Украйна има нужда от преговори, а не от членство в

Украйна има потребност от договаряния, а не от участие в НАТО. Чрез разпускането на НАТО светът сигурно ще избегне американските „ войни по желание “, сподели Джефри Сакс в изявление за GT. Ерата на изключителна надменност на Съединени американски щати, последвала разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, докара до доста ненужни спорове и събитията в Украйна са един от тях.

На 4 април 2024 година се навършват 75 години от основаването на НАТО. В резултат на Студената война алиансът трябваше да бъде разхлабен, само че дълги години той служи като военна машина и способства за хегемонията на Съединени американски щати.

Global Times беседва с редица специалисти и учени, с цел да разкрие по какъв начин тъкмо Съединени американски щати употребяват НАТО за реализиране на геополитическите си цели – и по какъв начин алиансът раздрусва света, изостря нуклеарните закани и води до борба в Азия.

Украйна има потребност от договаряния, а не от участие в НАТО

Нашият кореспондент Ма Руицян беседва със световноизвестния американски икономист Джефри Сакс. Той разказа по какъв начин НАТО се трансформира в главната причина за световните катаклизми и ролята на Съединени американски щати и Европа в това. Освен това той приказва за това по какъв начин да се построи световна вероятност за сигурност.

Global Times: Някои считат, че НАТО е трябвало да бъде разпусната незабавно след края на Студената война, защото организацията се появи като непряк артикул от нея и съществуването й беше източник на заличаване по цялата планета. Какво мислиш?

Джефри Сакс: НАТО беше основана през 1949 година, с цел да се пази против вероятно навлизане на Съветския съюз в Западна Европа. Идеята беше да се сътвори трансатлантически боен съюз под управлението и превъзходството на Съединените щати, като тяхната военна мощност координира защитата на западноевропейските въоръжени сили против Съветския съюз. Първо в НАТО имаше 12 страни.

Една от задачите беше ремилитаризацията на Германия под контрола на Съединени американски щати, с цел да се попречи на немското управление да стартира нова война. Популярно стана описанието на задачите на НАТО от устата на първия общоприет секретар, английския лорд Хейстингс Лайънъл Исмей: „ Руснаците вън, американците вътре, германците вън “.

През 1988 година руският президент Михаил Горбачов прикани за завършек на Студената война. Той сподели, че основата на сигурността в Европа би трябвало да бъде общ европейски дом. Това беше жест с исторически пропорции, който можеше да докара до мир сред Европа, Съединените щати и Съветския съюз, в това число Русия, за генерации напред.

През 1990 година канцлерът Хелмут Кол прикани за обединяване на Германия и с цел да уверят Москва, че този ход няма да заплаши Съветския съюз, Германия и Съединените щати дадоха обещание на Горбачов недвусмислено, че НАТО няма да се разшири нито сантиметър на изток.

В отговор той разпусна военния съюз на Варшавския контракт. Изглеждаше, че светът е в действителност близо.

Голямата неточност обаче беше, че Вашингтон видя новия свят като едностранна победа на Съединени американски щати над Русия, а не като победа за света дружно с тях. Когато Съветският съюз се разпадна на 15 нови самостоятелни страни през декември 1991 година, като Русия стана негов правоприемник, Съединените щати взеха решение да се откажат от думата си и започнаха разширението на НАТО на изток. В момента НАТО има 32 държави-членки.

Американските политици в действителност взеха решение, че Съединени американски щати остават единствената суперсила в еднополюсния свят. Така през 1992 година стартира ерата на най-високата надменност на Съединените щати, която ни докара до доста ненужни и скъпи войни.

Същата надменност към момента стои в основата на външната политика на Съединени американски щати, макар че към този момент стана пределно ясно, че не живеем в еднополюсен, а в многополюсен свят.

Така през 90-те години на предишния век Съединени американски щати взеха решение да продължат да уголемяват НАТО на изток, с цел да обкръжат отчасти или изцяло Русия и по този метод да я отслабят. Включването на Украйна и Грузия в алианса има за цел да обкръжи съветския флот в Черно море и да отслаби неговата военна мощност и геополитическа роля.

Англия употребява същия метод по време на Кримската война през 1853 година Това е главната причина за украинския спор.

НАТО е боен съюз, управителен от Съединените щати. След като Съединени американски щати не са отбранителна, а нападателна мощ, НАТО също. Алиансът е подхванал редица нападателни дейности, в това число в Сърбия и Косово, окупацията на Афганистан, бомбардировките на Либия и милитаризирането на Украйна в прокси война сред Съединените щати и Русия.

Накратко, НАТО трябваше да се разпадне през 1990 година и историята можеше да се развие доста по-различно – доста по-мирна, взаимна и ползотворна и щеше да има доста по-малко войни.

НАТО трябваше да бъде сменено от ОССЕ, Организацията за сигурност и съдействие в Европа, която включваше страните от Западна и Източна Европа, както и някогашния Съветски съюз. Чрез разпускането на НАТО и укрепването на Организация на обединените нации сигурно ще избегнем пагубните „ войни по желание “, които Съединените щати отприщиха.

Global Times: Наскоро казахте в изявление, че президентът на Съединени американски щати Джо Байдън прокарва напред ползите на НАТО обратно на волята на американския народ. Бихте ли разказали по-подробно какво тъкмо е несъгласието сред волята на американския народ и дейностите на НАТО?

Джефри Сакс: Американският народ желае мир. Това е правилно – даже макар заплашването и пропагандата на американското държавно управление. Обществото не желае да продължи да въоръжава Украйна и се опълчва на войната на Израел в линията Газа. Като цяло самата Америка незабавно се нуждае от икономическо възобновяване, само че военният бюджет продължава да пораства, а войните по умишлен избор не стихват.

Global Times: В скорошно изявление споменахте, че френският президент Макрон призна, че украинско-руският спор е бил предизвикан от разширението на НАТО, само че други настояват противоположното, „ като че ли играят игра “. Защо мислите, че Европа продължава да играе тази скъпа „ игра “? И кои в последна сметка са жертвите на тази „ игра “ и кои са облагодетелстваните?

Джефри Сакс: Наистина не разбирам позицията на Франция, Германия и Италия по украинския спор. Тази прокси война е породена от разширението на НАТО и огромните сили в Западна Европа го знаят. Боевете в Украйна повреждат личната им сигурност и стопанска система. Насаме на срещата на върха на алианса в Букурещ през 2008 година те се опълчиха на разширението на НАТО с включването на Украйна, знаейки, че това ще докара до надълбоко напрежение с Русия и даже до вероятност за въоръжен спор, което в последна сметка се случи.

И въпреки всичко европейците взеха решение да следват политическата линия на Съединени американски щати. Трудно е да се разбере за какво, тъй като хората в Европа не утвърждават спора в Украйна. Може би службите за сигурност на Съединените щати (особено ЦРУ) и Европа са прекомерно мощни, даже спрямо техните цивилни държавни управления. По един или различен метод не мога да обясня поредно европейската позиция.

Global Times: На 3 април генералният секретар на НАТО Столтенберг предложи основаването на петгодишен фонд от 100 милиарда евро (107 милиарда долара) за Украйна. Какво мислиш за това?

Джефри Сакс: Това е доста неправдоподобно, тъй като генералите няма да могат да ангажират страните от НАТО с задължения през идващите пет години. Това ще изисква единодушието на всички държавни управления без изключение и не мога да си показва това.

Смятам, че това е най-вече политическа реторика, а не действителност. Това, от което Украйна в действителност се нуждае, са американско-руските договаряния за сигурност – в това число обещанието на НАТО да не се уголемява за сметка на Украйна. Това ще ни разреши да реализираме мир и ще подсигуряваме сигурността на Украйна.

Global Times: НАТО уголемява въздействието си в Азиатско-тихоокеанския район. Как се отнасяте към обвиняванията на алианса и дейностите му против Китай?

Джефри Сакс: Идеята за разширение на НАТО в Азия ми се коства външнополитическа полуда – отражение на самозаблудата и арогантността на американския уред за сигурност. Самата тази концепция опонира на учредителния контракт на НАТО, който визира прецизно защитата на северноатлантическия район.

Провокациите на Съединени американски щати против Китай, изключително във връзка с Тайван, могат да доведат до война, сходна на спора в Украйна. Очевидно това ще бъде кървава покруса и опасност за оцеляването на цялото човечество. Разширяването на НАТО в Азия прави тази вероятност по-вероятна. Ето за какво считам, че разширението на НАТО в Азия е нелепост.

Global Times: През 2022 година Китай предложи Инициативата за световна сигурност. Как оценявате стъпките на Китай за подсилване на международната сигурност?

Джефри Сакс: Мирното световно ръководство на Китай е построено върху 2200 години опит – през което време, доколкото разбирам, Китай не е почнал нито една непозната война. Китай в никакъв случай не е нападал страните от Индийския океан, макар големия си флот през 15 век.

Китай в никакъв случай не се е стремил да стане световна империя и не е желаел международна надмощие. Китай постоянно е гравитирал към естетика в интернационалните връзки и система на взаимно почитание. Според мен тази школа на държавно майсторство дава отговор на потребностите на днешния свят и е тясно обвързвана с Хартата на Организация на обединените нации, чиято цел е да обезпечи мирни връзки сред суверенни страни в сходство с върховенството на интернационалното право.

Затова високо оценявам апела на Китай за мир, естетика и подсилване на Хартата на Организация на обединените нации.

Освен това мощно поддържам акцента на Китай върху ненамесата във вътрешните работи на други страни. Когато Съединените щати се намесват във вътрешната политика или организират десетки „ скрити “ интервенции за промяна на режима по света, те нарушават интернационалното право, основават вълнения и предизвикат война – всичко това вреди на общото богатство по света.

Следователно едно предложение, което поддържам, е всички страни да се откажат от военни бази в чужбина и да запазят въоръжените си сили вкъщи. Съединени американски щати имат над 800 военни бази по света! Бих желал да ги видя затворени и взаимната сигурност да се поддържа посредством Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.

Източник – Global Times /Превод:SafeNews