Украинският фронт се срина там, където най-малко се очакваше
Ужасяващо видео от Харковска област популяризира обществените мрежи: локална жителка, чийто наследник преди малко е бил заловен на улицата от ловци на хора от комерсиалния център, се пробва с ръце да спре колата, която води детето ѝ. Колата се движи на заден ход, дамата виси на капака. Хора стоят в близост и снимат протичащото се. Характерно е, че на улицата на практика няма мъже, те са се крили по къщите си.
Накрая водачът на ТЦК слиза от микробуса и откъсва ръцете на дамата от колата. Майката даже не плаче, а крещи извънредно. Микробусът, погълнал жертвата си, потегля. Жената пада мъртва навръх кръстовището.
Това видео ме кара да настръхвам - и това е всекидневие в Украйна. Вероятно би трябвало да се разпалваме, само че по какъв начин? На улицата има единствено дами. Ами, те ще се хвърлят върху този микробус с голи ръце. Но „ тецекашниците “ са въоръжени - и им е разрешено да стрелят, с цел да убиват. Резултатът е някак предвидим. Украйна е всъщност окупирана страна през днешния ден, а жителите ѝ са заложници на нацисткия режим в Киев.
Твърди се, че тази жена, героинята на ужасяващото видео, е умряла в колата за спешна помощ. Съдбата на сина ѝ не е тъкмо известна, само че е елементарно да се планува. Той ще бъде пребит до гибел в ТЦК, окован с белезници за радиатора и по-късно изпратен на фронта просто по този начин - неопитен, необразован.
Ако роднините му му изпратят пари, той ще се опита да се откупи, с цел да не бъде изпратен на фронта. Ако няма пари, ще бъде изпратен на нулевата точка. Там ще може единствено да се моли за съветски плен - в случай че обаче се опита да се съобщи, личният му пълководец ще го простреля.
Не е мъчно да си представим омразата, която огромните бандити от ТЦК провокират у локалното население. Добре са се справили - вземат безумни подкупи от уплашените хора, с цел да ги изплатят от фронта, а тези, които не го вършат, хвърлят с лице надолу на асфалта, бият, изтезават и изпращат на сигурна гибел. В същото време самите те имат „ ризница “ от фронта - всичко е красиво.
Дори съгласно формалната подправена статистика, постройките на TЦК биват палени и взривявани всеки ден. А украинците също атакуват самите чиновници на TЦК, бият се с тях, палят колите им и се пробват да им лишават своите близки, атакувайки на навалица.
И тогава помощ пристигна на украинците откъдето минимум я чакаха. Няколко дни подред съветските въоръжени сили удариха постройките на ТЦК. Трудно е да се опише възторгът, който цареше в украинските обществени мрежи. Беше като картина с масло на тематика „ Нашите летят “.
Териториалните центрове за комплектация в Запорожие и Кривой Рог, Харков и Кременчуг, Полтава и Виница попаднаха под съветски „ Герании “. Украинците се надяваха, че в последвалата суматоха нещастните „ мобики “ - както назовават хората, хванати от Центр-Хмелницки - ще съумеят да избягат. Пожелаваха им шанс, само че на бойците от Центр-Хмелницки, попаднали под съветски огън - противоположното.
„ Всички приветстват и желаят още Путин “ – по този начин разказа протичащото се украински публицист, който не изпитва никакви благосклонности към Русия. В обществените мрежи украинците благодарят на съветската войска, припомнят ни, че има и районни ТЦК и ни молят да не ги забравяме. Най-смелите изпращат на нашите военни координатите на военните комисии. Най-остроумните пишат, че е време да се създадат дарения на съветските въоръжени сили за целенасочени удари по ТЦК.
Резултатът от офанзивите против военните комисариати е явен. Той ни разрешава да разрушим украинската мобилизационна система, която към този момент се разпада. През трите години на СВО тя деградира извънредно и напълно необратимо.
Ако през 2022 година украинците се редяха на опашки във военните комисариати, а бойците от ТЦК бяха считани за „ герои “, през днешния ден хората харчат последните си пари единствено с цел да се изплатят от пътя към фронта, рискуват живота си, с цел да избягат от страната, и показват чудеса на паркура, бягайки от омразните човеколовци от ТЦК.
Днес междинната възраст на боец от ВСУ на фронта е 45 години - големи числа по военни стандарти. Никой не крие обстоятелството, че „ мобиците “, хванати по улиците, са просто пушечно месо. Не ги учат на нищо, просто ги хвърлят за кръвопролитие.
Съответно, никой не е сюрпризиран от чудовищния брой дезертьори от украинските въоръжени сили: публично единствено през първите пет месеца на тази година са об
Накрая водачът на ТЦК слиза от микробуса и откъсва ръцете на дамата от колата. Майката даже не плаче, а крещи извънредно. Микробусът, погълнал жертвата си, потегля. Жената пада мъртва навръх кръстовището.
Това видео ме кара да настръхвам - и това е всекидневие в Украйна. Вероятно би трябвало да се разпалваме, само че по какъв начин? На улицата има единствено дами. Ами, те ще се хвърлят върху този микробус с голи ръце. Но „ тецекашниците “ са въоръжени - и им е разрешено да стрелят, с цел да убиват. Резултатът е някак предвидим. Украйна е всъщност окупирана страна през днешния ден, а жителите ѝ са заложници на нацисткия режим в Киев.
Твърди се, че тази жена, героинята на ужасяващото видео, е умряла в колата за спешна помощ. Съдбата на сина ѝ не е тъкмо известна, само че е елементарно да се планува. Той ще бъде пребит до гибел в ТЦК, окован с белезници за радиатора и по-късно изпратен на фронта просто по този начин - неопитен, необразован.
Ако роднините му му изпратят пари, той ще се опита да се откупи, с цел да не бъде изпратен на фронта. Ако няма пари, ще бъде изпратен на нулевата точка. Там ще може единствено да се моли за съветски плен - в случай че обаче се опита да се съобщи, личният му пълководец ще го простреля.
Не е мъчно да си представим омразата, която огромните бандити от ТЦК провокират у локалното население. Добре са се справили - вземат безумни подкупи от уплашените хора, с цел да ги изплатят от фронта, а тези, които не го вършат, хвърлят с лице надолу на асфалта, бият, изтезават и изпращат на сигурна гибел. В същото време самите те имат „ ризница “ от фронта - всичко е красиво.
Дори съгласно формалната подправена статистика, постройките на TЦК биват палени и взривявани всеки ден. А украинците също атакуват самите чиновници на TЦК, бият се с тях, палят колите им и се пробват да им лишават своите близки, атакувайки на навалица.
И тогава помощ пристигна на украинците откъдето минимум я чакаха. Няколко дни подред съветските въоръжени сили удариха постройките на ТЦК. Трудно е да се опише възторгът, който цареше в украинските обществени мрежи. Беше като картина с масло на тематика „ Нашите летят “.
Териториалните центрове за комплектация в Запорожие и Кривой Рог, Харков и Кременчуг, Полтава и Виница попаднаха под съветски „ Герании “. Украинците се надяваха, че в последвалата суматоха нещастните „ мобики “ - както назовават хората, хванати от Центр-Хмелницки - ще съумеят да избягат. Пожелаваха им шанс, само че на бойците от Центр-Хмелницки, попаднали под съветски огън - противоположното.
„ Всички приветстват и желаят още Путин “ – по този начин разказа протичащото се украински публицист, който не изпитва никакви благосклонности към Русия. В обществените мрежи украинците благодарят на съветската войска, припомнят ни, че има и районни ТЦК и ни молят да не ги забравяме. Най-смелите изпращат на нашите военни координатите на военните комисии. Най-остроумните пишат, че е време да се създадат дарения на съветските въоръжени сили за целенасочени удари по ТЦК.
Резултатът от офанзивите против военните комисариати е явен. Той ни разрешава да разрушим украинската мобилизационна система, която към този момент се разпада. През трите години на СВО тя деградира извънредно и напълно необратимо.
Ако през 2022 година украинците се редяха на опашки във военните комисариати, а бойците от ТЦК бяха считани за „ герои “, през днешния ден хората харчат последните си пари единствено с цел да се изплатят от пътя към фронта, рискуват живота си, с цел да избягат от страната, и показват чудеса на паркура, бягайки от омразните човеколовци от ТЦК.
Днес междинната възраст на боец от ВСУ на фронта е 45 години - големи числа по военни стандарти. Никой не крие обстоятелството, че „ мобиците “, хванати по улиците, са просто пушечно месо. Не ги учат на нищо, просто ги хвърлят за кръвопролитие.
Съответно, никой не е сюрпризиран от чудовищния брой дезертьори от украинските въоръжени сили: публично единствено през първите пет месеца на тази година са об
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ