Войната на Балканите никога не е преставала
Украйна е във война. По данни на Организация на обединените нации жертвите измежду гражданското население са над 2000. Според неофициални данни над 14 000 цивилни и военни са починали в спора досега. Големи градове като Харков и Мариупол са безусловно сринати. Над два милиона са бежанците. Съвсем целесъобразно всички съпоставят човешката покруса, която следим с смут и неразбиране, с кошмара на Втората международна война. Само че този път агресорът идва от изток, а не от запад. И сякаш подхваща „ спецоперация “ не за друго, а с благородната цел да отбрани братския украински народ от възраждащия се нацизъм и неговите настойници на Запад.
Съвсем целесъобразно всички съпоставят протичащото се с Втората международна война, само че на Балканите паралелът е с по-скорошни събития.
Сравнението с Втората международна война е неизбежно, само че на Балканите паралелът е с по-скорошни събития. Войните в някогашна Югославия бяха безусловно през вчерашния ден. Паметта за тях не е избледняла. Мнозина от участниците в спора са още измежду нас. Неизбежно е, че братоубийственият конфликт в Украйна разсънва мъчителни мемоари. Също по този начин е неизбежно, че разнообразни политически играчи се пробват да извлекат дивиденти.
Сърбия е индикативен образец. На 4 март хиляди се стекоха на шествие в центъра на Белград в поддръжка на Русия и Путин, проведено от крайнодесни организации. Участниците скандираха „ Крим е Русия, Косово е Сърбия “ и благодаряха на Москва, че е избавила света от НАТО. И това не е всичко. В началните дни на войната широкотиражните таблоиди излязоха с гръмки заглавия за триумфите на съветското оръжие и провалянето на Запада. При това упрекваха Украйна, че първа е нападнала Русия. Може да се допусна, че голям брой жители на Сърбия възприемат тези послания за чиста монета. Според изследване на публичното мнение от юли предходната година, над 80% имат позитивно отношение към Русия. Войната надали е разколебала мнозина, макар че се организираха и шествия в поддръжка на Украйна. В обществото царува убеждението, че най-сетне Съединени американски щати и неговите съдружници са си намерили майстора в лицето на Путин. Време е Западът да заплати за прегрешенията си: както вие бомбардирахте Белград, по този начин в този момент и ние (разбирай Русия) бомбардираме вашите в Киев.
Дали този националистически напредък няма да даде искра за нов въоръжен спор в Западните Балкани?
Въпросът, който витае във въздуха, е дали този националистически напредък няма да даде искра за нов въоръжен спор в Западните Балкани. Дали Сърбия, която се превъоръжава от години и то с съветска помощ, няма да реши да играе ва банк и да влезе още веднъж в Косово? Ще разгласи ли лидерът на босненските сърби Милорад Додик отделянето на Република Сръбска от Босна и Херцеговина, опасност която той е отправял не един път и дваж през годините? И в случай че в някогашна Югославия още веднъж стартира да се стреля, няма ли Русия да употребява момента да отвори втори фронт против Запада?
Тези въпроси са изцяло уместни. Никой сюжет не е изключен. Западът, страните-членки на Европейски Съюз, всички в района би трябвало да са готови. И надлежно да вземат нужните ограничения. Не инцидентно Евросъюза укрепи мироопазващата си интервенция в Босна ЕУФОР с 500 спомагателни бойци. Това е явен знак както към Москва, по този начин и към локалните й сътрудници, че всяко тяхно деяние ще провокира отпор. Мисията на ЕУФОР е обезпечена от НАТО по силата на така наречен съглашение Берлин плюс. Всяко нахлуване против частите й ще докара в Босна сили на Пакта, в това число американски подразделения, дислоцирани в Италия.
Много по-лесно е да започнеш една война, в сравнение с да я спечелиш
Въпреки това вероятността за украински сюжет на Балканите не е толкоз огромна. Причината е елементарна: нито Вучич, нито Додик имат желанието и опциите да подхващат подобен голям риск, облагата от който ще е противоречива (в най-хубавия случай). Както и Кремъл откри в Украйна, доста по-лесно е да започнеш една война, в сравнение с да я спечелиш и да извлечеш от нея политически изгоди.
Партньорите на Москва има какво да изгубят. Сърбия договаря за участие в Европейски Съюз. В момента, в който реши да имитира Путин или Милошевич (неособено известен измежду сърбите поради политическите и стопански вреди, които нанесе на личната си страна), Вучич ще би трябвало да се елементарни с европейските вероятности, в това число великодушните брюкселски фондове. Още по-важно: ще се лиши от външна поддръжка. Сега е добре признат и в Париж, и в Берлин и даже във Вашингтон като поръчител за стабилността на Балканите. Западните водачи са деликатни в рецензиите си във връзка вътрешнополитическата обстановка в Сърбия, в това число ситуацията в медиите и връзките на властта с гражданското общество. Една случка в Косово ще изправи Сърбия освен против албанците, а и задачата на НАТО КФОР. И най-важното – съкрушителните икономическите наказания против Русия са задоволително съществено предизвестие.
Вучич има един приоритет: спечелването на изборите през април
Реалистично видяно, Вучич има един приоритет: спечелването на президентските и парламентарните избори на 3 април. Изблиците на шовинизъм са добре пристигнали за него. Най-малкото вкарват чеп измежду обединената съпротива, която включва както националистични по този начин и демократични обединения. Какво по-добре от това жителите да спорят за геополитика, а не за корупцията и злоупотребата с власт по високите етажи.
Затова и Сърбия лавира. Целта е и агнето да е цяло, и вълкът утолен. От една страна Белград отхвърля изрично да поддържа западните наказания против Москва или да затвори въздушното пространство за полети от Русия. От друга гласоподава в поддръжка на резолюция на Обединеното заседание на Организация на обединените нации, която осъжда експанзията. И в частни диалози с европейските си сътрудници Вучич се оплаква, че ръцете му са вързани, защото публичното мнение е на съветска страна (чии медии образуват това публично мнение е различен въпрос).
Подобно е и ситуацията при Милорад Додик. Той заплашва, че ще разгласи самостоятелност, само че в никакъв случай не прави решителна стъпка напред. По този метод е извоювал де факто цялостна автономност на Република Сръбскa, в това число в чувствителни области като данъчна
Додик печели от статуквото и няма за какво да го трансформира
политика, правосъдна власт и даже защита. Додик играе в тандем с водача на босненските хървати Драган Чович, който пък има поддръжка от Загреб. Казано другояче, Додик печели от статуквото и няма за какво да го трансформира. Ако се отдели от Босна Република Сръбска надали ще получи самопризнание от Сърбия, да не приказваме за други страни в Европа. Русия може и да го поддържа, само че даже и това не е доста ясно. Китай несъмнено ще се въздържи.
Затова и босненският сръбски водач употребява Украйна най-вече за печелене на политически точки – тъкмо като Вучич. Додик нападна медийно Борис Джонсън за това, че английският министър председател съпостави Киев със Сараево от времето на сръбската блокада. Също по този начин съобщи твърдо, че ще блокира вероятно решение Босна и Херцеговина да се причисли към глобите против Русия. С други думи, Додик хем е подготвен да каже сбогом на общата страна, хем – когато му е преференциално – употребява нейните институции за следващия политически гамбит. Губещият в тази ситуация са съперниците на държавното управление в Баня Лука. Докато Додик брани със зъби и нокти националния интерес и жонглира геополитически топки, всевъзможни диалози за корупция и превзета страна остават на назад във времето.
Войната на Балканите в никакъв случай не е преставала
Войната на Балканите в никакъв случай не е преставала. Миналото не е забравено, спомените за остарели борби, жертви, победи и провали са живи. Войната обаче се води в телевизионните студия, страниците на вестниците и обществените медии. Можем да бъдем единствено признателни, че е по този начин.
Съвсем целесъобразно всички съпоставят протичащото се с Втората международна война, само че на Балканите паралелът е с по-скорошни събития.
Сравнението с Втората международна война е неизбежно, само че на Балканите паралелът е с по-скорошни събития. Войните в някогашна Югославия бяха безусловно през вчерашния ден. Паметта за тях не е избледняла. Мнозина от участниците в спора са още измежду нас. Неизбежно е, че братоубийственият конфликт в Украйна разсънва мъчителни мемоари. Също по този начин е неизбежно, че разнообразни политически играчи се пробват да извлекат дивиденти.
Сърбия е индикативен образец. На 4 март хиляди се стекоха на шествие в центъра на Белград в поддръжка на Русия и Путин, проведено от крайнодесни организации. Участниците скандираха „ Крим е Русия, Косово е Сърбия “ и благодаряха на Москва, че е избавила света от НАТО. И това не е всичко. В началните дни на войната широкотиражните таблоиди излязоха с гръмки заглавия за триумфите на съветското оръжие и провалянето на Запада. При това упрекваха Украйна, че първа е нападнала Русия. Може да се допусна, че голям брой жители на Сърбия възприемат тези послания за чиста монета. Според изследване на публичното мнение от юли предходната година, над 80% имат позитивно отношение към Русия. Войната надали е разколебала мнозина, макар че се организираха и шествия в поддръжка на Украйна. В обществото царува убеждението, че най-сетне Съединени американски щати и неговите съдружници са си намерили майстора в лицето на Путин. Време е Западът да заплати за прегрешенията си: както вие бомбардирахте Белград, по този начин в този момент и ние (разбирай Русия) бомбардираме вашите в Киев.
Дали този националистически напредък няма да даде искра за нов въоръжен спор в Западните Балкани?
Въпросът, който витае във въздуха, е дали този националистически напредък няма да даде искра за нов въоръжен спор в Западните Балкани. Дали Сърбия, която се превъоръжава от години и то с съветска помощ, няма да реши да играе ва банк и да влезе още веднъж в Косово? Ще разгласи ли лидерът на босненските сърби Милорад Додик отделянето на Република Сръбска от Босна и Херцеговина, опасност която той е отправял не един път и дваж през годините? И в случай че в някогашна Югославия още веднъж стартира да се стреля, няма ли Русия да употребява момента да отвори втори фронт против Запада?
Тези въпроси са изцяло уместни. Никой сюжет не е изключен. Западът, страните-членки на Европейски Съюз, всички в района би трябвало да са готови. И надлежно да вземат нужните ограничения. Не инцидентно Евросъюза укрепи мироопазващата си интервенция в Босна ЕУФОР с 500 спомагателни бойци. Това е явен знак както към Москва, по този начин и към локалните й сътрудници, че всяко тяхно деяние ще провокира отпор. Мисията на ЕУФОР е обезпечена от НАТО по силата на така наречен съглашение Берлин плюс. Всяко нахлуване против частите й ще докара в Босна сили на Пакта, в това число американски подразделения, дислоцирани в Италия.
Много по-лесно е да започнеш една война, в сравнение с да я спечелиш
Въпреки това вероятността за украински сюжет на Балканите не е толкоз огромна. Причината е елементарна: нито Вучич, нито Додик имат желанието и опциите да подхващат подобен голям риск, облагата от който ще е противоречива (в най-хубавия случай). Както и Кремъл откри в Украйна, доста по-лесно е да започнеш една война, в сравнение с да я спечелиш и да извлечеш от нея политически изгоди.
Партньорите на Москва има какво да изгубят. Сърбия договаря за участие в Европейски Съюз. В момента, в който реши да имитира Путин или Милошевич (неособено известен измежду сърбите поради политическите и стопански вреди, които нанесе на личната си страна), Вучич ще би трябвало да се елементарни с европейските вероятности, в това число великодушните брюкселски фондове. Още по-важно: ще се лиши от външна поддръжка. Сега е добре признат и в Париж, и в Берлин и даже във Вашингтон като поръчител за стабилността на Балканите. Западните водачи са деликатни в рецензиите си във връзка вътрешнополитическата обстановка в Сърбия, в това число ситуацията в медиите и връзките на властта с гражданското общество. Една случка в Косово ще изправи Сърбия освен против албанците, а и задачата на НАТО КФОР. И най-важното – съкрушителните икономическите наказания против Русия са задоволително съществено предизвестие.
Вучич има един приоритет: спечелването на изборите през април
Реалистично видяно, Вучич има един приоритет: спечелването на президентските и парламентарните избори на 3 април. Изблиците на шовинизъм са добре пристигнали за него. Най-малкото вкарват чеп измежду обединената съпротива, която включва както националистични по този начин и демократични обединения. Какво по-добре от това жителите да спорят за геополитика, а не за корупцията и злоупотребата с власт по високите етажи.
Затова и Сърбия лавира. Целта е и агнето да е цяло, и вълкът утолен. От една страна Белград отхвърля изрично да поддържа западните наказания против Москва или да затвори въздушното пространство за полети от Русия. От друга гласоподава в поддръжка на резолюция на Обединеното заседание на Организация на обединените нации, която осъжда експанзията. И в частни диалози с европейските си сътрудници Вучич се оплаква, че ръцете му са вързани, защото публичното мнение е на съветска страна (чии медии образуват това публично мнение е различен въпрос).
Подобно е и ситуацията при Милорад Додик. Той заплашва, че ще разгласи самостоятелност, само че в никакъв случай не прави решителна стъпка напред. По този метод е извоювал де факто цялостна автономност на Република Сръбскa, в това число в чувствителни области като данъчна
Додик печели от статуквото и няма за какво да го трансформира
политика, правосъдна власт и даже защита. Додик играе в тандем с водача на босненските хървати Драган Чович, който пък има поддръжка от Загреб. Казано другояче, Додик печели от статуквото и няма за какво да го трансформира. Ако се отдели от Босна Република Сръбска надали ще получи самопризнание от Сърбия, да не приказваме за други страни в Европа. Русия може и да го поддържа, само че даже и това не е доста ясно. Китай несъмнено ще се въздържи.
Затова и босненският сръбски водач употребява Украйна най-вече за печелене на политически точки – тъкмо като Вучич. Додик нападна медийно Борис Джонсън за това, че английският министър председател съпостави Киев със Сараево от времето на сръбската блокада. Също по този начин съобщи твърдо, че ще блокира вероятно решение Босна и Херцеговина да се причисли към глобите против Русия. С други думи, Додик хем е подготвен да каже сбогом на общата страна, хем – когато му е преференциално – употребява нейните институции за следващия политически гамбит. Губещият в тази ситуация са съперниците на държавното управление в Баня Лука. Докато Додик брани със зъби и нокти националния интерес и жонглира геополитически топки, всевъзможни диалози за корупция и превзета страна остават на назад във времето.
Войната на Балканите в никакъв случай не е преставала
Войната на Балканите в никакъв случай не е преставала. Миналото не е забравено, спомените за остарели борби, жертви, победи и провали са живи. Войната обаче се води в телевизионните студия, страниците на вестниците и обществените медии. Можем да бъдем единствено признателни, че е по този начин.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ