Украйна постига тактически значими успехи край Бахмут
Украинските въоръжени сили са постигнали тактически значими триумфи покрай Бахмут в Източна Украйна, написа в постоянната си сводка вашингтонският Институт за проучване на войната (ИИВ).
Това е станало край село Клишчиивка, на 7 километра югозападно от опустошения град в Донбас, който през изтеклата година беше сцена на най-кървавите боеве във войната.
Украинските войски са завзели височини към селото и в този момент в покрайнините му се водят яростни сражения. Руски военни блогъри даже пишат, че украинците са достигнали до южните и югозападните околности на обитаемото място.
Украинският Генерален щаб удостовери, че на 25 юли украинските сили са водили настъпателни интервенции на север и на юг от Бахмут и че съветските войски са се отдръпнали от Андриивка (на 20 км югозападно от Бахмут и непосредствено на юг - от Клишчиивка).
На най-малко три сектора на фронта украинските войски са се придвижили напред, написа още в отчета си ИИВ.
Освен край Бахмут настъпателните дейности на украинците са били в западната част на Запорожка област, към Мелитопол, и Бердянск на Азовско море, който е на границата сред Запорожка и Донецка област.
Руските войски са понесли осем пъти по-големи загуби от украинските край Бахмут и над пет пъти по-големи в мелитополско-бердянското направление, сподели украинската заместник-министърка на защитата Анна Маляр.
ИИВ писа по-рано, че контранастъпателните действия на Украйна са ориентирани към изтощение на съперника и опазване на живота на украинските военни с цената на по-бавни териториални завоевания.
Защо Путин удължи срещата с Лукашенко
На срещата си в Санкт Петербург съветският президент Владимир Путин и беларуският му сътрудник Александър Лукашенко са обсъждали частната военна компания (ЧВК) " Вагнер ", съюзната страна и " външните закани " по границите на Русия и Беларус, написа ИИВ, цитирайки представителя на Кремъл Дмитрий Песков.
Според института Путин е удължил срещата с два дни, тъй като към момента се тревожи от хилядите наемници от " Вагнер ", които се намират в лагери в Беларус след несполучливия и бунт в края на юни.
Лукашенко употребява контрола си върху вагнеровците, с цел да изнудва Путин за повече съветска икономическа помощ, считат специалистите от ИИВ. Путин пък се пробва да притисне Лукашенко за по-дълбоко включване на страната му във войната в Украйна. Засега Беларус служи единствено като плацдарм за съветските военни дейности, само че нейни войски не вземат участие директно в тях.
Политическа парализа в Кремъл съгласно " Вашингтон пост "
ИИВ обръща внимание на материал на в. " Вашингтон пост ", основаващ се на диалози с вътрешни хора в Кремъл, според който по време на протеста на ЧВК " Вагнер " Путин е бил „ неподвижен “ в политически смисъл и не е бил в положение бързо да реагира, оставяйки местни ръководители да решат какво да се прави с марша на наемниците към Москва.
Анализаторите пишат, че тази липса на реакция може да значи, че съветският уред за сигурност евентуално не е бил подготвен за директно предизвикателство към съветското военно управление и евентуално не е бил в положение бързо да приключи протеста. В Кремъл евентуално са наясно, че сходна „ парализа “ е подчертала известна степен на неустойчивост на режима и наподобява в този момент консолидират вътрешния уред за сигурност на Русия в Националната армия, с цел да се подготвят за по-нататъшни вътрешни закани и да покажат увереност.
Неспособността на Путин да реагира бързо също демонстрира, че той не е сигурен в личната си дарба да сплоти съветския хайлайф към себе си и може в допълнение да демонстрира какъв брой фрагментирана е станала вътрешната политика на Кремъл. Сега Кремъл евентуално се пробва да разпознава съветския хайлайф, който може да е бил подготвен да застане на страната на Пригожин и евентуално счита решението на районните чиновници да не спрат " Вагнер " като признак за непочтеност.
Губернаторът на Тулска област и някогашен началник на съветските сили за специфични интервенции Алексей Дюмин евентуално е предизвикал допълнителни съмнения заради предходните си връзки с Пригожин и евентуалната му роля в договарянията, които сложиха завършек на протеста.
Руските управляващи наподобява се пробват да компенсират вакуума в сигурността, зародил след изтеглянето на ЧВК " Вагнер " от Русия, като основават формализирани, само че децентрализирани военни „ предприятия “ по райони. На 25 юли Държавната дума одобри съответните промени в законодателството.
Руските опозиционни медии обявиха, че някои тънкости в поправките разрешават на водачите на районите да основават районни милитаризирани държавни предприятия, сходни на частни военни компании за интервала на готовност при военно състояние. По-специално, става дума за финансиране от районните и локалните бюджети на „ специфични предприятия “, които ще бъдат оборудвани със стрелково оръжие от министерството на защитата на Русия и ще помагат на Федералната работа за сигурност, министерството на вътрешните работи и други органи в обезпечаването на обществения защита на реда и границите.
Така Путин получава опцията краткотрайно да основава „ военни предприятия “ и по-късно да ги ликвидира. Такива „ компании “ ще би трябвало да връщат цялото си стрелково и друго въоръжение назад на съветското министерство на защитата в границите на един месец.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това е станало край село Клишчиивка, на 7 километра югозападно от опустошения град в Донбас, който през изтеклата година беше сцена на най-кървавите боеве във войната.
Украинските войски са завзели височини към селото и в този момент в покрайнините му се водят яростни сражения. Руски военни блогъри даже пишат, че украинците са достигнали до южните и югозападните околности на обитаемото място.
Украинският Генерален щаб удостовери, че на 25 юли украинските сили са водили настъпателни интервенции на север и на юг от Бахмут и че съветските войски са се отдръпнали от Андриивка (на 20 км югозападно от Бахмут и непосредствено на юг - от Клишчиивка).
На най-малко три сектора на фронта украинските войски са се придвижили напред, написа още в отчета си ИИВ.
Освен край Бахмут настъпателните дейности на украинците са били в западната част на Запорожка област, към Мелитопол, и Бердянск на Азовско море, който е на границата сред Запорожка и Донецка област.
Руските войски са понесли осем пъти по-големи загуби от украинските край Бахмут и над пет пъти по-големи в мелитополско-бердянското направление, сподели украинската заместник-министърка на защитата Анна Маляр.
ИИВ писа по-рано, че контранастъпателните действия на Украйна са ориентирани към изтощение на съперника и опазване на живота на украинските военни с цената на по-бавни териториални завоевания.
Защо Путин удължи срещата с Лукашенко
На срещата си в Санкт Петербург съветският президент Владимир Путин и беларуският му сътрудник Александър Лукашенко са обсъждали частната военна компания (ЧВК) " Вагнер ", съюзната страна и " външните закани " по границите на Русия и Беларус, написа ИИВ, цитирайки представителя на Кремъл Дмитрий Песков.
Според института Путин е удължил срещата с два дни, тъй като към момента се тревожи от хилядите наемници от " Вагнер ", които се намират в лагери в Беларус след несполучливия и бунт в края на юни.
Лукашенко употребява контрола си върху вагнеровците, с цел да изнудва Путин за повече съветска икономическа помощ, считат специалистите от ИИВ. Путин пък се пробва да притисне Лукашенко за по-дълбоко включване на страната му във войната в Украйна. Засега Беларус служи единствено като плацдарм за съветските военни дейности, само че нейни войски не вземат участие директно в тях.
Политическа парализа в Кремъл съгласно " Вашингтон пост "
ИИВ обръща внимание на материал на в. " Вашингтон пост ", основаващ се на диалози с вътрешни хора в Кремъл, според който по време на протеста на ЧВК " Вагнер " Путин е бил „ неподвижен “ в политически смисъл и не е бил в положение бързо да реагира, оставяйки местни ръководители да решат какво да се прави с марша на наемниците към Москва.
Анализаторите пишат, че тази липса на реакция може да значи, че съветският уред за сигурност евентуално не е бил подготвен за директно предизвикателство към съветското военно управление и евентуално не е бил в положение бързо да приключи протеста. В Кремъл евентуално са наясно, че сходна „ парализа “ е подчертала известна степен на неустойчивост на режима и наподобява в този момент консолидират вътрешния уред за сигурност на Русия в Националната армия, с цел да се подготвят за по-нататъшни вътрешни закани и да покажат увереност.
Неспособността на Путин да реагира бързо също демонстрира, че той не е сигурен в личната си дарба да сплоти съветския хайлайф към себе си и може в допълнение да демонстрира какъв брой фрагментирана е станала вътрешната политика на Кремъл. Сега Кремъл евентуално се пробва да разпознава съветския хайлайф, който може да е бил подготвен да застане на страната на Пригожин и евентуално счита решението на районните чиновници да не спрат " Вагнер " като признак за непочтеност.
Губернаторът на Тулска област и някогашен началник на съветските сили за специфични интервенции Алексей Дюмин евентуално е предизвикал допълнителни съмнения заради предходните си връзки с Пригожин и евентуалната му роля в договарянията, които сложиха завършек на протеста.
Руските управляващи наподобява се пробват да компенсират вакуума в сигурността, зародил след изтеглянето на ЧВК " Вагнер " от Русия, като основават формализирани, само че децентрализирани военни „ предприятия “ по райони. На 25 юли Държавната дума одобри съответните промени в законодателството.
Руските опозиционни медии обявиха, че някои тънкости в поправките разрешават на водачите на районите да основават районни милитаризирани държавни предприятия, сходни на частни военни компании за интервала на готовност при военно състояние. По-специално, става дума за финансиране от районните и локалните бюджети на „ специфични предприятия “, които ще бъдат оборудвани със стрелково оръжие от министерството на защитата на Русия и ще помагат на Федералната работа за сигурност, министерството на вътрешните работи и други органи в обезпечаването на обществения защита на реда и границите.
Така Путин получава опцията краткотрайно да основава „ военни предприятия “ и по-късно да ги ликвидира. Такива „ компании “ ще би трябвало да връщат цялото си стрелково и друго въоръжение назад на съветското министерство на защитата в границите на един месец.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ