Те се чувстват изоставени. Върнато от Русия момче разказва как живеят депортираните украински деца
Украински юноша, принудително изведен след нахлуването на съветските сили през 2022 година и изпратен в Москва, получи най-големия подарък за рождения си ден - беше върнат в Украйна и се събра с околните си. Той посвети ария на родината си и в този момент споделя за претърпяното в Русия.
Богдан Ермохин израства като сирак в Мариупол - градът в източната Донецка област на Украйна, който стана обект на безмилостна блокада в първите седмици на пълномащабната инвазия на Русия през февруари 2022 година
Когато съветските сили поемат контрола над града, младежът става едно от над 20 000 деца, които съгласно Украйна са били нелегално депортирани в Русия от началото на войната. Той прекарва към година и половина в приемни фамилии в Русия срещу волята си, преди да бъде освободен на 19 ноември - в деня, в който навършва 18 години . Това се случва след украинска и интернационална интервенция, дълго откакто съветските управляващи отхвърлят това.
Историята на Богдан става обществена след конференция на съветската комисарка по правата на детето Мария Лвова-Белова , която дружно с президента Владимир Путин получи от Международния углавен съд в Хага по съмнение за депортиране на украински деца.
През април тази година тя оповестява, че съветските сили за сигурност са задържали 17-годишния тогава украинец на границата с Беларус , при опит да избяга от Русия. Той опитва да направи това несполучливо нееднократно.
Сега най-сетне Ермохин е още веднъж в родината си. От новия си дом в украинската столица този месец Богдан описа пред публицист от на Радио Свободна Европа/Радио Свобода по какъв начин е бил отведен от Мариупол дружно с 31 други украински деца, за натиска на Москва да го индоктринира и опита да го притегли в съветската войска, с цел да се бие против родината си.
Той даде изявлението в центъра на Киев , където в никакъв случай не е бил. Навсякъде се вижда изложена унищожена съветска техника. На въпрос какво усеща при тази панорама, той дава отговор: " Чувствам топлота в душата си. Чувствам, че скоро ще победим, че духът ни не е грохнал и че сме по-силни, в сравнение с някой може да бъде ".
" Разбирах, че няма да мога да направя нищо "
Богдан и сестра му губят родителите си, когато той е едвам 6-годишен . След това живее в приемни фамилии или в къщи от фамилен вид, а в годината преди войната е под опеката на страната.
Когато съветските сили окупират Мариупол, живее три месеца там. Последното, което си спомня е един опустошен град: " Наричам го град-призрак, тъй като толкоз доста хора починаха там. Живеех в единствената девететажна постройка в целия регион. Видях всички детонации, цялата военна техника. Беше ужасно ".
Богдан споделя, че във всеки двор на къща е имало по 30 убити - заровени там.
Никога няма да не помни едно момиче, което вика " Помощ! ", виждайки майка си мъртва.
" Държах я в ръцете си с вярата, че мога да направя нещо. Но разбирах, че няма да мога да направя нищо. Опитах се по някакъв метод да ѝ покажа с усмивка, че всичко ще бъде наред. Но нищо положително не се случи ", прибавя Богдан.
Казва, че в един миг всички са живели в мазетата и са ядели каквито ресурси са им останали. Положението е било толкоз тежко, че в този момент счита, че в случай че не са били напуснали Мариупол, е нямало да оцелеят повече от седмица, тъй като в един миг храната е свършила.
Той напусна, взе всичките ми документи със себе си и се освободи от всякаква отговорност
В началото на войната негов аставник е шефът на учебното заведение, в което учи.
" Той напусна, взе всичките ми документи със себе си и се освободи от всякаква отговорност. Чух, че е бил ранен. Явно се е страхувал, само че можеше най-малко да ни даде документите, тъй като без тях не можех да отида на територията, следена от Украйна ", споделя още момчето.
Първоначално откарват него и другите деца в Донецк - окупираната столица на Донецка област, след което наложително го извеждат в Русия. Децата нямат избор, тъй като нямат документи.
Самият Богдан споделя, че са тръгнали с вяра, че ще съумеят да се измъкнат по някакъв метод.
" Всички те са слепи патриоти "
Впоследствие ги откарват в Русия с рейс и аероплан и ги настаняват в санаториум. След това ги разпределят в съветски фамилии. Казва, че множеството от останалите украински деца към момента живеят по този начин. На всички тях руснаците споделят, че са били предадени от Украйна на Русия: " Има доста пропагандни истории за това и доста деца, даже от моята група, повярваха в това, за жалост. Включително, че в Украйна децата са продавани за органи ".
В Русия го пращат да учи в учебно заведение за автомеханици. Казва, че съветските му съученици са го обиждали намерено: " Заради това, че съм по техните думи " хохол " (обидно название за украинците - бел.ред.) - да се разкарам. Което в действителност и направих ".
Рускинята, при която е настанен да живее с решение на съветски съд, се отнасяла добре с него, даже най-после го подкрепяла в желанието му де се върне в Украйна, само че не се противопоставяла на властта в Русия.
През август Богдан е посетен от Мария Лвова-Белова , която го принуждава да напише декларация, че не желае да се връща на територията на Украйна, до момента в който не навърши пълноправие.
Най-страшно е обаче, когато получава призовка да се яви във Военния комисариат на Московска област. Тогава негов юрист оповестява, че Богдан може да бъде мобилизиран и изпратено във войната против Украйна - незабавно откакто навърши 18 година
Въпреки всичко, до момента в който е в Русия, той има смелостта да написа в обществените мрежи, че Украйна му липсва и желае да се върне. Казва, че не го е било боязън, макар че е получавал закани от съветските управляващи.
" Нямаше по какъв начин да трансформират мнението ми по никакъв метод. Всички те са слепи патриоти ", споделя той.
На 7 ноември той даже разгласява фотография, на която се вижда украинското знаме, и написа: „ Запомни това. Зад черната линия постоянно е бяло. Цялата страна е с мен. А с теб - единствено неистини. С горделивост мога да кажа, че съм украинец “.
Само в случай че не губим сърцето си, ще можем да победим
Когато се връща в Украйна, Богдан записва ария за Мариупол, която назовава " Родина ". Посвещава я и на украинските деца, които още са в Русия.
" За да повярват в себе си, с цел да не престанат да имат вяра в успеха, с цел да не губят кураж. Само в случай че не губим сърцето си, ще можем да победим ", показва той.
Сега Богдан и негови другари възнамеряват да основат благотворителен фонд, с цел да оказват помощ за връщането на депортирани украински деца: " Те се усещат изоставени. Всяко дете се усеща изоставено ".
Според него би трябвало да се вдигне доста звук, с цел да бъдат върнати те. Той дава за образец, че едвам след неговото послание към Володимир Зеленски и към кабинета на Дмитро Лубинец (украинският парламентарен комисар по правата на човека), " всички в действителност схванаха, че желая да се прибера вкъщи, макар че бях декларирал това по-рано ".
Засега Богдан Ермохин мисли да продължи да учи. Но не се опасява и да влезе в украинската войска.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Богдан Ермохин израства като сирак в Мариупол - градът в източната Донецка област на Украйна, който стана обект на безмилостна блокада в първите седмици на пълномащабната инвазия на Русия през февруари 2022 година
Когато съветските сили поемат контрола над града, младежът става едно от над 20 000 деца, които съгласно Украйна са били нелегално депортирани в Русия от началото на войната. Той прекарва към година и половина в приемни фамилии в Русия срещу волята си, преди да бъде освободен на 19 ноември - в деня, в който навършва 18 години . Това се случва след украинска и интернационална интервенция, дълго откакто съветските управляващи отхвърлят това.
Историята на Богдан става обществена след конференция на съветската комисарка по правата на детето Мария Лвова-Белова , която дружно с президента Владимир Путин получи от Международния углавен съд в Хага по съмнение за депортиране на украински деца.
През април тази година тя оповестява, че съветските сили за сигурност са задържали 17-годишния тогава украинец на границата с Беларус , при опит да избяга от Русия. Той опитва да направи това несполучливо нееднократно.
Сега най-сетне Ермохин е още веднъж в родината си. От новия си дом в украинската столица този месец Богдан описа пред публицист от на Радио Свободна Европа/Радио Свобода по какъв начин е бил отведен от Мариупол дружно с 31 други украински деца, за натиска на Москва да го индоктринира и опита да го притегли в съветската войска, с цел да се бие против родината си.
Той даде изявлението в центъра на Киев , където в никакъв случай не е бил. Навсякъде се вижда изложена унищожена съветска техника. На въпрос какво усеща при тази панорама, той дава отговор: " Чувствам топлота в душата си. Чувствам, че скоро ще победим, че духът ни не е грохнал и че сме по-силни, в сравнение с някой може да бъде ".
" Разбирах, че няма да мога да направя нищо " Богдан и сестра му губят родителите си, когато той е едвам 6-годишен . След това живее в приемни фамилии или в къщи от фамилен вид, а в годината преди войната е под опеката на страната.
Когато съветските сили окупират Мариупол, живее три месеца там. Последното, което си спомня е един опустошен град: " Наричам го град-призрак, тъй като толкоз доста хора починаха там. Живеех в единствената девететажна постройка в целия регион. Видях всички детонации, цялата военна техника. Беше ужасно ".
Богдан споделя, че във всеки двор на къща е имало по 30 убити - заровени там.
Никога няма да не помни едно момиче, което вика " Помощ! ", виждайки майка си мъртва.
" Държах я в ръцете си с вярата, че мога да направя нещо. Но разбирах, че няма да мога да направя нищо. Опитах се по някакъв метод да ѝ покажа с усмивка, че всичко ще бъде наред. Но нищо положително не се случи ", прибавя Богдан.
Казва, че в един миг всички са живели в мазетата и са ядели каквито ресурси са им останали. Положението е било толкоз тежко, че в този момент счита, че в случай че не са били напуснали Мариупол, е нямало да оцелеят повече от седмица, тъй като в един миг храната е свършила.
Той напусна, взе всичките ми документи със себе си и се освободи от всякаква отговорност
В началото на войната негов аставник е шефът на учебното заведение, в което учи.
" Той напусна, взе всичките ми документи със себе си и се освободи от всякаква отговорност. Чух, че е бил ранен. Явно се е страхувал, само че можеше най-малко да ни даде документите, тъй като без тях не можех да отида на територията, следена от Украйна ", споделя още момчето.
Първоначално откарват него и другите деца в Донецк - окупираната столица на Донецка област, след което наложително го извеждат в Русия. Децата нямат избор, тъй като нямат документи.
Самият Богдан споделя, че са тръгнали с вяра, че ще съумеят да се измъкнат по някакъв метод.
" Всички те са слепи патриоти "
Впоследствие ги откарват в Русия с рейс и аероплан и ги настаняват в санаториум. След това ги разпределят в съветски фамилии. Казва, че множеството от останалите украински деца към момента живеят по този начин. На всички тях руснаците споделят, че са били предадени от Украйна на Русия: " Има доста пропагандни истории за това и доста деца, даже от моята група, повярваха в това, за жалост. Включително, че в Украйна децата са продавани за органи ".
В Русия го пращат да учи в учебно заведение за автомеханици. Казва, че съветските му съученици са го обиждали намерено: " Заради това, че съм по техните думи " хохол " (обидно название за украинците - бел.ред.) - да се разкарам. Което в действителност и направих ".
Рускинята, при която е настанен да живее с решение на съветски съд, се отнасяла добре с него, даже най-после го подкрепяла в желанието му де се върне в Украйна, само че не се противопоставяла на властта в Русия.
През август Богдан е посетен от Мария Лвова-Белова , която го принуждава да напише декларация, че не желае да се връща на територията на Украйна, до момента в който не навърши пълноправие.
Най-страшно е обаче, когато получава призовка да се яви във Военния комисариат на Московска област. Тогава негов юрист оповестява, че Богдан може да бъде мобилизиран и изпратено във войната против Украйна - незабавно откакто навърши 18 година
Въпреки всичко, до момента в който е в Русия, той има смелостта да написа в обществените мрежи, че Украйна му липсва и желае да се върне. Казва, че не го е било боязън, макар че е получавал закани от съветските управляващи.
" Нямаше по какъв начин да трансформират мнението ми по никакъв метод. Всички те са слепи патриоти ", споделя той.
На 7 ноември той даже разгласява фотография, на която се вижда украинското знаме, и написа: „ Запомни това. Зад черната линия постоянно е бяло. Цялата страна е с мен. А с теб - единствено неистини. С горделивост мога да кажа, че съм украинец “.
Само в случай че не губим сърцето си, ще можем да победим
Когато се връща в Украйна, Богдан записва ария за Мариупол, която назовава " Родина ". Посвещава я и на украинските деца, които още са в Русия.
" За да повярват в себе си, с цел да не престанат да имат вяра в успеха, с цел да не губят кураж. Само в случай че не губим сърцето си, ще можем да победим ", показва той.
Сега Богдан и негови другари възнамеряват да основат благотворителен фонд, с цел да оказват помощ за връщането на депортирани украински деца: " Те се усещат изоставени. Всяко дете се усеща изоставено ".
Според него би трябвало да се вдигне доста звук, с цел да бъдат върнати те. Той дава за образец, че едвам след неговото послание към Володимир Зеленски и към кабинета на Дмитро Лубинец (украинският парламентарен комисар по правата на човека), " всички в действителност схванаха, че желая да се прибера вкъщи, макар че бях декларирал това по-рано ".
Засега Богдан Ермохин мисли да продължи да учи. Но не се опасява и да влезе в украинската войска.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ