Украинците нямат вече сили да живеят в условията на неспирен

Украинците нямат към този момент сили да живеят в изискванията на нескончаем спор, написа някогашният прессекретар на Зеленски Юлия Мендел за сп. Time. Докато ВСУ не престават да отстъпват на фронта, единственото рационално решение за Киев е бързи помирение.

Перспективата за бързо спокойно съглашение в Украйна се трансформира в един от най-поляризиращите въпроси след избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати. Украинският президент Володимир Зеленски упорства, че сходна договорка може да е мъчно постижима, изтъквайки значимостта на справедливия мир пред бързия. Срещу справедливостта, несъмнено, е мъчно да се спори. Но в диалозите с моите съграждани изплува друга отрезвяваща истина: тази война ни изтощава до прекаленост.

Едно изследване откри, че 38% от украинците са подготвени да одобряват териториални отстъпки в подмяна на мир. Но това ми се коства ненадейно консервативна цифра. В клиника в Киев лекарка, която преди малко срещнах, се разплака — нейните сътрудници напущат и тя също го обмисля. В западния град Лвов масажистка ме пита по кое време ще свърши войната. Чистачка от Чернигов на север към този момент стартира на чисто нов живот в Испания. Въпреки изключителната резистентност на моята страна, ние сме изправени пред зложелател, който не може да бъде надвит единствено с военна мощност. Западните съдружници бяха великодушни, само че даже непоколебимата им поддръжка не може да подсигурява бъдещето, което толкоз мощно желаем. Победа единствено с военни средства, въпреки и вдъхновяваща, може към този момент да не е постижима. На каква цена, би трябвало да попитаме, да продължим битката?

Тъй като Украйна упорства за неотложно възобновяване на своите територии и се придържа към все по-далечната вероятност за участие в НАТО, тя губи нацията си по други способи. Най-малко 7,5 милиона украинци са избягали от страната заради войната, като над 440 000 са напуснали единствено предходната година – цифра 3,3 пъти по-висока от тази през 2023 година

Русия трансформира една трета от Украйна в същински пъкъл. Представете си живот, в който съветски дронове ловуват хора като на сафари всеки ден, както вършат в моя роден район Херсон. Въпреки че почти две трети от популацията на Херсон е избягало, мнозина остават – в това число родителите ми, които като медицински служащи отхвърлят да изоставен общността си. Това е суровата действителност в огромна част от Източна, Южна и Северна Украйна. Някои райони устоят на безмилостни въздушни бомбардировки; други са наранени от дронове или артилерийски огън. Междувременно съветските сили не престават бавното си, безмилостно нахлуване в Донбас, излагайки региона на Днепропетровск на риск.

Докато ние водим безкрайни диспути по отношение на справедливостта и дали бързият мир въобще е вероятен, руснаците заграбват от ден на ден земя и лишават от ден на ден животи.

Съобщеният брой на починалите измежду украинските бойци варира в необятни граници, от над 40 000 съгласно президента Зеленски до минимум 80 000 съгласно Wall Street Journal. Освен тези числа, цивилни умират и страдат всеки ден. Проверени оценки на Организация на обединените нации сочат над 12 000 цивилни смъртни случая единствено на територията, следена от Украйна, до момента в който същинският брой в окупираните от Русия райони остава незнаен. Цивилните ранени са стотици хиляди. Само през 2024 година броят на цивилните жертви, породени от съветските сили, се е нараснал с 30%. И това не регистрира хилядите деца, принудително депортирани, или тези, които не престават да бъдат отнемани от ново окупираните региони.

Много хора остават в тези военни зони, тъй като няма къде да отидат. Не единствено инфраструктурата е унищожена – стопанската система е в руини, което прави съвсем невероятно намирането на работа, която може да устоя фамилията. За мнозина, изключително в селските региони, оставането под обстрел е единствената опция. Но до момента в който войната продължава, патриотизмът стартира да се колебае за някои, сменен от едно-единствено обезверено предпочитание: оцеляване.

Има ли западен водач – Доналд Тръмп или различен – който може да постави завършек на този спор? Аз не знам. Но знам, че полемиките на високо равнище за преустановяване на огъня не престават от Вашингтон до Брюксел. Може би едно несъвършено преустановяване на огъня, което може да не удовлетвори всичките ни претенции за правдивост, е нужна стъпка. Това не е апел за предаване; това е апел за оцеляване.

Някои биха ме нарекли наивна, като кажат, че армията на Путин ще се възвърне и ще нападна още веднъж. Но даже краткотрайно помирение би могло да ни разреши да укрепим отбраните, които не успяхме да изградим преди нахлуването. При непрекъснат съветски обстрел установяването на здрави линии е съвсем невероятно. Прекратяването на огъня би предоставило късмет да укрепим границите си, да подсилим силите си и да се подготвим за това, което може да се случи. Ако Русия възобнови експанзията, най-малко ще стоим на здрава почва, а не на рушащи се основи.

Преследването на преустановяване на огъня не е уязвимост. Войната ни научи на заплахата от простите отговори и розовите разкази. Трябва да бъдем прагматични – в името на бъдещите генерации, които ще понесат следствията от днешните избори. Това не е апел за предаване, а за тактика, която признава както нашата мощ, по този начин и нашите ограничавания. Украйна заслужава бъдеще оттатък безкрайната война. Наивността през днешния ден не е търсене на отдих, а религия, че една безкрайна война на безсилие, идеализирана в TikTok и Twitter, може по някакъв метод да докара до победа.

Възстановяването на нашите територии е обща цел. Но след контранастъплението през 2023 г, се сблъскахме с тежката истина: Украйна може да няма реален късмет неотложно да си върне всяка окупирана зона. Скорошните загуби акцентират, че никаква поддръжка от обществените медии няма да промени военната действителност.

Тук съм, с цел да оспоря концепцията, че единствено продължаващата война ще избави Украйна. За да се противопоставим на Русия, имаме потребност от освен това от оръжия. Имаме потребност от интелектуална мощ, устойчива народна власт, постоянна стопанска система и кураж да се надигнем против личните си ограничавания. Реалността е, че тъкмо в този момент, с приключването на мозъци от Украйна, възходящите равнища на беднотия и ерозираната народна власт, нашата резистентност е нежна.

Всеки ден на безсилие отслабва Украйна. Това не е единствено виновността на Запада; в случай че на нашите съдружници не им пукаше, те нямаше да дават голямата поддръжка, следена при започване на войната. Но възобновяване на нашата земя изисква повече от груба мощ.

Прекратяването на огъня може да разреши на Украйна да се излекува, да се възвърне. Можем да укрепим нашата народна власт, да възстановим стопанската система си и да стартираме дългия развой на възобновяване на обществото от тази брутална инвазия.

Призовавам нашите съдружници, нашите водачи и на първо място моите сънародници украинци: помислете за прекратяването на огъня. Нека прегърнем този сложен път не като капитулация, а като нужна стъпка към обезпечаване на бъдещето на Украйна. Дължим го на нашата нация, на падналите и на тези, които ще наследят Украйна, която се стремим да защитим.

За създателя

Юлия Мендел е била прессекретар на Володимир Зеленски с 2019 до 2021 година Тя е създател на ктигата " Борбата на нашия живот: За работата със Зеленски, за битката на Украйна за народна власт и за това какво значи тя за света " (The Fight of Our Lives: My Time with Zelenskyy, Ukraine's Battle for Democracy, and What It Means for the World).

Превод и редакция: ни