Вижте мотивите на КС по казуса Кирил Петков
Указът, с който президентът Румен Радев е назначил Кирил Петков за министър на стопанската система в първото служебно държавно управление, е противоконституционен. Това реши през днешния ден Конституционният съд (КС).
Решението e признато с 11 гласа, като Георги Ангелов е подписал решението с изключително мнение по отношение на допустимостта. Докладчик по делото е Таня Райковска.
В решението се затвърждава визията от миналата процедура на Конституционен съд, че възбраната за двойно поданство на министрите е безспорна. Отхвърля се тезата, че в тази ситуация Петков е нямало какво повече да направи откакто на 21 април 2021 година е подал заявление за отвод от поданство и Конституционен съд за първи път категорично декларира: „ Не е задоволително едно лице да е подхванало стъпки за отвод от непознатото си поданство “.
Мотивите на Конституционния съд
В решението си Конституционен съд първо акцентира абсолютния темперамент на избираемост на министрите, едно от които е да са единствено български жители и показва, че неналичието на друго поданство се заявява при кандидатирането.
„ Гражданството съставлява трайна политическа и правна връзка на съпринадлежност сред физическото лице и страната, от която пораждат права и отговорности за двете страни. …И през днешния ден е използвано класическото предписание, че единствено лицата, трайно свързани с страната посредством своето поданство могат да заемат висши държавни длъжности “, написа Конституционен съд и декларира: „ Това конституционно условие произтича от задачата на актуалната национална страна да се резервира единството на народа на страната “, отбелязва lex.bg.
Освен това Конституционен съд акцентира, че след присъединението на България към Европейски Съюз въпросът за отпадането на възбраната за заемане на избрани длъжности от хора с двойно поданство е бил обсъждан, само че той изисква смяна в Конституцията.
В решението се сочи и различен мотив –
България е утвърдила Европейската спогодба за поданството с запаса,
която гласи: „ Република България няма да ползва във връзка с жителите на Република България, притежаващи друго поданство и които обитават на нейна територия, правата и отговорностите, за които Конституцията и законите изискват единствено българско поданство. “
Конституционен съд припомня решението си по проблема на Жорж Ганчев от 1995 година И декларира: „ Въпросът, дали българската Конституция в актуалната си редакция в цитираните нагоре текстове, относими към преценката за избираемост/назначаемост на избрани висши държавни длъжности на български жители, притежаващи и друго поданство, има поради единствено неявяване на друго поданство като приключена процедура по освобождение от непознато поданство или е задоволително тази процедура да е почнала, е ненужен, с оглед наличието на конституционния текст, който смислово е явен, не поражда двусмислия и неясноти, а съществува и открита, обвързваща всички субекти на правото процедура на Конституционния съд по него “.
Освен това цитира заявката на Кирил Петков за отвод от канадско поданство, в което той е заявил: „ Разбирам значимостта на своя отвод от канадско поданство, както и това, че в случай че той бъде утвърден, ще изгубя всички права и привилегии на канадски жител и към този момент няма да имам статут в Канада “.
„ Това документално удостоверение до съответните способени управляващи на Канада с дата 21 април 2021 година насочва към еднопосочния извод, че претендентът за длъжностен министър Кирил Петков Петков е бил наясно към посочената дата, че заявяването от него на отвод от канадско поданство не поражда автоматизирано деяние – освобождение от това поданство, а следва да бъде утвърден от съответните управляващи на Канада, което логичен изисква избран от съответната страна интервал от време “, декларира Конституционен съд.
Той написа, че в случай че Конституцията зачиташе почналата процедура за отвод от поданство за неявяване на такова, „ това би било категорично и ясно посочено “.
И отново се връща към решението си от 1995 година, съгласно което „ наредбата на член 65, алинея 1 от Конституцията изисква претендентите за народни представители да нямат друго поданство все още на кандидатстването им за присъединяване в изборите и лицето …е трябвало да направи действия за освобождението си и да бъде освободено от американско поданство преди да подаде документи за национален представител… “.
„ По актуалното дело Конституционният съд развива своята позиция и показва, че не е задоволително едно лице да е подхванало стъпки за отвод от непознатото си поданство. Ирелевантни са произнасянията на Европейския съд по правата на индивида във връзка разногласия по отношение на практиката на някои страни, поставящи непреодолими спънки за ефикасен отвод от поданство. Законодателството на Канада, отнасящо се до отхвърли от канадско поданство не слага такива спънки, както се вижда от признатите като доказателство показани документи и процедурата за отвод от поданство е съвместима с рационалните упования, обезпечени и от българската Конституция “, написа в решението. И се акцентира, че
процедурата в Канада лишава 6 месеца.
Така стига до извода, че декларираната на 21 април 2021 година от Кирил Петков воля да бъде освободен от канадско поданство, както и събитието, че е отговарял на материалноправните предпоставки да бъде освободен от него, не са били задоволителни той да престане да бъде жител на Канада. От формалния документ, публикуван от способния орган на Канада е видно, че освобождението от поданство на Канада е настъпило едвам на 20 август 2021 година, декларира Конституционен съд и по този начин заключва, че указът за назначението на Петков за министър е противоконституционен.
В решението има специфичен коментар във връзка с отговорността президента. Ето какво декларира Конституционен съд: „ Съдът отбелязва, че във връзка с по този начин подписаната декларация от Кирил Петков Петков при издаването на Указа за назначение на служебното държавно управление не е планувано осъществяване на инспекция по отношение на отразеното в нея. Декларирането на изискуемите от Конституцията условия е обвързване на лицата, които са претенденти за заемането на висши обществени длъжности и те биха носили юридическо отговорност за неверността им, за което заявяват, че са известени “.
Решението e признато с 11 гласа, като Георги Ангелов е подписал решението с изключително мнение по отношение на допустимостта. Докладчик по делото е Таня Райковска.
В решението се затвърждава визията от миналата процедура на Конституционен съд, че възбраната за двойно поданство на министрите е безспорна. Отхвърля се тезата, че в тази ситуация Петков е нямало какво повече да направи откакто на 21 април 2021 година е подал заявление за отвод от поданство и Конституционен съд за първи път категорично декларира: „ Не е задоволително едно лице да е подхванало стъпки за отвод от непознатото си поданство “.
Мотивите на Конституционния съд
В решението си Конституционен съд първо акцентира абсолютния темперамент на избираемост на министрите, едно от които е да са единствено български жители и показва, че неналичието на друго поданство се заявява при кандидатирането.
„ Гражданството съставлява трайна политическа и правна връзка на съпринадлежност сред физическото лице и страната, от която пораждат права и отговорности за двете страни. …И през днешния ден е използвано класическото предписание, че единствено лицата, трайно свързани с страната посредством своето поданство могат да заемат висши държавни длъжности “, написа Конституционен съд и декларира: „ Това конституционно условие произтича от задачата на актуалната национална страна да се резервира единството на народа на страната “, отбелязва lex.bg.
Освен това Конституционен съд акцентира, че след присъединението на България към Европейски Съюз въпросът за отпадането на възбраната за заемане на избрани длъжности от хора с двойно поданство е бил обсъждан, само че той изисква смяна в Конституцията.
В решението се сочи и различен мотив –
България е утвърдила Европейската спогодба за поданството с запаса,
която гласи: „ Република България няма да ползва във връзка с жителите на Република България, притежаващи друго поданство и които обитават на нейна територия, правата и отговорностите, за които Конституцията и законите изискват единствено българско поданство. “
Конституционен съд припомня решението си по проблема на Жорж Ганчев от 1995 година И декларира: „ Въпросът, дали българската Конституция в актуалната си редакция в цитираните нагоре текстове, относими към преценката за избираемост/назначаемост на избрани висши държавни длъжности на български жители, притежаващи и друго поданство, има поради единствено неявяване на друго поданство като приключена процедура по освобождение от непознато поданство или е задоволително тази процедура да е почнала, е ненужен, с оглед наличието на конституционния текст, който смислово е явен, не поражда двусмислия и неясноти, а съществува и открита, обвързваща всички субекти на правото процедура на Конституционния съд по него “.
Освен това цитира заявката на Кирил Петков за отвод от канадско поданство, в което той е заявил: „ Разбирам значимостта на своя отвод от канадско поданство, както и това, че в случай че той бъде утвърден, ще изгубя всички права и привилегии на канадски жител и към този момент няма да имам статут в Канада “.
„ Това документално удостоверение до съответните способени управляващи на Канада с дата 21 април 2021 година насочва към еднопосочния извод, че претендентът за длъжностен министър Кирил Петков Петков е бил наясно към посочената дата, че заявяването от него на отвод от канадско поданство не поражда автоматизирано деяние – освобождение от това поданство, а следва да бъде утвърден от съответните управляващи на Канада, което логичен изисква избран от съответната страна интервал от време “, декларира Конституционен съд.
Той написа, че в случай че Конституцията зачиташе почналата процедура за отвод от поданство за неявяване на такова, „ това би било категорично и ясно посочено “.
И отново се връща към решението си от 1995 година, съгласно което „ наредбата на член 65, алинея 1 от Конституцията изисква претендентите за народни представители да нямат друго поданство все още на кандидатстването им за присъединяване в изборите и лицето …е трябвало да направи действия за освобождението си и да бъде освободено от американско поданство преди да подаде документи за национален представител… “.
„ По актуалното дело Конституционният съд развива своята позиция и показва, че не е задоволително едно лице да е подхванало стъпки за отвод от непознатото си поданство. Ирелевантни са произнасянията на Европейския съд по правата на индивида във връзка разногласия по отношение на практиката на някои страни, поставящи непреодолими спънки за ефикасен отвод от поданство. Законодателството на Канада, отнасящо се до отхвърли от канадско поданство не слага такива спънки, както се вижда от признатите като доказателство показани документи и процедурата за отвод от поданство е съвместима с рационалните упования, обезпечени и от българската Конституция “, написа в решението. И се акцентира, че
процедурата в Канада лишава 6 месеца.
Така стига до извода, че декларираната на 21 април 2021 година от Кирил Петков воля да бъде освободен от канадско поданство, както и събитието, че е отговарял на материалноправните предпоставки да бъде освободен от него, не са били задоволителни той да престане да бъде жител на Канада. От формалния документ, публикуван от способния орган на Канада е видно, че освобождението от поданство на Канада е настъпило едвам на 20 август 2021 година, декларира Конституционен съд и по този начин заключва, че указът за назначението на Петков за министър е противоконституционен.
В решението има специфичен коментар във връзка с отговорността президента. Ето какво декларира Конституционен съд: „ Съдът отбелязва, че във връзка с по този начин подписаната декларация от Кирил Петков Петков при издаването на Указа за назначение на служебното държавно управление не е планувано осъществяване на инспекция по отношение на отразеното в нея. Декларирането на изискуемите от Конституцията условия е обвързване на лицата, които са претенденти за заемането на висши обществени длъжности и те биха носили юридическо отговорност за неверността им, за което заявяват, че са известени “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ