Уилям Съмърсет Моъм има своето запазено място в златната съкровищница

Уилям Съмърсет Моъм има своето непокътнато място в златната съкровищница на литературата. Той е измежду най-известните британски писатели и драматурзи на своето време. Роден е на 25 януари 1874 година в Париж, написа ilindenpres.bg. В книгите си споделя истории, обгърнати с сексапил, странствуване, с мирис на доста и разнообразни култури, с привкус на завършения. Навсякъде се усеща типичният британски дух, който в никакъв случай не е на лимита, а е леко запазен и в живота, и в любовта. Това важи и за романите му, и за късите му разкази, и за пиесите. Моъм остава сирак на десетгодишна възраст, откакто майка му умира от туберколоза, а две години по-късно татко му умира от рак.

Отива да живее в Англия при чичо си, който е духовник в дребен град. Учи в Кралското учебно заведение в Кентърбъри. На 16-годишна възраст Моъм отхвърля да продължи образованието си в Кралското учебно заведение, тъй като желае да учи литература и чичо му го изпраща в Хайделберг, Германия. Там следва литература, философия и немски език. Започва да написа скрито разкази. На 18-годишна възраст се завръща в Англия по гледище на чичо си, с цел да учи медицина, дипломира се, само че не работи като доктор, а се отдава напълно на своята пристрастеност - писането.

Отначало разгласява къси разкази и още 23-годишен разгласява първия си разказ „ Лайза от Ламбет ”. През идващите години написа най-вече пиеси, като четири от тях се играят в Лондон с огромен триумф. През 1915 година разгласява автобиографичния разказ „ Души в окови ”. В него се споделя историята на Филип Кери, който открива любовта и схваща, че любовта може да унищожи индивида. Или да го въздигне. По време на Първата международна война е британски разузнавач в Швейцария.

Любовният живот на Моъм минава под знака на бисексуалността. Голямата обич на писателя е Джералд Хакстън. Заживяват дружно на Ривиерата, като Джералд го съпровожда по време на пътешествията и играе ролята на секретар и придружител. След гибелта му Моъм има нов придружител – Алън Сърл. През 1962 година щерка му Елизабет желае да го разгласи за неуравновесен. Моъм се отхвърля от нея публично и осиновява Сърл, само че съдът в Ница обезсилва осиновяването и Елизабет получава правата на наследница. На днешната дата през 1965 година 91-годишният Моъм си отива от този свят. Но ни оставя своето удивително творчество.

Ето мисли за живота на британския публицист:

" Не е правилно, че страданието облагородява човек – от време на време това се отдава на щастието. Страданието в множеството случаи прави човек тесногръд и злопаметен ".

" Нищо не остава без последици. Хвърлете един камък във водата – и към този момент сте трансформирали вселената ".

" Лицемерието е най-трудният и изтощителен недостатък от всички, на които човек се поддава. Той изисква непрекъсната зоркост и рядка целенасоченост ".

" Винаги ме е удивлявало за какво хората се стремят толкоз към запознанство със популярни персони. Престижът, който завоювате, откакто съобщите на своите другари, че познавате някои известни персони, потвърждава само това, че самият вие сте прекомерно незначителен ".

" Почти всички хора обичат да приказват за себе си и им пречи единствено събитието, че другите не желаят да ги слушат ".

" Единственото рационално нещо е да приемеш положителното у хората и да си толерантен към минусите им ".

" Следвай пристрастеностите си, без да забравяш, че зад ъгъла стои служител на реда ".

" Животът е прекомерно къс, с цел да правиш за себе си това, което другите могат да създадат за теб за пари, и в този момент аз мога да си разреша лукса да върша единствено това, което никой не може да направи за мен ".

" Смелите думи, които наподобяват толкоз нови на този, който ги произнася, са били изговаряни към този момент стотици пъти, и то с съвсем същата интонация ".

" Странно нещо е животът. Ако откажеш да приемеш друго с изключение на най-хубавото, доста постоянно го получаваш ".

" Опасно е да пускаш публиката зад кулисите. Тя елементарно губи своите илюзии и след това ти се сърди, тъй като е имала потребност тъкмо от илюзии ".

" Неприятни са ми хората, които презират парите. Това са или лицемери, или простаци. Парите са шесто възприятие – без него не можете да употребявате останалите пет. Ако нямате прилични приходи, вие сте лишени от половината от това, което дава животът ".

" Две неща оправдават човешкото битие – любовта и изкуството ".

" Ако искаш мъжете да са положителни с теб, би трябвало да се държиш непоносимо с тях; отнасяш ли се както би трябвало, те ще те накарат да си платиш за това ".

" Жената притегля един мъж, разчитайки на чара си, и го задържа до себе си, разчитайки на неговите пороци ".

" Само мъж, който почита дамата, може да се раздели с нея, без да я унижава ".

" В любовта постоянно единият обича, а другият разрешава да бъде обичан ".

" Любовта умира. Най-великата покруса на живота не е в това, че умират хора, а в това, че те стопират да обичат ".