземат участие - концепция, отхвърлена от Зеленски.
Гласуването в окупираните територии е изключено, само че Украйна ще подсигурява правото на глас на хората, които съумеят да доближат следената от Киев територия, сподели Диденко.
Комисията разреши на гласоподавателите да актуализират данните си онлайн този месец, функционалност, прекратена от 2022 година заради съображения за сигурност, като част от по-широки старания за актуализиране на регистъра.
Гласове от бежанци и от фронта
В чужбина има към 5,8 милиона украински бежанци, като по-голямата част са в Европа, съгласно данни на Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците от януари.
Към момента няма дефинитивна оценка на броя на гласоподавателите в чужбина, защото доста от тях не са актуализирали регистрацията си.
„ Трябва да локализираме гласоподавателите и да създадем инфраструктура за гласоподаване “, сподели Диденко.
Украйна имаше 102 изборни секции в своите посолства и консулства преди войната. Това е незадоволително, с цел да се подсигурява, че бежанците могат да гласоподават, сподели Диденко.
Комисията „ има вяра, че отварянето на изборни секции отвън дипломатическите здания е най-реалистичното решение “, сподели Диденко, защото онлайн и по пощата гласуването са изложени на риск от външна интервенция и опити за дискредитиране на процеса.
Осигуряването на правото на глас за военнослужещите е друго предизвикателство, макар че Диденко уточни, че Украйна може да надгради върху опита си в организирането на избор измежду военнослужещите.
На изборите през 2019 година хиляди бойци към този момент бяха ситуирани в Източна Украйна, с цел да се борят с подкрепяните от Русия сепаратисти, които бяха завзели украински територии пет години по-рано. Мащабът на казуса в този момент е доста по-голям, като към 800 000 украинци служат в армията.
Според украинската изборна комисия съвсем 2000 от над 30 000 изборни секции са били унищожени или развалени, най-вече на изток.
Макар че Зеленски съобщи, че сигурността е главен въпрос за всевъзможни избори, Русия редовно отхвърли концепцията за преустановяване на огъня. Путин съобщи през декември, че Москва е подготвена да намерения за обезпечаване на сигурността в Украйна по време на гласоподаване. Само 9% от украинците поддържат концепцията за избори преди преустановяване на огъня, сподели анкета на Киевския интернационален институт по социология, извършена през декември. Около 57% виждат избори като вероятни единствено след дефинитивно спокойно съглашение и края на войната.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ