Живот под обстрел: Мирни жители се опитват да оцелеят край Запорожката АЕЦ
Украинският нуклеарен оператор заяви, че съветският обстрел още веднъж е спрял зареждането на Запорожката атомна електроцентрала, трансформирала се в една от точките на спора в страната след нашествието на Русия.
Централата, която е най-голямата в Европа, се нуждае от електрическо зареждане за сериозни системи за сигурност. В такива случаи комплексът разчита на дизелови генератори.
В селско стопанство, ситуирано на към 20 километра от електроцентралата, в региона на Днепропетровск, Лариса Иванова работи интензивно.
Свикнали със звуците на детонациите, тя и още 20 служащи от фермата, носят кашони с плодове, подготвени за претегляне. Казва, че всеки ден има обстрели.
Ситуацията е напрегната, само че се опитваме да бъдем оптимисти. Ще работим повече, с цел да помогнем на нашите сили, тъй че нещата да бъдат по-лесни за тях и за нас. Всеки ден има обстрели, непрекъснато стрелят по мирните поданици, само че ние имаме цел - би трябвало да приберем реколтата. Снаряди не престават да падат на всички места - земята, градините, на всички места... Искам мир, несъмнено.
Лариса Иванова – шеф на стопанство
Населението в Днепропетровск е квалифицирано за най-лошия сюжет. Всички поданици са подготвили куфари с облекла и ще избягат от региона, в случай че се случи нещо със Запорожката АЕЦ.
Наташа и дребният ѝ наследник Тимофей живеят с малко село с няколко десетки поданици.
Искам мир, нищо друго. Мир в света и всички хора да живеят както преди войната. Сега всички са уплашени. Искам да няма боязън, с цел да могат хората да живеят умерено.
Наташа – локална жителка
Желанието на Наташа е да се върне в родния си град Херсон, който е под съветска окупация, и да види околните си.
Централата, която е най-голямата в Европа, се нуждае от електрическо зареждане за сериозни системи за сигурност. В такива случаи комплексът разчита на дизелови генератори.
В селско стопанство, ситуирано на към 20 километра от електроцентралата, в региона на Днепропетровск, Лариса Иванова работи интензивно.
Свикнали със звуците на детонациите, тя и още 20 служащи от фермата, носят кашони с плодове, подготвени за претегляне. Казва, че всеки ден има обстрели.
Ситуацията е напрегната, само че се опитваме да бъдем оптимисти. Ще работим повече, с цел да помогнем на нашите сили, тъй че нещата да бъдат по-лесни за тях и за нас. Всеки ден има обстрели, непрекъснато стрелят по мирните поданици, само че ние имаме цел - би трябвало да приберем реколтата. Снаряди не престават да падат на всички места - земята, градините, на всички места... Искам мир, несъмнено.
Лариса Иванова – шеф на стопанство
Населението в Днепропетровск е квалифицирано за най-лошия сюжет. Всички поданици са подготвили куфари с облекла и ще избягат от региона, в случай че се случи нещо със Запорожката АЕЦ.
Наташа и дребният ѝ наследник Тимофей живеят с малко село с няколко десетки поданици.
Искам мир, нищо друго. Мир в света и всички хора да живеят както преди войната. Сега всички са уплашени. Искам да няма боязън, с цел да могат хората да живеят умерено.
Наташа – локална жителка
Желанието на Наташа е да се върне в родния си град Херсон, който е под съветска окупация, и да види околните си.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ




