Уилям Джеймс Сидис е може би един от най-умните хора,

Уилям Джеймс Сидис е може би един от най-умните хора, които в миналото са се раждали в Съединени американски щати. Според разнообразни калкулации и провеждани проби, коефициентът му на просветеност варира сред 250 и 300, до момента в който 100 е еквивалента за нормалност. Баща му Борис е прочут психолог, до момента в който майка му Сара е лекар. Потенциалната композиция на украинските имигранти е разрешила на Съединени американски щати да се възползва от тази премия. През 1898 година те се гордеели с детето си и обстоятелството, че харчи безумни пари за книги и карти.

От най-ранна възраст дребният Уилям бил заровен в книгите и непринудено се опитвал да открие смисъла на живота. Според New York Times, на 18 месеца детето можело да чете, на 6-годишна възраст към този момент знаел няколко езика – британски, френски, немски, съветски, иврит, турски и арменски. Комбинацията от тези познания му разрешила да сътвори личен език. Поезията, писането на книги и други литературни качества го забавлявали в допълнение в детството.

На 9-годишна възраст прекрачва прага на Харвард, само че не му разрешават да влиза в лекции до 11-годишна възраст. През 1910 година четял лекции в математическия клуб на университета и изключително наслаждение доставяла теорията за 4-измерните тела. Обикновено детето употребило извънредно комплициран език и малко на брой можели да го схващат, само че точно те считали, че са очевидци на раждането на идната съвременна математика. На 16-годишна възраст Уилям се дипломира – годината е 1914. Архивите не пазят тестванията му за просветеност, само че дано не забравяме, че всеки, който минава 130 е считан за интелектуално талантлив човек.

Айнщайн е бил с цифра от 160, Леонардо да Винчи разполага със 180, до момента в който Нютон можел да вдигне летвата на 190. Това са приблизителни стойности, само че даже и с такива, Уилям разполага с 250 до 300. Все отново е забавно да забележим какво би направил човек, който разполага с интелекта на трима естествени индивида. Когато приключва, афишира, че ще живее в изолираност, тъй като постоянно е ненавиждал огромните тълпи. За малко преподава математика в института Риц, само че там постоянно се ядосвал, че е подценяван за възрастта си. Известно време е даже консултант на американския президент Уудроу Уилсън, само че откакто той отхвърля да отдръпна американските бойци от фронта.

Като изтъкнат пасифист, Уилям се отхвърля от Лигата на нациите и повече в никакъв случай не се връща назад към политиката. Преподавателската му кариера трае тъкмо една година и съгласно неговите думи, той в никакъв случай не се е считал за преподавател, а и системата го помолила просто да си тръгне. През 1919 година взе участие в митинг, тъй като поддържа социалистите. Самият той декларира, че има вяра в човешкото и не счита, че е редно американски бойци да отиват на фронта, откакто има доста остра позиция за световния спор.

Разминава се с 18 месеца затвор, родителите му го взимат в Калифорния, където да го държат под око, само че когато се завръща назад Ню Йорк, избира към този момент да се отдръпна от всички. Пише няколко книги за индианските племена, споделя историята на демокрацията в Америка и други обществени тематики, които биха могли да завоюват вниманието на обществото, само че вместо това е заставен непрекъснато да получава студеното му рамо. Накрая живее в Бостън в едностаен апартамент, извънредно непретенциозно и през 1944 година умира на 46-годишна възраст. През 1925 година предсказва, че има райони, където вторият закон на термодинамиката работи наопаки, по отношение на планетата.

Днес тази локация се назовава вселена. Създава устройство, което назовава „ безконечен календар “ и на практика то може да демонстрира с безспорна акуратност датите, в това число и високосните години. Малко след гибелта му, New York Times написа, че това е един несполучлив човешки опит, който потвърждава, че един човек може да реализира доста в науката, освен това в най-ранна възраст, само че по-късният резултат е точно тъжната история на Уилям, който станал жертва на амбициозните си родители.

Сара Сидис (майката) по-късно съди вестника за тези думи. Интересен факт е, че Уилям употребявал на всички места псевдоними и до през днешния ден не е ясно какъв брой тъкмо е написал и кои са същинските му творения в науката. Този вид е прибавен заради простата причина, че Уилям не е един от най-обичаните хора в Съединени американски щати. И до последния си ден е бил извънредно чудноват и науката несъмнено не му е помогнала да сътвори нови другарства.

Заглавна фотография: By Unknown author – The Sidis Archives, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2982270