Угасналите вулкани, които се крият около Рапа Нуи, известен още

Угасналите вулкани, които се крият към Рапа Нуи, прочут още като Великденския остров, могат да слагат под въпрос някои елементи от общоприетото пояснение за това по какъв начин тектонските плочи се движат към нашата планета.

Често се учи, че скалистите тектонски плочи на Земята се намират върху сходна на сироп лейка от вискозни скали, наречена тога, която се движи дружно с тези плочи като конвейер. Това е концепция, чието начало е сложено през 1912 година, когато Алфред Вегенер разгласява публикация за своята доктрина за континенталния дрейф.

Тя се оказва доста спорна, само че в последна сметка се приема от преобладаващата част от учените през втората половина на XX век.

Въпреки това елементи от тази доктрина към момента провокират комплициране и диспути измежду учените. Една от противоречивите точки може би е открита неотдавна на Рапа Нуи - емблематичен остров на 3600 км от крайбрежията на Чили в Източна Полинезия, който се е образувал вследствие на вулканични изригвания преди милиони години.

През 2019 година екип от кубински и колумбийски геолози пътува до Рапа Нуи, с цел да датира с акуратност вулканичния му генезис благодарение на циркон. Този минерал е изключително потребен, защото кристализира при охлаждането на магмата и може да бъде датиран въз основа на радиоактивния разпад на урана до олово. 

Макар че екипът е очаквал да открие цирконите на острова, формирани преди към 2,5 милиона години, когато са се образували най-ранните лавови находища на острова, те са били сюрпризирани да открият минералите, датирани още преди 165 милиона години. 

Химическият разбор на цирконовите кристали разкрива, че всички те имат почти идентичен състав, което демонстрира, че са пристигнали от магма със същия състав като днешните вулкани. Тези вулкани обаче не биха могли да са били дейни преди 165 милиона години - плочата под тях даже не е на толкоз години.

Най-вероятното пояснение, съгласно екипа, е, че античните минерали идват от източник на вулканизъм в земната тога под плочата, доста преди да се образуват вулканите.

Това пояснение обаче също поражда проблеми. Смята се, че Рапа Нуи е артикул на мантийния шлейф - гигантска колона от гореща разтопена канара, която разрешава на материала да се придвижва от дълбините на земната тога към повърхността. Смята се, че мантийните шлейфове остават на едно и също място, до момента в който земните плочи се движат над тях, като създават нови вулкани всякога, когато плочата се измества (както можете да видите на схемата по-горе).

За спомагателни прозрения екипът се обърна към геолога Дуе ван Хинсберген от Университета в Утрехт, Нидерландия, който добави огромно вулканично плато към тектоничните симулации на района. 

Откритията допускат, че мантийният плум на Рапа Нуи евентуално би могъл да се е намирал там преди към 165 милиона години. Следователно античният циркон би могъл да бъде излишък от по-ранни магми, които са били „ рециклирани “ и изведени на повърхността от дълбините на Земята дружно с по-млади магми при вулканични изригвания.

Остават обаче още въпроси. Изследователите означават, че обичайна доктрина за „ конвейерната лента “ е мъчно съвместима с обстоятелството, че мантийните шлейфове остават неподвижни, до момента в който всичко останало към тях се движи.

Също по този начин, освен това ново наблюдаване не е разумно античният циркон да не е бил отвеян от теченията в мантията и да се е преместил надалеч от мястото на Рапа Нуи. Едно от обясненията би могло да бъде, че земната тога се движи доста по-бавно от плочите, които се движат над нея.

Предишни проучвания на екипа върху островите Галапагос и Нова Гвинея също подсказват, че земната тога може да е по-бавна от предстоящото, само че е нужна спомагателна работа, преди да се смята за евангелие. 

Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в