Проф. Динко Динков пред Марица: Разумът на политиците може...
Украйна предприе нова тактика - потреблението на диверсионни интервенции
На карта е заложено бъдещето на света
Русия не може да бъде заобиколена като състезател в газовата рецесия
Атентатът може да се счита за самобитно предизвестие към Путин
- Проф. Динков, шест месеца след началото войната в Украйна зацикли. С неконвенционални средства ли ще продължи оттук нататък? Докога?
- О, в арсенала към този момент влизат дронове, нов клас ракети и противоракетни системи, има даже обвинявания за потребление на химическо оръжие.
Трудно тази война може да завърши бързо. Позициите на въвлечените в събитията директно и индиректно страни не вещаят постигането на договорености за слагане завършек на военните дейности. От една страна - „ груповият Запад “ взе доста твърда позиция по отношение на Русия - че тя би трябвало да бъде заставена да се откаже от заявените цели в Украйна. От друга страна е позицията на Москва. Според изказване на външния министър Сергей Лавров Русия не може да се доверява на Съединени американски щати и груповия Запад, които работят както си желаят, а държат останалите да извършват техни наставления. При тези изходни позиции сякаш не остава пространство за дипломация, договаряния и слагане на завършек на военните дейности. Това е доста обезпокоително.
Освен че не й се вижда краят, войната ескалира, навлезе в нова фаза. Украйна получи необятна интернационална поддръжка, в това число военна. Киев се снабдява с съвременни оръжия, което покачва самочувствието на украинците, че могат да окажат мощна опозиция на Русия и даже да водят войната до победа, до освобождение на окупираните от съветски войски Донбас, Крим, по думите на президента Зеленски.
При крайните позиции не виждам в близка вероятност да се стигне до прекъсване на военните дейности. Нещо повече, Украйна предприе нова тактика - потреблението на диверсионни интервенции в регионите, следени от Русия, включително нуклеарни централи.
- Може ли да се стигне до приложимост на нуклеарно оръжие, в случай че напрежението в Украйна ескалира?
- Ако ескалира - да. Разбира се, на този стадий не се обрисуват предпоставки. Но Русия съобщи, че в случай че бъдат осъществени саботажни дейности по отношение на нуклеарна централа, ще интерпретира подобен акт като нуклеарно нахлуване против нея. Според военната теория на Москва това е задоволително съображение тя също да употребява нуклеарно оръжие. Това прави обстановката доста тревожна в новата фаза, в която навлезе войната в Украйна. Особено със саботажните интервенции от страна на Киев в следените от Русия региони. Нещо повече, Украйна намерено съобщи, че може да подхваща дейности и на съветска територия.
- Колко сериозна е нуклеарната заплаха? Има ли риск от нов Чернобил?
- Ако при започване на войната Русия намекваше, че е нуклеарна страна и би трябвало с нея да се отнасят доста деликатно, то в този момент нуклеарният призрачен сън се ускори от това, че явно има огромна заплаха от предприемане на интервенции по отношение на нуклеарни централи, изключително най-голямата в Европа - Запорожката АЕЦ. Тя е следена от съветските елементи, само че украински експерти ръководят софтуерните процеси. Украйна има потребност от силата, която създава централата, само че тя стартира да се употребява като шантаж при взаимни обвинявания от Русия и Украйна. С право генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш предизвести да не се дрънка нуклеарно оръжие. Той се пробва да наложи метод на демилитаризация на нуклеарните централи. Големият проблем е дали се залага на силата или на разсъдъка, чийто късмет сякаш не е огромен при саботажни дейности от която и да било страна. Очевидно украинската страна стартира интервенции на Кримския полуостров, по нуклеарните централи под контрола на Русия и нещата доста загрубяват.
- Част от арсенала на новата фаза на войната ли е атентатът в Подмосковието, довел до гибелта на Даря Дугина?
- Да, това е част от новата фаза - саботажните дейности. Естествено, Украйна публично отхвърля да има отношение към случая. Но сякаш към този момент има задоволително безапелационни доказателства, че дълго време украинските служби са подготвяли тази интервенция против философа Александър Дугин, считан за душеприказчик на Владимир Путин и идеолог на новия съветски шовинизъм.
Книгата му „ Четвъртият път “ беше преведена и в България и породи полярни реакции - от превъзнасяне на Дугин като огромен мъдрец до отричане на приноса му. Очевидно той играе роля в кръга към Путин.
Атентатът може да се счита за самобитно предизвестие към Путин, само че цялата истина по такива случаи съвсем в никакъв случай не става ясно. Със сигурност можем да чакаме и други сходни произшествия - в случай че войната продължава, неизбежно ще се родят и нови похвати, нови подходи. След като Украйна към този момент има модерни съвременни оръжия, това <210> дава самочувствие.
През пролетта американският президент Байдън изиска 33 милиарда, Конгресът му отпусна 45 милиарда $ за военно подкрепяне на Украйна. Това значи, че американският военнопромишлен комплекс работи на високи обороти и очевидно се насочват към произвеждане на средства, ефикасни за войната в Украйна. Войната е на територията на Украйна, само че не е единствено сред Русия и Украйна.
- Може ли обаче войната да прерасне в конфликт сред Русия и НАТО?
- Дано не се стигне до такава степен, само че дано да отчетем и скорошното разширение на НАТО. Путин изиска алиансът да се върне към позициите от 1997 година, искаше по-малко НАТО, а получи по-голямо НАТО с приемането на Швеция и Финландия, две доста значими от стратегическа позиция страни. Подсилва се доста и източният фланг на алианса, където се концентрира и жива мощ, и съвременна военна техника.
Силно ме тормози публикация в сп. „ Форин Афеърс “, в която създателят пледира Съединени американски щати да разрешат на американски жители, които желаят, да отидат да се борят на страната на Украйна. И в този момент американски и английски експерти вземат участие в подготовката на украински военни, само че в случай че директно се включат в интервенции, Русия ще одобри това като война против нея от тези страни. Засега това са хрумвания, които обаче могат да доведат до нова ескалация на напрежението и директно замесване на страните членки от НАТО във военни дейности.
- Колко тежка може да бъде газовата рецесия в Европа? Кой ще победи в газовата игра сред Русия и Запада?
- Светът не може бързо да пренастрои досегашните си индустриални процеси без суровините на територията на Русия. Не единствено енергоносители, само че и редки метали, изключително нужни за дигитализацията, развиването на електрониката.
Русия не може да бъде заобиколена като състезател, изключително в околните години. Може би Путин на това и разчита - да пристигна студеният сезон в Северното полукълбо. Вече виждаме фрапиращи реакции в Германия, където настоящето управление подлага на критика предходния канцлер Ангела Меркел, че е прекалила в напъните да обезпечи достъп до първични материали от Русия и съветския пазар. Благодарение на това немската стопанска система функционираше добре като главен мотор на стопанската система на Европейски Съюз.
Но в новата обстановка, при стеснен достъп до суровините на Русия или цялостно блокиране, немската стопанска система е обречена на съществени компликации.
При първите признаци на ограничение доставките на енергоносители, основно газ, еврото се срина по отношение на $. Несериозни са всички заклинания за диверсификация на енергийната взаимозависимост при липса на други възможности. Те доведоха и до политически решения, които изправят света пред световна рецесия. Не са единствено тръбите, няма задоволително източници на горива, които да задоволят потребностите на сегашната стопанска система в целия свят. Особено потребността от енергоносители - нефт, газ, въглища.
Съединени американски щати създават големи количества шистов газ, само че дистанциите, на които би трябвало да се придвижват, вършат невероятно стопански преференциалното снабдяване на тази суровина.
България е съответен образец - бяха контрактувани доставки на седем танкера полутечен газ, само че няма инфраструктура, която да обезпечи такива доставки. Втечненият газ не може да е в количества, които да конкурират доставките по тръбопроводите. Връзката, която от години изграждаме с Гърция при Александруполис, ще даде опция за доставки на полутечен газ, без значение от къде, и по водопровод да стига да потребителите у нас.
Сигурно ще стане в скоро време, само че изниква въпросът от кое място ще пристигна газ. Спекулира се с азерския газ, страната има огромни залежи, изключително Шах Дениз 2 на Каспийско море, само че мъчно ще зареди цяла Европа.
Проблемите се демонстрираха още при опита да се реализира концепцията за плана Набуко, който предвиждаше създаване на водопровод с голям потенциал, който да доставя газ главно от азерското находище на Каспийско море с благоприятни условия да се взема суровина и от Ирак, Иран. В началото планът щеше да коства 7 милиарда евро, след това скочи на 24 милиарда и Европейски Съюз се отхвърли - нямаше откъде да дойдат нужните количества газ, които да изпълнят тръбата и да удовлетворяват потребностите на Европа. И ние доста разчитахме на плана, даже участвахме в плановата компания със седалище в Будапеща. Много пари отидоха напразно.
- Има ли Европа избавителен ход в сериозната обстановка с растящи цени на храни, на горива?
- Досега и газовите въпроси, и глобите, които се ползват по отношение на Русия, засегнаха доста съществено освен Европа, само че и целия свят. Ето казуса с доставките на зърно от Украйна и Русия. Досега единствено три-четири кораба са тръгнали от украински пристанища, което не може да задоволи потребностите от зърно на Африка, Азия, Латинска Америка.
Задава се апетит за милиони. Това сякаш не влизаше в плановете за вторичните резултати при налагане на глобите. Особено тежки са следствията за Европа. Тя се нуждае от независимо мислене и взимане на решения, които дават отговор на ползите на Европейски Съюз. Но най-малко към този момент не виждам прояви на европейски водачи, които да са на висотата на потребностите на времето.
Съгласен съм с анализатора Хенри Кисинджър, който предизвести, че е недалновидно Русия да бъде подценявана. Но към този момент позициите и на Съединени американски щати, и на европейските им съдружници, а и на Русия не вещаят опция за начало на разговор за намиране на избавителен за човечеството път.
А това тласка Русия още повече в обятията на Китай, който играе своята игра.
- Има ли риск точно по линията Китай-Тайван да пламне искрата на Трета международна война?
- Възможно е, само че разгадавам на мъдростта на китайските водачи. залогът обаче е доста огромен. САЩ вършат опити, не доста добре скроени, да нервират Пекин. Председателката на Камарата на представителите в американския Конгрес Нанси Пелоси посети Тайван, което бе оценено от Пекин като жестоко нарушаване на договореностите сред Съединени американски щати и Китай от началото на 70-те години на предишния век за признание на обединен Китай. Пекин употребява случая незабавно да ускори позициите си в Източнокитайско море. Между двете сили се водят колосални борби - за Космоса, за изкуствения разсъдък, във всички области със стратегическо значение. С съображение Съединени американски щати правят оценка Китай като най-голямата опасност за техните ползи, само че са принудени да бъдат доста деликатни.
- Как тази взривоопасна настояща обстановка ще промени света?
- Опасявам се, че тази смяна няма да бъде следващата еволюция в историята на човечеството, а може да докара до апокалипсис. Спасението от днешната рецесия е в разсъдъка на политиците. Залагането на силови решения в настоящето историческо време не е разумен метод към провокациите. Би било най-голямото оскърбление за човешкия жанр рационалните същества да позволен заличаване на всичко живо. Битката за изменение в съотношението на силите води до доста парадокси. И тук почтени няма. На карта е заложено бъдещето на света.
Неслучайно има авторитетни страни, които са доста деликатни - Индия, Бразилия, Южна Африка. Неясно е обаче дали е в техните благоприятни условия да предотвратят апокалипсиса, в случай че огромните нуклеарни страни са настръхнали една против друга.
По време на Карибската рецесия през 1962 година със руски ракети, ситуирани в Куба, когато светът беше на ръба на заличаване, братът на американския президент Джон Кенеди - Робърт Кенеди, и тогавашният руски дипломат във Вашингтон Анатолий Добринин поддържаха канал за връзка и търсеха избавление в напрегнатата обстановка.
Основният урок от Карибската рецесия беше наложителното запазване на достолепието и престижа на забърканите страни. Тогава сделката е Съюз на съветските социалистически републики да изтегли ракетите си от Куба, а Съединени американски щати поеха ангажимент в никакъв случай да не атакуват острова, което се съблюдава до ден сегашен.
Не знам кои ще са спасителите в днешната рецесия. Притеснително е, че не се залага на канали за контакт, които дават късмет на разсъдъка. Тогава водачите на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики Кенеди и Хрушчов стигнаха до решение, считано за христоматиен образец за решение на комплицирана интернационална рецесия. 60 години по-късно се оказва, че не се учим от историята.
Проф. доктор Динко Динков е анализатор в региона на интернационалните връзки. Преподавател е в катедра " Международни връзки " и шеф на Центъра за балкански проучвания към УНСС. Специализира в Лондонския институт за стопанска система и политически науки, в Съединени американски щати и в Германия. Лектор по външна политика на България, европейско съдействие и интеграция.
На карта е заложено бъдещето на света
Русия не може да бъде заобиколена като състезател в газовата рецесия
Атентатът може да се счита за самобитно предизвестие към Путин
- Проф. Динков, шест месеца след началото войната в Украйна зацикли. С неконвенционални средства ли ще продължи оттук нататък? Докога?
- О, в арсенала към този момент влизат дронове, нов клас ракети и противоракетни системи, има даже обвинявания за потребление на химическо оръжие.
Трудно тази война може да завърши бързо. Позициите на въвлечените в събитията директно и индиректно страни не вещаят постигането на договорености за слагане завършек на военните дейности. От една страна - „ груповият Запад “ взе доста твърда позиция по отношение на Русия - че тя би трябвало да бъде заставена да се откаже от заявените цели в Украйна. От друга страна е позицията на Москва. Според изказване на външния министър Сергей Лавров Русия не може да се доверява на Съединени американски щати и груповия Запад, които работят както си желаят, а държат останалите да извършват техни наставления. При тези изходни позиции сякаш не остава пространство за дипломация, договаряния и слагане на завършек на военните дейности. Това е доста обезпокоително.
Освен че не й се вижда краят, войната ескалира, навлезе в нова фаза. Украйна получи необятна интернационална поддръжка, в това число военна. Киев се снабдява с съвременни оръжия, което покачва самочувствието на украинците, че могат да окажат мощна опозиция на Русия и даже да водят войната до победа, до освобождение на окупираните от съветски войски Донбас, Крим, по думите на президента Зеленски.
При крайните позиции не виждам в близка вероятност да се стигне до прекъсване на военните дейности. Нещо повече, Украйна предприе нова тактика - потреблението на диверсионни интервенции в регионите, следени от Русия, включително нуклеарни централи.
- Може ли да се стигне до приложимост на нуклеарно оръжие, в случай че напрежението в Украйна ескалира?
- Ако ескалира - да. Разбира се, на този стадий не се обрисуват предпоставки. Но Русия съобщи, че в случай че бъдат осъществени саботажни дейности по отношение на нуклеарна централа, ще интерпретира подобен акт като нуклеарно нахлуване против нея. Според военната теория на Москва това е задоволително съображение тя също да употребява нуклеарно оръжие. Това прави обстановката доста тревожна в новата фаза, в която навлезе войната в Украйна. Особено със саботажните интервенции от страна на Киев в следените от Русия региони. Нещо повече, Украйна намерено съобщи, че може да подхваща дейности и на съветска територия.
- Колко сериозна е нуклеарната заплаха? Има ли риск от нов Чернобил?
- Ако при започване на войната Русия намекваше, че е нуклеарна страна и би трябвало с нея да се отнасят доста деликатно, то в този момент нуклеарният призрачен сън се ускори от това, че явно има огромна заплаха от предприемане на интервенции по отношение на нуклеарни централи, изключително най-голямата в Европа - Запорожката АЕЦ. Тя е следена от съветските елементи, само че украински експерти ръководят софтуерните процеси. Украйна има потребност от силата, която създава централата, само че тя стартира да се употребява като шантаж при взаимни обвинявания от Русия и Украйна. С право генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш предизвести да не се дрънка нуклеарно оръжие. Той се пробва да наложи метод на демилитаризация на нуклеарните централи. Големият проблем е дали се залага на силата или на разсъдъка, чийто късмет сякаш не е огромен при саботажни дейности от която и да било страна. Очевидно украинската страна стартира интервенции на Кримския полуостров, по нуклеарните централи под контрола на Русия и нещата доста загрубяват.
- Част от арсенала на новата фаза на войната ли е атентатът в Подмосковието, довел до гибелта на Даря Дугина?
- Да, това е част от новата фаза - саботажните дейности. Естествено, Украйна публично отхвърля да има отношение към случая. Но сякаш към този момент има задоволително безапелационни доказателства, че дълго време украинските служби са подготвяли тази интервенция против философа Александър Дугин, считан за душеприказчик на Владимир Путин и идеолог на новия съветски шовинизъм.
Книгата му „ Четвъртият път “ беше преведена и в България и породи полярни реакции - от превъзнасяне на Дугин като огромен мъдрец до отричане на приноса му. Очевидно той играе роля в кръга към Путин.
Атентатът може да се счита за самобитно предизвестие към Путин, само че цялата истина по такива случаи съвсем в никакъв случай не става ясно. Със сигурност можем да чакаме и други сходни произшествия - в случай че войната продължава, неизбежно ще се родят и нови похвати, нови подходи. След като Украйна към този момент има модерни съвременни оръжия, това <210> дава самочувствие.
През пролетта американският президент Байдън изиска 33 милиарда, Конгресът му отпусна 45 милиарда $ за военно подкрепяне на Украйна. Това значи, че американският военнопромишлен комплекс работи на високи обороти и очевидно се насочват към произвеждане на средства, ефикасни за войната в Украйна. Войната е на територията на Украйна, само че не е единствено сред Русия и Украйна.
- Може ли обаче войната да прерасне в конфликт сред Русия и НАТО?
- Дано не се стигне до такава степен, само че дано да отчетем и скорошното разширение на НАТО. Путин изиска алиансът да се върне към позициите от 1997 година, искаше по-малко НАТО, а получи по-голямо НАТО с приемането на Швеция и Финландия, две доста значими от стратегическа позиция страни. Подсилва се доста и източният фланг на алианса, където се концентрира и жива мощ, и съвременна военна техника.
Силно ме тормози публикация в сп. „ Форин Афеърс “, в която създателят пледира Съединени американски щати да разрешат на американски жители, които желаят, да отидат да се борят на страната на Украйна. И в този момент американски и английски експерти вземат участие в подготовката на украински военни, само че в случай че директно се включат в интервенции, Русия ще одобри това като война против нея от тези страни. Засега това са хрумвания, които обаче могат да доведат до нова ескалация на напрежението и директно замесване на страните членки от НАТО във военни дейности.
- Колко тежка може да бъде газовата рецесия в Европа? Кой ще победи в газовата игра сред Русия и Запада?
- Светът не може бързо да пренастрои досегашните си индустриални процеси без суровините на територията на Русия. Не единствено енергоносители, само че и редки метали, изключително нужни за дигитализацията, развиването на електрониката.
Русия не може да бъде заобиколена като състезател, изключително в околните години. Може би Путин на това и разчита - да пристигна студеният сезон в Северното полукълбо. Вече виждаме фрапиращи реакции в Германия, където настоящето управление подлага на критика предходния канцлер Ангела Меркел, че е прекалила в напъните да обезпечи достъп до първични материали от Русия и съветския пазар. Благодарение на това немската стопанска система функционираше добре като главен мотор на стопанската система на Европейски Съюз.
Но в новата обстановка, при стеснен достъп до суровините на Русия или цялостно блокиране, немската стопанска система е обречена на съществени компликации.
При първите признаци на ограничение доставките на енергоносители, основно газ, еврото се срина по отношение на $. Несериозни са всички заклинания за диверсификация на енергийната взаимозависимост при липса на други възможности. Те доведоха и до политически решения, които изправят света пред световна рецесия. Не са единствено тръбите, няма задоволително източници на горива, които да задоволят потребностите на сегашната стопанска система в целия свят. Особено потребността от енергоносители - нефт, газ, въглища.
Съединени американски щати създават големи количества шистов газ, само че дистанциите, на които би трябвало да се придвижват, вършат невероятно стопански преференциалното снабдяване на тази суровина.
България е съответен образец - бяха контрактувани доставки на седем танкера полутечен газ, само че няма инфраструктура, която да обезпечи такива доставки. Втечненият газ не може да е в количества, които да конкурират доставките по тръбопроводите. Връзката, която от години изграждаме с Гърция при Александруполис, ще даде опция за доставки на полутечен газ, без значение от къде, и по водопровод да стига да потребителите у нас.
Сигурно ще стане в скоро време, само че изниква въпросът от кое място ще пристигна газ. Спекулира се с азерския газ, страната има огромни залежи, изключително Шах Дениз 2 на Каспийско море, само че мъчно ще зареди цяла Европа.
Проблемите се демонстрираха още при опита да се реализира концепцията за плана Набуко, който предвиждаше създаване на водопровод с голям потенциал, който да доставя газ главно от азерското находище на Каспийско море с благоприятни условия да се взема суровина и от Ирак, Иран. В началото планът щеше да коства 7 милиарда евро, след това скочи на 24 милиарда и Европейски Съюз се отхвърли - нямаше откъде да дойдат нужните количества газ, които да изпълнят тръбата и да удовлетворяват потребностите на Европа. И ние доста разчитахме на плана, даже участвахме в плановата компания със седалище в Будапеща. Много пари отидоха напразно.
- Има ли Европа избавителен ход в сериозната обстановка с растящи цени на храни, на горива?
- Досега и газовите въпроси, и глобите, които се ползват по отношение на Русия, засегнаха доста съществено освен Европа, само че и целия свят. Ето казуса с доставките на зърно от Украйна и Русия. Досега единствено три-четири кораба са тръгнали от украински пристанища, което не може да задоволи потребностите от зърно на Африка, Азия, Латинска Америка.
Задава се апетит за милиони. Това сякаш не влизаше в плановете за вторичните резултати при налагане на глобите. Особено тежки са следствията за Европа. Тя се нуждае от независимо мислене и взимане на решения, които дават отговор на ползите на Европейски Съюз. Но най-малко към този момент не виждам прояви на европейски водачи, които да са на висотата на потребностите на времето.
Съгласен съм с анализатора Хенри Кисинджър, който предизвести, че е недалновидно Русия да бъде подценявана. Но към този момент позициите и на Съединени американски щати, и на европейските им съдружници, а и на Русия не вещаят опция за начало на разговор за намиране на избавителен за човечеството път.
А това тласка Русия още повече в обятията на Китай, който играе своята игра.
- Има ли риск точно по линията Китай-Тайван да пламне искрата на Трета международна война?
- Възможно е, само че разгадавам на мъдростта на китайските водачи. залогът обаче е доста огромен. САЩ вършат опити, не доста добре скроени, да нервират Пекин. Председателката на Камарата на представителите в американския Конгрес Нанси Пелоси посети Тайван, което бе оценено от Пекин като жестоко нарушаване на договореностите сред Съединени американски щати и Китай от началото на 70-те години на предишния век за признание на обединен Китай. Пекин употребява случая незабавно да ускори позициите си в Източнокитайско море. Между двете сили се водят колосални борби - за Космоса, за изкуствения разсъдък, във всички области със стратегическо значение. С съображение Съединени американски щати правят оценка Китай като най-голямата опасност за техните ползи, само че са принудени да бъдат доста деликатни.
- Как тази взривоопасна настояща обстановка ще промени света?
- Опасявам се, че тази смяна няма да бъде следващата еволюция в историята на човечеството, а може да докара до апокалипсис. Спасението от днешната рецесия е в разсъдъка на политиците. Залагането на силови решения в настоящето историческо време не е разумен метод към провокациите. Би било най-голямото оскърбление за човешкия жанр рационалните същества да позволен заличаване на всичко живо. Битката за изменение в съотношението на силите води до доста парадокси. И тук почтени няма. На карта е заложено бъдещето на света.
Неслучайно има авторитетни страни, които са доста деликатни - Индия, Бразилия, Южна Африка. Неясно е обаче дали е в техните благоприятни условия да предотвратят апокалипсиса, в случай че огромните нуклеарни страни са настръхнали една против друга.
По време на Карибската рецесия през 1962 година със руски ракети, ситуирани в Куба, когато светът беше на ръба на заличаване, братът на американския президент Джон Кенеди - Робърт Кенеди, и тогавашният руски дипломат във Вашингтон Анатолий Добринин поддържаха канал за връзка и търсеха избавление в напрегнатата обстановка.
Основният урок от Карибската рецесия беше наложителното запазване на достолепието и престижа на забърканите страни. Тогава сделката е Съюз на съветските социалистически републики да изтегли ракетите си от Куба, а Съединени американски щати поеха ангажимент в никакъв случай да не атакуват острова, което се съблюдава до ден сегашен.
Не знам кои ще са спасителите в днешната рецесия. Притеснително е, че не се залага на канали за контакт, които дават късмет на разсъдъка. Тогава водачите на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики Кенеди и Хрушчов стигнаха до решение, считано за христоматиен образец за решение на комплицирана интернационална рецесия. 60 години по-късно се оказва, че не се учим от историята.
Проф. доктор Динко Динков е анализатор в региона на интернационалните връзки. Преподавател е в катедра " Международни връзки " и шеф на Центъра за балкански проучвания към УНСС. Специализира в Лондонския институт за стопанска система и политически науки, в Съединени американски щати и в Германия. Лектор по външна политика на България, европейско съдействие и интеграция.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ