“Това заплашва с нов разкол”. В ЕС започна борба за власт
Украинският въпрос изостри несъгласията в Европейски Съюз - така и така пъстри. Повечето европейски столици са съгласни, че организацията се нуждае от дълбока промяна. Какво тъкмо и по какъв начин ще засегне Русия?
Ако работи, не пипай
Преди 30 години 12 страни подписаха Договора от Маастрихт, който приключи процеса на обединяване на валутната и политическата система на Западна Европа. Сега в Европейски Съюз има 27 страни и това, което преди можеше да се контракти по телефона, се трансформира в дълги бюрократични процедури.
Те започнаха да приказват за отвод от единомислещо взимане на решения, откакто породиха компликации с шестия пакет от наказания против Русия. Унгария не пожела да се причисли към него, като първо изиска гаранции за енергийна сигурност. В последна сметка всичко се проточи цялостен месец. През май ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че в случай че Европа желае да върви напред, тогава правото на несъгласие в основни области, като опазване на здравето и защита, би трябвало да бъде отстранено.
„ По външни въпроси би трябвало да преминем към гласоподаване с квалифицирано болшинство “, акцентира тя.
Необходимостта от промени бе изтъкната през април от италианското външно министерство, а през май и от френския президент Еманюел Макрон. Според немския канцлер Олаф Шолц Украйна, Молдова, Грузия и Западните Балкани ще се причислят към Европейски Съюз в обозримо бъдеще. Съответно консенсусът ще стане още по-труден.
„ Няма да можем да избегнем дебатите. И би трябвало да приемем насериозно обещанията си към тези страни, тъй като няма различен метод за реализиране на непоклатимост на континента. Затова дано да обсъдим промените “, канцлерът предложи.
Дания, Полша, Румъния, Чехия възразяват: „ Вече имаме работеща Европа “. „ Обсъждането на смяната освен няма да ни направи по-силни, само че може да унищожи по този начин нужното единение в този момент “, предизвести чешкият министър председател Петер Фиала, чиято страна ръководи Съвета на Европейски Съюз.
„ Това не е лесна обстановка “, споделя Николай Топорнин, шеф на Центъра за европейска информация. „ Някога в Европейски Съюз имаше единствено шест страни, по-късно 10, през 90-те години бяха 12, а през днешния ден има към този момент 27. Още към пет са на път. При такива условия е извънредно мъчно, в случай че не и невероятно, да се реализира общо единодушие “, добавя той.
Позицията на Шолц е напълно разбираема. Той желае институциите на Европейски Съюз, които дефинират европейската политика, да вземат по-бързо решения. А Лисабонският контракт планува гласоподаване с квалифицирано болшинство по избрани въпроси.
Силен съперник
„ Интеграцията на толкоз доста страни и преходът им от стопанска система към политика е нов феномен за света “, прибавя Топорнин.
Не може да се каже, че Европейски Съюз въобще не се е трансформирал от основаването си, просто не беше бързо. Например Митническият съюз и общата икономическа политика се образуват съвсем 40 години, от 1951 година, напомня събеседникът.
Разбира се, има разтърсвания, като Брекзит, които малко на брой чакаха. Европейските политици се пробват да плануват рецесиите и да реагират на зараждащите провокации. Отказът от правото на несъгласие е стъпка в тази посока.
" Разбира се, следва всеобхватна полемика, тъй като тук се визира суверенното право на страните. Но защото Германия и Франция повдигат въпроса, те ще го вземат на съществено ", заключава специалистът.
Политологът Сергей Марков отбелязва, че в Европейски Съюз ще се разгори битка. " Полша, Унгария не биха желали да трансферират властта на тези, които са под въздействието на водачите на Европейския съюз - Германия и Франция ", изясни той.
За Русия следствията са нееднозначни, показва Марков. От една страна, балтийските страни, Полша и Дания ще имат по-малко благоприятни условия да изнудват Москва. От друга страна, Западът се консолидира. Исторически, колкото по-силна е разпокъсаността в Европа, толкоз поотделно те са подготвени за съдействие “, прецизира политологът.
Реформата евентуално ще ускори борбата с Русия. Според Марков обаче надали в близко бъдеще европейците ще се откажат непринудено от правото си на несъгласие. Ще има доста разногласия и полемики и по никакъв начин не се знае по какъв начин ще приключи всичко.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Ако работи, не пипай
Преди 30 години 12 страни подписаха Договора от Маастрихт, който приключи процеса на обединяване на валутната и политическата система на Западна Европа. Сега в Европейски Съюз има 27 страни и това, което преди можеше да се контракти по телефона, се трансформира в дълги бюрократични процедури.
Те започнаха да приказват за отвод от единомислещо взимане на решения, откакто породиха компликации с шестия пакет от наказания против Русия. Унгария не пожела да се причисли към него, като първо изиска гаранции за енергийна сигурност. В последна сметка всичко се проточи цялостен месец. През май ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че в случай че Европа желае да върви напред, тогава правото на несъгласие в основни области, като опазване на здравето и защита, би трябвало да бъде отстранено.
„ По външни въпроси би трябвало да преминем към гласоподаване с квалифицирано болшинство “, акцентира тя.
Необходимостта от промени бе изтъкната през април от италианското външно министерство, а през май и от френския президент Еманюел Макрон. Според немския канцлер Олаф Шолц Украйна, Молдова, Грузия и Западните Балкани ще се причислят към Европейски Съюз в обозримо бъдеще. Съответно консенсусът ще стане още по-труден.
„ Няма да можем да избегнем дебатите. И би трябвало да приемем насериозно обещанията си към тези страни, тъй като няма различен метод за реализиране на непоклатимост на континента. Затова дано да обсъдим промените “, канцлерът предложи.
Дания, Полша, Румъния, Чехия възразяват: „ Вече имаме работеща Европа “. „ Обсъждането на смяната освен няма да ни направи по-силни, само че може да унищожи по този начин нужното единение в този момент “, предизвести чешкият министър председател Петер Фиала, чиято страна ръководи Съвета на Европейски Съюз.
„ Това не е лесна обстановка “, споделя Николай Топорнин, шеф на Центъра за европейска информация. „ Някога в Европейски Съюз имаше единствено шест страни, по-късно 10, през 90-те години бяха 12, а през днешния ден има към този момент 27. Още към пет са на път. При такива условия е извънредно мъчно, в случай че не и невероятно, да се реализира общо единодушие “, добавя той.
Позицията на Шолц е напълно разбираема. Той желае институциите на Европейски Съюз, които дефинират европейската политика, да вземат по-бързо решения. А Лисабонският контракт планува гласоподаване с квалифицирано болшинство по избрани въпроси.
Силен съперник
„ Интеграцията на толкоз доста страни и преходът им от стопанска система към политика е нов феномен за света “, прибавя Топорнин.
Не може да се каже, че Европейски Съюз въобще не се е трансформирал от основаването си, просто не беше бързо. Например Митническият съюз и общата икономическа политика се образуват съвсем 40 години, от 1951 година, напомня събеседникът.
Разбира се, има разтърсвания, като Брекзит, които малко на брой чакаха. Европейските политици се пробват да плануват рецесиите и да реагират на зараждащите провокации. Отказът от правото на несъгласие е стъпка в тази посока.
" Разбира се, следва всеобхватна полемика, тъй като тук се визира суверенното право на страните. Но защото Германия и Франция повдигат въпроса, те ще го вземат на съществено ", заключава специалистът.
Политологът Сергей Марков отбелязва, че в Европейски Съюз ще се разгори битка. " Полша, Унгария не биха желали да трансферират властта на тези, които са под въздействието на водачите на Европейския съюз - Германия и Франция ", изясни той.
За Русия следствията са нееднозначни, показва Марков. От една страна, балтийските страни, Полша и Дания ще имат по-малко благоприятни условия да изнудват Москва. От друга страна, Западът се консолидира. Исторически, колкото по-силна е разпокъсаността в Европа, толкоз поотделно те са подготвени за съдействие “, прецизира политологът.
Реформата евентуално ще ускори борбата с Русия. Според Марков обаче надали в близко бъдеще европейците ще се откажат непринудено от правото си на несъгласие. Ще има доста разногласия и полемики и по никакъв начин не се знае по какъв начин ще приключи всичко.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ