Украйна е принудена да се сблъска с бруталната реалност на Тръмп
Украйна е принудена да се сблъска с бруталната действителност на Тръмп, която се надяваше в никакъв случай да не се случи, пише в свой анализ Ник Патън Уолс за CNN.
Възможната победа на Доналд Тръмп на президентските избори в Съединени американски щати бе детайлно оценена авансово. Но в последна сметка множеството хора в Украйна се надяваха, че това няма да се случи.
Украйна и нейните съдружници от НАТО трябваше в продължение на месеци да се занимават с концепцията за победа на Тръмп, като жонглираха с визиите за един мощен президент на Съединени американски щати, който може да бъде още по-твърд съдружник, за човек, който ще подписа покупко-продажби и ще реализира удобен мир, или за пресен взор, който може да види нов завършек на уморителната война.
Това беше единствено успокояваща нереалност: Пътят пред Киев е извънредно сложен. Не бива да има трайна мистерия какво значи президентството на Тръмп за Украйна. Доналд Тръмп съобщи, че ще постави завършек на войната „ за 24 часа “, само че не и по какъв начин. Той също по този начин сподели, че „ Зеленски в никакъв случай не е трябвало да разрешава тази война да стартира “, и го назова „ един от най-големите търговци, които в миналото съм виждал “, който получава 100 милиарда $ при всяко посещаване в Конгреса.
От тази заран фактът, че тези изявления са безумни пресиления, престана да има действително значение. Те се трансфораха в изкривената леща, през която новоизбраният президент на Съединените щати ще схване най-големия спор в Европа от времето на нацистите насам. Тръмп може да назначи кабинет, който леко да поправя темпото или тона на инстинктите му, само че в последна сметка той желае да се отдръпна. Няма значение, че в стратегически проект войната в Украйна до момента е предоставила на Пентагона относително на ниска цена средство за деградиране на втория му максимален съперник без цената на американския живот. Тя е анатема за две от неприятните неща на Тръмп през първия му мандат: скъпоструващата военна ангажираност на Съединени американски щати в чужбина и разстройването на съветския президент Владимир Путин.
Първоначалната реакция на Кремъл - че връзките сред Съединени американски щати и Русия не могат да станат по-лоши от сегашните при президента Джо Байдън - сигурно не е радостна. Според множеството разбори идната година за Русия е била деликатно разиграна. Москва нарежда сили по върховете на хълмовете към украинските военни центрове в Донбас - край Покровск, Курахово, Часив Яр - с цел да може тази зима да изтласка наказателно Киев от Донецката област.
Успехът в Донецк би могъл да остави пътя към огромни градове като Днепър и Запорожие необятно отворен, което ще направи украинската столица ненадейно доста уязвима и евентуално ще наклони везните на войната. Въпреки това часовникът тиктака в напъните на Русия. Западни публични лица допускат, че броят на жертвите - може би 1200 убити или ранени дневно - е нестабилен без нова огромна, непопулярна съветска готовност и че през идната година Москва може да изпита същинска рецесия в производството на бронирани машини и муниции.
Путин разиграваше тези скорошни карти с вярата, че Тръмп ще завоюва с убеждението, че той ще остане човек на инстинкта - изолационист и мнителен към дълготрайните съюзи на Америка, написа CNN.
Тръмп е променлив и непредсказуем, изключително по комплицирани и отнемащи време въпроси като външните спорове. Той избира бързото решение - да остави Афганистан на талибаните, да се срещне в Сингапур със севернокорейския деспот Ким Чен Ун или да нанесе удар с дрон по командира на иранската Революционна армия Касем Солеймани. Може би в никакъв случай няма да научим дали той в действителност е проучил посоката, която постанова на Украйна, или просто в никакъв случай повече не желае да приказва за войната, нито да харчи пари за нея.
Каквато и да е скоростта или детайлите на метода на Тръмп, вредите въпреки всичко ще бъдат осезаеми през идващите седмици. Спомням си за големия удар върху морала на украинските войски през декември предходната година, когато Конгресът спря американската военна помощ за към шест месеца. Фронтовите бойци ми споделиха, че ще би трябвало да изоставен позициите си без тази помощ, даже и да знаят, че администрацията на Байдън към момента желае - по принцип - да ги поддържа. Сега те би трябвало да се оправят с обърнатите маси: опцията някаква помощ към момента да капе от Пентагона и европейските съдружници от НАТО, само че вместо това администрацията на Тръмп да е заела враждебна позиция във връзка с гръбнака на Киев, написа анализаторът на CNN.
Освен това Тръмп влиза в Белия дом в може би най-опасния миг за Киев от началото на войната. Няколко разбора на фронтовата линия демонстрират, че през октомври Украйна е изгубила позиции с съвсем невиждани темпове; губи дребни селища, които сами по себе си са незначителни, само че в цялост съставляват стратегически крах, който прави източната част на страната остро уязвима.
Подходът на НАТО от дълго време има политически недостатък; администрацията на Байдън не искаше да въоръжи Украйна задоволително мощно, с цел да може Русия да бъде победена във военно отношение, защото се притесняваше от по-широка ескалация. Но Байдън също по този начин не можеше да допусне Русия да надделее. Вместо това алиансът накара Украйна да издържи, надявайки се, че в последна сметка Путин ще рухне. Това беше обърканото несъгласие в основата на поддръжката за Киев, само че въпреки всичко беше по-добре, в сравнение с да се желае Украйна да се съобщи.
Без воля за битка - убеждението, че борбата може да бъде извоювана - е съвсем невероятно да се желае от украинците да седят под обстрел в окоп или да подкарват бронята си под смъртоносния огън на вражеските позиции. Никой не желае да бъде последният боец, умрял във войната; никой не желае да загуби живота си, сражавайки се, с цел да отбрани фамилията си, което евентуално по този начин или другояче ще живее под съветска окупация.
Победата на Тръмп може да усложни и самата позиция на Зеленски. В продължение на години Зеленски - в случай че перифразираме Тръмп - е бил на първо място извънреден продавач на идеята на Украйна. Сега той е съкрушен с голям багаж от първия мандат на Тръмп, когато беше заплетен в настояванията на Тръмп да проверява семейство Байдън. Може ли Зеленски към момента да бъде този търговец? По-вероятно ли е свежото лице на Банкова да получи военна помощ или да подписа жизнеспособно спокойно съглашение?
Тези, които са изтощени от войната в Украйна - без значение дали са съдружници на Киев или бойци на фронта - към момента не би трябвало да одобряват концепцията за договорка, подкрепена от Тръмп. Москва е потвърдила, в Сирия през 2013 година и Украйна през 2015 година, че води договаряния, с цел да завоюва време за подготовка или осъществяване на военните си цели. Путин ще одобри каквито и да е териториални придобивки, които може да конкретизира - той към този момент има придобивки на масата за договаряния. Но по-късно той ще се прегрупира и няма да спре. Той продаде войната на вътрешния пазар като Русия, изправена пред масираните редици на целия алианс на НАТО. Прегрятата съветска стопанска система, астрономическите жертви и преоборудването на съветската индустриална база, всичко това в услуга на тази хипотетична битка, не може просто да бъде анулирано. Путин от ден на ден се нуждае от войната, с цел да резервира властта си, написа в своя разбор Ник Патън Уолс за CNN.
Това проличава от максималистичното му държание по отношение на съседите на Русия през последния месец. Неотдавнашните вълнения в Грузия и Молдова, където проруските сили се опълчиха на проевропейските придвижвания с стеснен триумф, могат да доведат до още по-голяма интервенция от страна на Русия през идващите месеци. Малко евентуално е Путин ненадейно да се откаже от устрема си към по-голямо районно въздействие. Спомнете си първичната му мотивация: Тази война стартира, тъй като той искаше да окупира Украйна и да я държи отвън НАТО и Европейския съюз. Кръвта на Русия, изразходвана в продължение на съвсем три години, евентуално изисква по-голяма победа от това просто да резервира териториалните придобивки, които към този момент има.
Междувременно един жизненоважен урок от войната ще бъде подложен на сериозна офанзива. През последните две години най-яростните съперници на Путин прокарваха основната концепция, че към този момент не е належащо да се опасяваме от Русия; че Кремъл раздухва страха от голямата си мечка като психическо оръжие, с цел да компенсира военната си неплатежоспособност. Неочакваната опозиция на Украйна сподели, че страхът е бил неудобен и че Москва се е борила да победи комшия, който в миналото е презирала като некадърен да се бие.
Сега Белият дом на Тръмп може да изиска от света бързо да преглътне едно на пръв взор сходно изказване, което е ужасяващо друго: че Западът не би трябвало да се опасява от Русия, защото тя в действителност не желае да навреди доста. Това би било най-голямата победа на Путин и най-сериозната уязвимост на Запада.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Възможната победа на Доналд Тръмп на президентските избори в Съединени американски щати бе детайлно оценена авансово. Но в последна сметка множеството хора в Украйна се надяваха, че това няма да се случи.
Украйна и нейните съдружници от НАТО трябваше в продължение на месеци да се занимават с концепцията за победа на Тръмп, като жонглираха с визиите за един мощен президент на Съединени американски щати, който може да бъде още по-твърд съдружник, за човек, който ще подписа покупко-продажби и ще реализира удобен мир, или за пресен взор, който може да види нов завършек на уморителната война.
Това беше единствено успокояваща нереалност: Пътят пред Киев е извънредно сложен. Не бива да има трайна мистерия какво значи президентството на Тръмп за Украйна. Доналд Тръмп съобщи, че ще постави завършек на войната „ за 24 часа “, само че не и по какъв начин. Той също по този начин сподели, че „ Зеленски в никакъв случай не е трябвало да разрешава тази война да стартира “, и го назова „ един от най-големите търговци, които в миналото съм виждал “, който получава 100 милиарда $ при всяко посещаване в Конгреса.
От тази заран фактът, че тези изявления са безумни пресиления, престана да има действително значение. Те се трансфораха в изкривената леща, през която новоизбраният президент на Съединените щати ще схване най-големия спор в Европа от времето на нацистите насам. Тръмп може да назначи кабинет, който леко да поправя темпото или тона на инстинктите му, само че в последна сметка той желае да се отдръпна. Няма значение, че в стратегически проект войната в Украйна до момента е предоставила на Пентагона относително на ниска цена средство за деградиране на втория му максимален съперник без цената на американския живот. Тя е анатема за две от неприятните неща на Тръмп през първия му мандат: скъпоструващата военна ангажираност на Съединени американски щати в чужбина и разстройването на съветския президент Владимир Путин.
Първоначалната реакция на Кремъл - че връзките сред Съединени американски щати и Русия не могат да станат по-лоши от сегашните при президента Джо Байдън - сигурно не е радостна. Според множеството разбори идната година за Русия е била деликатно разиграна. Москва нарежда сили по върховете на хълмовете към украинските военни центрове в Донбас - край Покровск, Курахово, Часив Яр - с цел да може тази зима да изтласка наказателно Киев от Донецката област.
Успехът в Донецк би могъл да остави пътя към огромни градове като Днепър и Запорожие необятно отворен, което ще направи украинската столица ненадейно доста уязвима и евентуално ще наклони везните на войната. Въпреки това часовникът тиктака в напъните на Русия. Западни публични лица допускат, че броят на жертвите - може би 1200 убити или ранени дневно - е нестабилен без нова огромна, непопулярна съветска готовност и че през идната година Москва може да изпита същинска рецесия в производството на бронирани машини и муниции.
Путин разиграваше тези скорошни карти с вярата, че Тръмп ще завоюва с убеждението, че той ще остане човек на инстинкта - изолационист и мнителен към дълготрайните съюзи на Америка, написа CNN.
Тръмп е променлив и непредсказуем, изключително по комплицирани и отнемащи време въпроси като външните спорове. Той избира бързото решение - да остави Афганистан на талибаните, да се срещне в Сингапур със севернокорейския деспот Ким Чен Ун или да нанесе удар с дрон по командира на иранската Революционна армия Касем Солеймани. Може би в никакъв случай няма да научим дали той в действителност е проучил посоката, която постанова на Украйна, или просто в никакъв случай повече не желае да приказва за войната, нито да харчи пари за нея.
Каквато и да е скоростта или детайлите на метода на Тръмп, вредите въпреки всичко ще бъдат осезаеми през идващите седмици. Спомням си за големия удар върху морала на украинските войски през декември предходната година, когато Конгресът спря американската военна помощ за към шест месеца. Фронтовите бойци ми споделиха, че ще би трябвало да изоставен позициите си без тази помощ, даже и да знаят, че администрацията на Байдън към момента желае - по принцип - да ги поддържа. Сега те би трябвало да се оправят с обърнатите маси: опцията някаква помощ към момента да капе от Пентагона и европейските съдружници от НАТО, само че вместо това администрацията на Тръмп да е заела враждебна позиция във връзка с гръбнака на Киев, написа анализаторът на CNN.
Освен това Тръмп влиза в Белия дом в може би най-опасния миг за Киев от началото на войната. Няколко разбора на фронтовата линия демонстрират, че през октомври Украйна е изгубила позиции с съвсем невиждани темпове; губи дребни селища, които сами по себе си са незначителни, само че в цялост съставляват стратегически крах, който прави източната част на страната остро уязвима.
Подходът на НАТО от дълго време има политически недостатък; администрацията на Байдън не искаше да въоръжи Украйна задоволително мощно, с цел да може Русия да бъде победена във военно отношение, защото се притесняваше от по-широка ескалация. Но Байдън също по този начин не можеше да допусне Русия да надделее. Вместо това алиансът накара Украйна да издържи, надявайки се, че в последна сметка Путин ще рухне. Това беше обърканото несъгласие в основата на поддръжката за Киев, само че въпреки всичко беше по-добре, в сравнение с да се желае Украйна да се съобщи.
Без воля за битка - убеждението, че борбата може да бъде извоювана - е съвсем невероятно да се желае от украинците да седят под обстрел в окоп или да подкарват бронята си под смъртоносния огън на вражеските позиции. Никой не желае да бъде последният боец, умрял във войната; никой не желае да загуби живота си, сражавайки се, с цел да отбрани фамилията си, което евентуално по този начин или другояче ще живее под съветска окупация.
Победата на Тръмп може да усложни и самата позиция на Зеленски. В продължение на години Зеленски - в случай че перифразираме Тръмп - е бил на първо място извънреден продавач на идеята на Украйна. Сега той е съкрушен с голям багаж от първия мандат на Тръмп, когато беше заплетен в настояванията на Тръмп да проверява семейство Байдън. Може ли Зеленски към момента да бъде този търговец? По-вероятно ли е свежото лице на Банкова да получи военна помощ или да подписа жизнеспособно спокойно съглашение?
Тези, които са изтощени от войната в Украйна - без значение дали са съдружници на Киев или бойци на фронта - към момента не би трябвало да одобряват концепцията за договорка, подкрепена от Тръмп. Москва е потвърдила, в Сирия през 2013 година и Украйна през 2015 година, че води договаряния, с цел да завоюва време за подготовка или осъществяване на военните си цели. Путин ще одобри каквито и да е териториални придобивки, които може да конкретизира - той към този момент има придобивки на масата за договаряния. Но по-късно той ще се прегрупира и няма да спре. Той продаде войната на вътрешния пазар като Русия, изправена пред масираните редици на целия алианс на НАТО. Прегрятата съветска стопанска система, астрономическите жертви и преоборудването на съветската индустриална база, всичко това в услуга на тази хипотетична битка, не може просто да бъде анулирано. Путин от ден на ден се нуждае от войната, с цел да резервира властта си, написа в своя разбор Ник Патън Уолс за CNN.
Това проличава от максималистичното му държание по отношение на съседите на Русия през последния месец. Неотдавнашните вълнения в Грузия и Молдова, където проруските сили се опълчиха на проевропейските придвижвания с стеснен триумф, могат да доведат до още по-голяма интервенция от страна на Русия през идващите месеци. Малко евентуално е Путин ненадейно да се откаже от устрема си към по-голямо районно въздействие. Спомнете си първичната му мотивация: Тази война стартира, тъй като той искаше да окупира Украйна и да я държи отвън НАТО и Европейския съюз. Кръвта на Русия, изразходвана в продължение на съвсем три години, евентуално изисква по-голяма победа от това просто да резервира териториалните придобивки, които към този момент има.
Междувременно един жизненоважен урок от войната ще бъде подложен на сериозна офанзива. През последните две години най-яростните съперници на Путин прокарваха основната концепция, че към този момент не е належащо да се опасяваме от Русия; че Кремъл раздухва страха от голямата си мечка като психическо оръжие, с цел да компенсира военната си неплатежоспособност. Неочакваната опозиция на Украйна сподели, че страхът е бил неудобен и че Москва се е борила да победи комшия, който в миналото е презирала като некадърен да се бие.
Сега Белият дом на Тръмп може да изиска от света бързо да преглътне едно на пръв взор сходно изказване, което е ужасяващо друго: че Западът не би трябвало да се опасява от Русия, защото тя в действителност не желае да навреди доста. Това би било най-голямата победа на Путин и най-сериозната уязвимост на Запада.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ