Европа не покрива украинските критерии
Украйна не се бие просто за свободата си. Украйна се бие против опита на Владимир Путин за Съветски съюз 2.0. Следователно Украйна се бие за Европа.
В тази борба украинците не вършат сметка за кръвта си, до момента в който Европа дълго си правеше сметки - да вземем за пример за цената на газа.
Ако Украйна оцелее и продължи да кандидатства за участие в Европейския съюз, тези, които смятаха цената на газа, ще вземат решение дали Украйна дава отговор на техните маастрихтски и копенхагенски критерии.
Не знам дали тя ще отговори. Но знам, че през днешния ден Европа не дава отговор на украинските критерии.
Да си спомним, че Путин окупира Крим и оказа помощ за отцепването на Донбас не поради НАТО, а поради желанието на украинците да тръгнат към участие в Европейски Съюз.
В края на 2013 година той изнуди тогавашния украински президент Виктор Янукович да се откаже от съглашение за асоцииране и свободна търговия с Европейски Съюз.
След приучване в Москва Янукович се отхвърли, само че украинците се подвигнаха и го смъкнаха, което пропагандата на Москва назова " нацистки прелом ".
За да отмъсти за изгубения надзор върху Киев, Путин окупира Крим и оказа помощ за оповестяването на така наречен Донецка и Луганска национални републики в Източна Украйна, в спор, лишил 14 000 живота до началото на днешната му война.
Споразумението, което Украйна въпреки всичко подписа с Европейски Съюз при президента Петро Порошенко, е част от така наречен политика на Източно партньорство на Европейски Съюз.
Развила се от полско-шведска самодейност през 2004 година, тази политика има за цел да подкрепя демократичните и пазарните промени в някогашните руски републики, като им дава финансиране и вероятност за европейско участие.
Едва ли при започване на тази самодейност в Брюксел са предполагали до какво може да докара тя.
Найджъл Фараж, един от изявените идеолози на Брекзит, го сподели в Страсбург през 2014 година, до момента в който още беше евродепутат и водач на Партията за самостоятелност на Обединеното кралство:
" Ако ръчкаш мечката с пръчка, би трябвало да очакваш, че мечката ще реагира ".
Мечката реагира още тогава и продължава и през днешния ден - все по-агресивно.
Фараж беше прав, макар че е демагог. Номерът в демагогията е отвреме-навреме да казваш нещо правилно.
Европа не беше подготвена за съветската реакция. Не е по-готова и през днешния ден.
Тогава Европейски Съюз освен че не можа да спре Путин в Украйна, само че му разреши и да сплаши Армения и да я принуди да напусне Източното партьорство, да се откаже от сходно съглашение за асоцииране и свободна търговия с Европейски Съюз.
Европа потегли да популяризира народна власт, без да може да я отбрани. Европа и през днешния ден не е способна сама да отбрани своята народна власт без гаранциите на Съединени американски щати. И с смут разбра при Доналд Тръмп в Белия дом, че тези гаранции можело и да не бъдат 100-процентови.
Европа не дооцени обстоятелството, че нейната мирна, " мека " мощ е езистенциална опасност за режима на Путин - руснаците да видят, че съседите им, с които са делили епохи история, могат живеят по-богато и по-свободно от тях. И Путин отвърна на тази опасност разумно в стила на предшестващите го самодържци.
Тя е доста по-реална от възможни ракети, които НАТО в миналото би могла да разположи в Украйна. Не " Пършинг " -1 и 2 разсипаха някогашния Съветски съюз, а новините на " Свободна Европа " и Би Би Си.
През 2014 година Фараж и сходните му споделяха това, което през днешния ден твърди Москва: Не ни би трябвало Украйна. Тя не е наша. Тя е на Русия. Не ръчкайте Русия с пръчка.
Критиците му, т.е. мейнстрийм болшинството, твърдеше противоположното - и Украйна има право на свободен избор, ние пазиме това нейно право. Къде са те в този момент, когато то в действителност би трябвало да се пази?
Колко време и какъв брой кръв трябваше да изтекат, преди да стартират да въоръжават украинците? Колко територия и жертви трябваше да вземе Путин, до момента в който изолират Русия (и то не изцяло) от интернационалните банкови заплащания?
Докато украинците се бият в отбрана на Европа, тя не дава косъм да падне от главите на нейните жители (включително в България), които не престават намерено да поддържат войната на Путин, които не престават да се финансират от съветски източници, които не прекъсват бизнеса си него.
Затова доста европейци не имат вяра на Европа. Тя постоянно желае от другите това, което сама не прави. Не зад всичките ѝ красиви думи стоят каузи. Това, а не Найджъл Фараж е повода за Брекзит. Брекзит и Путин се възползваха от слабостта и безхарактерността на Европа и това е основният европейски урок от тази война.
Може би тя нямаше да избухне, в случай че Европейски Съюз още преди години беше имал единството, силата и волята да се трансформира и в защитителен съюз, съпоставим по качества със Съединени американски щати, т.е. в европейски дирек на НАТО и в случай че беше почнал да взема решенията си във външната политика с квалифицирано болшинство, е не с единогласие. Все още не е късно.
И поляците са прави - Украйна би трябвало да получи колкото може по-скоро ясна вероятност за участие в Европейски Съюз. Щом Турция може да договаря за него, би трябвало да може и Украйна.
В тази борба украинците не вършат сметка за кръвта си, до момента в който Европа дълго си правеше сметки - да вземем за пример за цената на газа.
Ако Украйна оцелее и продължи да кандидатства за участие в Европейския съюз, тези, които смятаха цената на газа, ще вземат решение дали Украйна дава отговор на техните маастрихтски и копенхагенски критерии.
Не знам дали тя ще отговори. Но знам, че през днешния ден Европа не дава отговор на украинските критерии.
Да си спомним, че Путин окупира Крим и оказа помощ за отцепването на Донбас не поради НАТО, а поради желанието на украинците да тръгнат към участие в Европейски Съюз.
В края на 2013 година той изнуди тогавашния украински президент Виктор Янукович да се откаже от съглашение за асоцииране и свободна търговия с Европейски Съюз.
След приучване в Москва Янукович се отхвърли, само че украинците се подвигнаха и го смъкнаха, което пропагандата на Москва назова " нацистки прелом ".
За да отмъсти за изгубения надзор върху Киев, Путин окупира Крим и оказа помощ за оповестяването на така наречен Донецка и Луганска национални републики в Източна Украйна, в спор, лишил 14 000 живота до началото на днешната му война.
Споразумението, което Украйна въпреки всичко подписа с Европейски Съюз при президента Петро Порошенко, е част от така наречен политика на Източно партньорство на Европейски Съюз.
Развила се от полско-шведска самодейност през 2004 година, тази политика има за цел да подкрепя демократичните и пазарните промени в някогашните руски републики, като им дава финансиране и вероятност за европейско участие.
Едва ли при започване на тази самодейност в Брюксел са предполагали до какво може да докара тя.
Найджъл Фараж, един от изявените идеолози на Брекзит, го сподели в Страсбург през 2014 година, до момента в който още беше евродепутат и водач на Партията за самостоятелност на Обединеното кралство:
" Ако ръчкаш мечката с пръчка, би трябвало да очакваш, че мечката ще реагира ".
Мечката реагира още тогава и продължава и през днешния ден - все по-агресивно.
Фараж беше прав, макар че е демагог. Номерът в демагогията е отвреме-навреме да казваш нещо правилно.
Европа не беше подготвена за съветската реакция. Не е по-готова и през днешния ден.
Тогава Европейски Съюз освен че не можа да спре Путин в Украйна, само че му разреши и да сплаши Армения и да я принуди да напусне Източното партьорство, да се откаже от сходно съглашение за асоцииране и свободна търговия с Европейски Съюз.
Европа потегли да популяризира народна власт, без да може да я отбрани. Европа и през днешния ден не е способна сама да отбрани своята народна власт без гаранциите на Съединени американски щати. И с смут разбра при Доналд Тръмп в Белия дом, че тези гаранции можело и да не бъдат 100-процентови.
Европа не дооцени обстоятелството, че нейната мирна, " мека " мощ е езистенциална опасност за режима на Путин - руснаците да видят, че съседите им, с които са делили епохи история, могат живеят по-богато и по-свободно от тях. И Путин отвърна на тази опасност разумно в стила на предшестващите го самодържци.
Тя е доста по-реална от възможни ракети, които НАТО в миналото би могла да разположи в Украйна. Не " Пършинг " -1 и 2 разсипаха някогашния Съветски съюз, а новините на " Свободна Европа " и Би Би Си.
През 2014 година Фараж и сходните му споделяха това, което през днешния ден твърди Москва: Не ни би трябвало Украйна. Тя не е наша. Тя е на Русия. Не ръчкайте Русия с пръчка.
Критиците му, т.е. мейнстрийм болшинството, твърдеше противоположното - и Украйна има право на свободен избор, ние пазиме това нейно право. Къде са те в този момент, когато то в действителност би трябвало да се пази?
Колко време и какъв брой кръв трябваше да изтекат, преди да стартират да въоръжават украинците? Колко територия и жертви трябваше да вземе Путин, до момента в който изолират Русия (и то не изцяло) от интернационалните банкови заплащания?
Докато украинците се бият в отбрана на Европа, тя не дава косъм да падне от главите на нейните жители (включително в България), които не престават намерено да поддържат войната на Путин, които не престават да се финансират от съветски източници, които не прекъсват бизнеса си него.
Затова доста европейци не имат вяра на Европа. Тя постоянно желае от другите това, което сама не прави. Не зад всичките ѝ красиви думи стоят каузи. Това, а не Найджъл Фараж е повода за Брекзит. Брекзит и Путин се възползваха от слабостта и безхарактерността на Европа и това е основният европейски урок от тази война.
Може би тя нямаше да избухне, в случай че Европейски Съюз още преди години беше имал единството, силата и волята да се трансформира и в защитителен съюз, съпоставим по качества със Съединени американски щати, т.е. в европейски дирек на НАТО и в случай че беше почнал да взема решенията си във външната политика с квалифицирано болшинство, е не с единогласие. Все още не е късно.
И поляците са прави - Украйна би трябвало да получи колкото може по-скоро ясна вероятност за участие в Европейски Съюз. Щом Турция може да договаря за него, би трябвало да може и Украйна.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ