Украйна ограничи правото на българското малцинство да учи на майчиния си език
Украйна ограничи правото на българското малцинство да учи на майчиния си език . Според промени в Закона за образованието български език към този момент ще се учи единствено в детските градини и до 4-ти клас в това число. В момента бесарабските българи в Украйна учат майчиния си език до 11 клас, както и българска литература и история. Депутатът в украинския парламент и ръководител на Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе изпрати до президента на страната Петро Порошенко позиция , с която упорства за несъгласие върху закона . Официална позиция от българската страна все още няма. Външният министър Екатерина Захариева съобщи, че следи от близко тематиката и че тя към този момент е разисквана на неофициална среща на външните министри на Европейски Съюз.
Парламентът на Украйна одобри измененията в закона за образованието на 5 септември. Предстои те за бъдат подписани от президента Петро Порошенко. За българите в Украйна, а и за всички малцинства в страната, законът вкарва рестрикции.
Образование ще се получава само на държавния украински език. Промените основават сериозен проблем за българската общественост в Украйна , безапелационен е Антон Киссе:
„ Най-главният проблем е, че родният български език ще се учи единствено в детски градини и от първи до четвърти клас. След пети клас ще се учи украински език. Българите, които ме срещат, ми споделят: " България ни не помни. Няма позиция. Нито сме я чули, нито сме я видели. България мълчи “.
Председателят на Агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев сподели, че ще упорства Външно министерство да излезе с позиция и също да изиска несъгласие върху закона.
„ Нека да напомним, че украинската страна е подписала и утвърдила рамката за националните малцинства . В тази европейска инструкция е планувано, че се подсигурява правото на малцинствата да правят обучение на своя майчин език. Категорично моля и ще упорствам пред българското държавно управление да се обърнем със мнение към президента на Украйна, който да наложи несъгласие на този закон “, уточни Харалампиев.
Вицепремиерът Екатерина Захариева съобщи, че въпросът е подложен още в петък на неофициална среща на външните министри на Европейски Съюз. Предстои България , Унгария , Румъния и Гърция , подкрепени от Полша, да излязат с о бщо писмо до украинския външен министър , Съвета на Европа и ОССЕ. По думите й до преустановяване на проучването на български език в Украйна няма да се стигне.
„ България е в малко по-различна обстановка от другите държани, тъй като ние нямаме напълно българско учебно заведение . Българският език се учи в украински учебни заведения. Все отново сигурно ще пожелаеме правата да бъдат непокътнати и да не бъде понижено проучването на майчин език на малцинствата в Украйна “, сподели Захариева.
Междувременно посланикът на Украйна у нас Микола Балтажи съобщи, че укрепването на украинския като държавен език по никакъв метод не заплашва запазването или развиването на езиците на националните малцинства, в това число и на българското.
Според него законът напълно дава отговор на конституцията на страната и на утвърдената от Украйна Европейска харта за районните или малцинствените езици.
Парламентът на Украйна одобри измененията в закона за образованието на 5 септември. Предстои те за бъдат подписани от президента Петро Порошенко. За българите в Украйна, а и за всички малцинства в страната, законът вкарва рестрикции.
Образование ще се получава само на държавния украински език. Промените основават сериозен проблем за българската общественост в Украйна , безапелационен е Антон Киссе:
„ Най-главният проблем е, че родният български език ще се учи единствено в детски градини и от първи до четвърти клас. След пети клас ще се учи украински език. Българите, които ме срещат, ми споделят: " България ни не помни. Няма позиция. Нито сме я чули, нито сме я видели. България мълчи “.
Председателят на Агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев сподели, че ще упорства Външно министерство да излезе с позиция и също да изиска несъгласие върху закона.
„ Нека да напомним, че украинската страна е подписала и утвърдила рамката за националните малцинства . В тази европейска инструкция е планувано, че се подсигурява правото на малцинствата да правят обучение на своя майчин език. Категорично моля и ще упорствам пред българското държавно управление да се обърнем със мнение към президента на Украйна, който да наложи несъгласие на този закон “, уточни Харалампиев.
Вицепремиерът Екатерина Захариева съобщи, че въпросът е подложен още в петък на неофициална среща на външните министри на Европейски Съюз. Предстои България , Унгария , Румъния и Гърция , подкрепени от Полша, да излязат с о бщо писмо до украинския външен министър , Съвета на Европа и ОССЕ. По думите й до преустановяване на проучването на български език в Украйна няма да се стигне.
„ България е в малко по-различна обстановка от другите държани, тъй като ние нямаме напълно българско учебно заведение . Българският език се учи в украински учебни заведения. Все отново сигурно ще пожелаеме правата да бъдат непокътнати и да не бъде понижено проучването на майчин език на малцинствата в Украйна “, сподели Захариева.
Междувременно посланикът на Украйна у нас Микола Балтажи съобщи, че укрепването на украинския като държавен език по никакъв метод не заплашва запазването или развиването на езиците на националните малцинства, в това число и на българското.
Според него законът напълно дава отговор на конституцията на страната и на утвърдената от Украйна Европейска харта за районните или малцинствените езици.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ