Удивителни бяха двата дни от нашия форум – искрящи и

...
Удивителни бяха двата дни от нашия форум – искрящи и
Коментари Харесай

Александър Проханов: Слово от амвона

Удивителни бяха двата дни от нашия конгрес – искрящи и възхитителни. Всяко изявление на участниците беше като цвят, цъфнал на съветското поле. Ние открихме колосално количество цветущи инициативи, изслушахме забавни хрумвания. Тук се откри изумително многоцветие, което е днешната Русия. Струва ми се, че това е обвързвано с това, че ние каним в нашия общ път не настрана взети запалянковци, не възторжени единаци, не хора, които желаят да им връчат някакво дело, да им дадат занимание. Ние каним на първо място тези, които към този момент са сторили това дело, получили са задание или от Господ Бог, или по волята на личното сърце. И в нашия път ние всичките ще се отправим, напълнени с нашите каузи, нашата фантазия, за която сме подготвени да се сражаваме, тя е за нас източник на живот и по едно и също време голямо задължение.

Какво ме загрижва, какво ме тревожи? Опитът на всички съветски патриотични придвижвания след 1991 година е много печален. Свидетели сме на възникването на най-различни съветски организации, които стартират конгреси, декларация, обятия и наздравици. Но тези огнища бързо загасваха, тъй като нямаше вътрешна скица и модели за самоорганизация.

Великото руско време не изискваше самоорганизация. То имаше в центъра си водач, който предаваше своята воля на партията, която предаваше тази воля по районите, които, всеки настрана, активизираха индивида и целият Съветски съюз беше голяма устойчива организация.

В наше време няма такава единна воля: руският централизъм се разпадна, а днешният се основава постепенно, той се тресе от несъгласия, спъват го. Затова задачата на съветското придвижване е да се самоорганизира, да не чака това придвижване да се основе и да бъде подкрепяно от Кремъл, от вън. Тук е и сложността, и благодатта. Може би за първи път народът получава опция да изкаже своите показа за света безусловно свободно и разнообразно.

Десетки години физиците си бият главите над това да построят Токамак – системата, която би разрешила да се вземе под надзор термоядреният синтез и да се добиват неизчерпаеми потоци електрическа енергия. Днес могат да добиват плазма, да строят магнитни клопки, които да държат тази плазма. Но тези клопки не са задоволителни и зараждащата плазма съществува единствено микросекунди там като нещо цяло, а по-късно изпълзява на открито и изчезва.

Това, което се случи в нашия конгрес, и това, което ще се случва, което се назовава съветско съцветие и подем – това е огнената плазма на националното творчество, националната фантазия. Това е драгоценен откъс, сила, говореща, че съветският народ е жив, разцъфтява, в него има големи сили, колосално количество замисли.

Как да създадем по този начин, че нашето придвижване, нашата организация, няма да се разпадне другиден. Как да се обединят всичките възхитителни планове между тях, с цел да може всеки от тях да знае за другия, всеки да усеща себе си в общия строй, в общия поток, с цел да завърши самотния пост и самотното творчество? Разбира се, всички тези планове са самодостатъчни, тях ги показват създатели, които са се научили да въплъщават превъзходните инициативи. Но съчетавайки се, обединявайки се, тези планове ще бъдат засилени, ще се изсипят в ново поле, в нов голям план. Има ли измежду нас подобен мъдрец, концептуалист, който да предложи форма на организация на нашето придвижване.

Има доктрина за огромните организации, когато умниците основават концепции за оптималните жизнеспособни организации. Едни претендират, че могат да основават такава организация като цех. Или могат да основават организация като бранш или даже се пробват да основават идеална страна като най-сложна форма на организация. Но към този момент това са само теории.

Ние самите в нашата креативна огнена среда сме способни да вършим открития - да изградим мотор, който да съощава придвижването на нашата групова съветска фантазия. Докато се развиваме, към нас ще се причислят и други съветски земи в допълнение към тези 20-30, които към този момент са показани тук. Ще растем със Западен Сибир, Източен Сибир, Далечния Изток, Камчатка. Навсякъде има творчество и ние сме се насочили към грандиозно начинание - да подсигуряваме, че голямата съветска морава покрива с трева всичко - от тундрата до астраханските пясъци. Това е огромната задача и огромната компликация - с цел да не угасне свещта, която сме запалили.

Разбира се, ще има саморазвитие, самоорганизация. Но по какъв начин можем да се уверим, че сме непрекъснато дружно, непрекъснато наясно един с различен? Ще създадем телевизионна стратегия, ще откроим най-интересните планове, най-ярките хора. Но това не е задоволително. Нуждаем се от мрежова връзка между тях. Необходимо е нашето начинание да живеем като общ организъм, клетките ни да порастват дружно в огромно духовно тяло на нашето придвижване. Нуждаем се от хрумвания по какъв начин да създадем това.

Идните времена са страшни, мрачни и в тези страшни времена Русия показва най-хубавите си качества, най-хубавите си качества да се бори, да издържи, да търпи. В това състояние, в това дълго самообладание, в тези борби е изковано това, което се назовава съветската фантазия. Защото съветската фантазия се реализира с огромен труд, огромно самообладание, огромни очаквания и огромна общественост от хора.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо, ПогледТВ и Telegram, споделяйте забавните публикации с другари и в групитe, с цел да преодолеем рестриктивните мерки, които Facebook ни постанова поради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР