Какъв ще бъде следващият ход на Иран
Ударите, които Израел и Съединени американски щати нанесоха по цели в Иран преди към месец, насочиха един повече от явен сигнал към Техеран и неговите съдружници – Тел Авив и Вашингтон са подготвени да създадат всичко належащо, с цел да попречат на Ислямската република да се снабди с нуклеарно оръжие. Спирането на огъня, оповестено на 23 юни от американския президент Доналд Тръмп, към този момент се съблюдава, само че обстановката продължава да бъде взривоопасна. Показателни са думите на израелския министър на защитата Израел Кац, който преди няколко дни съобщи, че страната му е подготвена да нападне Иран още веднъж, в случай че бъде застрашена по какъвто и да е метод. Що се отнася до режима в Ислямската република, той оцеля, само че на висока цена. Някои от най-високопоставените военни ръководители бяха убити, а противовъздушната защита не съумя да отбрани атакуваните обекти. Всичко това слага Техеран в отслабена позиция, само че редица специалисти си задават въпроса какъв ще бъде идващият ход на Иран и дали не се задава нова ескалация на напрежението?
Iran and the US haven’t agreed on a time, date or place to resume stalled negotiations over Tehran’s nuclear program, Iran’s Foreign Ministry spokesman said on Monday
— Bloomberg (@business)
Мирът като отдалечен мираж
Прекратяването на огъня сред Израел и Иран докара до нежна пауза във военните дейности. Тел Авив претендира, че е постигнал безапелационна победа над своя съперник, само че това не е тъкмо по този начин. Дори и забавена, нуклеарната стратегия на Техеран не е прекъсната. В същото време, неналичието на доверие и непрекъснатата замяна на остри реплики сред двете страни образно показват, че мирът продължава да бъде отдалечен мираж, считат множеството специалисти. Сред тях е проф. Мохамед Сахими от университета в Южна Калифорния, който е създател на редица изявления, отдадени на нуклеарните упоритости на Ислямската република. „ Не съм необикновен оптимист за бъдещето на региона. Струва ми се, че е изцяло допустимо Израел да нанесе нови удари по цели в Иран, без значение дали Съединени американски щати ще поддържат сходни дейности или не. За страдание, към сегашния миг не виждам никакво предпочитание за предприемането на ходове, които биха довели до трайно понижаване на напрежението и подписване на обективен кротичък контракт сред Техеран и Тел Авив “, означи той за Vesti.bg.
Един от най-важните въпроси, свързани с нанесените от Израел и Съединени американски щати удари, е дали те няма да имат противоположен резултат, стимулирайки Ислямската република да се снабди с нуклеарно оръжие. Властите в страната нееднократно са подчертавали, че са подготвени да създадат тази крачка, в случай че са изправени пред екзистенциална опасност. Моментът наподобява тъкмо подобен, разясняват анализатори. „ Само най-големите оптимисти считат, че ще настъпи някаква радикална смяна в политиката на Иран. Страната ще продължи своята нуклеарна стратегия, изключително що се отнася до обогатяването на уран. В същото време, дебатите във връзка с възможното излизане на Техеран от Договора за неразпространение на нуклеарните оръжия не престават с цялостна мощ. Трудно е да се предвижда дали фактически ще се стигне до сходен ход от страна на Иран. Струва ми се, че при подобен процес на събитията, натискът над Ислямската република ще се ускори доста, като ще се усили и интернационалната поддръжка за възможното нанасяне на нови удари. Освен това, не трябва да забравяме, че въобще не е ясно дали Техеран разполага с задоволително развити технологии за произвеждането на нуклеарно оръжие “, счита проф. Сахими.
Trump is counting on the threat of more attacks to pressure Tehran into a nuclear agreement, but Israel is skeptical a pact would prevent Iran from moving toward a nuclear weapon
— The Wall Street Journal (@WSJ)
Съюзниците на Техеран
Военните анализатори са единомислещи, че надали ще се стигне до пълномащабен конфликт сред Иран и Израел. В същото време, обаче, Техеран е изцяло квалифициран да води несъразмерен спор. Както висшият водач Али Хаменей съобщи през 2019 година, Ислямската република „ не би трябвало да се лимитира в границите на личните си граници. Наше обвързване е да разпознаваме и да се изправяме против тези закани, които се намират оттатък рамките на страната ни. “ Всеизвестен факт е, че значима част от тактиката на Иран е да финансира и доставя с оръжия терористични и размирен групировки, които правят набези против съперниците на страната – освен Израел, само че и Съединени американски щати и Саудитска Арабия. Координацията на тези дейности е поверена на „ Кудс “ – поделение на Иранската революционна армия, което съгласно администрацията на американския президент Доналд Тръмп е „ главният механизъм на Техеран за поддръжка и образование на терористични организации в Близкия изток “, измежду които са „ Хамас “, „ Хизбула “, „ Ислямски джихад “, както и хусите.
Характеризирането на тази така наречен „ Ос на съпротивата “ като средство за постигането на задачите на иранската външна политика съставлява прекомерно лекомислен разбор на актуалната обстановка. Тя в действителност съставлява комплицирана мрежа, в състава на която влизат идеологически обвързани, само че на процедура самостоятелни организации. От началото на 80-те години на предишния век като най-надежден съдружник на Техеран се утвърди „ Хизбула “. През последните десетилетия групировката натрупа забележителен боеприпас и се трансформира в районна мощ, с която всички би трябвало да се преценяват. Ударите, осъществени от Тел Авив, обаче, ограничиха мощно опциите ѝ за деяние, а редица нейни високопоставени членове бяха убити. Експертите сигнализират, че надалеч по-голяма опасност съставляват хусите в Йемен, които могат да затруднят корабоплаването в Червено море и основния Ормузки пролив. Освен това, Иран има и редица по-малки съдружници и в Ирак и Сирия. Именно такава формация пое отговорността за нападението против американска военна база в Йордания, осъществено през януари предходната година, при което починаха трима бойци.
Iran-affiliated hackers remain a potential threat to critical sectors of the US economy
— Bloomberg (@business)
Покушения, отвличания и хакерски атаки
Воден от желанието си за възмездие, режимът в Иран може да прибегне и до друга тактичност. От основаването си през 1979 година, Ислямската република неведнъж е провела покушения на свои съперници, намиращи се в чужбина. Примерите в това отношение са многочислени. През 1980 година дисидентът Али Акбар Табатабай е погубен в американския щат Мериленд от лица, за които се смята, че са свързани с иранското разузнаване. През 1991 година Техеран е упрекнат в организирането на убийството на някогашния ирански министър председател Шапур Бахтияр във Франция. Също по този начин се счита, че Ислямската република стои зад отвличането на някогашния сътрудник на ФБР Робърт Левинсън през 2007 година, както и зад няколко опита за нападение на Масих Алинеджад – живееща в Съединени американски щати активистка, която е неприкрит критик на отношението на Техеран към дамите. Експертите допълват, че Иран си сътрудничи с незаконни групи в разнообразни елементи на Европа, благодарение на които следи представители на еврейската общественост в страни като Германия, Франция и Англия.
Друга огромна опасност съставляват хакерските офанзиви, осъществявани от групи, свързани с режима в Техеран. Компанията Radware неотдавна разкри, че след първите удари, нанесени от Израел по цели в Иран, е регистриран растеж от цели 700% на хакерските атаки, за които се счита, че са проведени от Ислямската република. През последните години страната построи внушителна хакерска мрежа, благодарение на която събира разследващи данни, популяризира дезинформация и прави разнообразни подривни действия. Освен това, изкуственият разсъдък се трансформира във все по-голям детайл от киберарсенала на Техеран, защото сходни принадлежности вършат интервенциите по-ефективни и доста по-евтини. След ужасяващата офанзива, осъществена от бойци на „ Хамас “ на 7 октомври 2023 година, хакери, подкрепяни от Иран, използваха изкуствен интелект за генерирането на голямо количество пропагандни материали, задачата на които беше да се провокира суматоха измежду жителите на Израел. Същото е предназначението и на подправените видеоклипове и изображения, популяризирани в обществените мрежи, показващи последствията от ирански удари по цели на територията на еврейската страна, които в действителност в никакъв случай не са се случвали.
Iran and the US haven’t agreed on a time, date or place to resume stalled negotiations over Tehran’s nuclear program, Iran’s Foreign Ministry spokesman said on Monday
— Bloomberg (@business)
Мирът като отдалечен мираж
Прекратяването на огъня сред Израел и Иран докара до нежна пауза във военните дейности. Тел Авив претендира, че е постигнал безапелационна победа над своя съперник, само че това не е тъкмо по този начин. Дори и забавена, нуклеарната стратегия на Техеран не е прекъсната. В същото време, неналичието на доверие и непрекъснатата замяна на остри реплики сред двете страни образно показват, че мирът продължава да бъде отдалечен мираж, считат множеството специалисти. Сред тях е проф. Мохамед Сахими от университета в Южна Калифорния, който е създател на редица изявления, отдадени на нуклеарните упоритости на Ислямската република. „ Не съм необикновен оптимист за бъдещето на региона. Струва ми се, че е изцяло допустимо Израел да нанесе нови удари по цели в Иран, без значение дали Съединени американски щати ще поддържат сходни дейности или не. За страдание, към сегашния миг не виждам никакво предпочитание за предприемането на ходове, които биха довели до трайно понижаване на напрежението и подписване на обективен кротичък контракт сред Техеран и Тел Авив “, означи той за Vesti.bg.
Един от най-важните въпроси, свързани с нанесените от Израел и Съединени американски щати удари, е дали те няма да имат противоположен резултат, стимулирайки Ислямската република да се снабди с нуклеарно оръжие. Властите в страната нееднократно са подчертавали, че са подготвени да създадат тази крачка, в случай че са изправени пред екзистенциална опасност. Моментът наподобява тъкмо подобен, разясняват анализатори. „ Само най-големите оптимисти считат, че ще настъпи някаква радикална смяна в политиката на Иран. Страната ще продължи своята нуклеарна стратегия, изключително що се отнася до обогатяването на уран. В същото време, дебатите във връзка с възможното излизане на Техеран от Договора за неразпространение на нуклеарните оръжия не престават с цялостна мощ. Трудно е да се предвижда дали фактически ще се стигне до сходен ход от страна на Иран. Струва ми се, че при подобен процес на събитията, натискът над Ислямската република ще се ускори доста, като ще се усили и интернационалната поддръжка за възможното нанасяне на нови удари. Освен това, не трябва да забравяме, че въобще не е ясно дали Техеран разполага с задоволително развити технологии за произвеждането на нуклеарно оръжие “, счита проф. Сахими.
Trump is counting on the threat of more attacks to pressure Tehran into a nuclear agreement, but Israel is skeptical a pact would prevent Iran from moving toward a nuclear weapon
— The Wall Street Journal (@WSJ)
Съюзниците на Техеран
Военните анализатори са единомислещи, че надали ще се стигне до пълномащабен конфликт сред Иран и Израел. В същото време, обаче, Техеран е изцяло квалифициран да води несъразмерен спор. Както висшият водач Али Хаменей съобщи през 2019 година, Ислямската република „ не би трябвало да се лимитира в границите на личните си граници. Наше обвързване е да разпознаваме и да се изправяме против тези закани, които се намират оттатък рамките на страната ни. “ Всеизвестен факт е, че значима част от тактиката на Иран е да финансира и доставя с оръжия терористични и размирен групировки, които правят набези против съперниците на страната – освен Израел, само че и Съединени американски щати и Саудитска Арабия. Координацията на тези дейности е поверена на „ Кудс “ – поделение на Иранската революционна армия, което съгласно администрацията на американския президент Доналд Тръмп е „ главният механизъм на Техеран за поддръжка и образование на терористични организации в Близкия изток “, измежду които са „ Хамас “, „ Хизбула “, „ Ислямски джихад “, както и хусите.
Характеризирането на тази така наречен „ Ос на съпротивата “ като средство за постигането на задачите на иранската външна политика съставлява прекомерно лекомислен разбор на актуалната обстановка. Тя в действителност съставлява комплицирана мрежа, в състава на която влизат идеологически обвързани, само че на процедура самостоятелни организации. От началото на 80-те години на предишния век като най-надежден съдружник на Техеран се утвърди „ Хизбула “. През последните десетилетия групировката натрупа забележителен боеприпас и се трансформира в районна мощ, с която всички би трябвало да се преценяват. Ударите, осъществени от Тел Авив, обаче, ограничиха мощно опциите ѝ за деяние, а редица нейни високопоставени членове бяха убити. Експертите сигнализират, че надалеч по-голяма опасност съставляват хусите в Йемен, които могат да затруднят корабоплаването в Червено море и основния Ормузки пролив. Освен това, Иран има и редица по-малки съдружници и в Ирак и Сирия. Именно такава формация пое отговорността за нападението против американска военна база в Йордания, осъществено през януари предходната година, при което починаха трима бойци.
Iran-affiliated hackers remain a potential threat to critical sectors of the US economy
— Bloomberg (@business)
Покушения, отвличания и хакерски атаки
Воден от желанието си за възмездие, режимът в Иран може да прибегне и до друга тактичност. От основаването си през 1979 година, Ислямската република неведнъж е провела покушения на свои съперници, намиращи се в чужбина. Примерите в това отношение са многочислени. През 1980 година дисидентът Али Акбар Табатабай е погубен в американския щат Мериленд от лица, за които се смята, че са свързани с иранското разузнаване. През 1991 година Техеран е упрекнат в организирането на убийството на някогашния ирански министър председател Шапур Бахтияр във Франция. Също по този начин се счита, че Ислямската република стои зад отвличането на някогашния сътрудник на ФБР Робърт Левинсън през 2007 година, както и зад няколко опита за нападение на Масих Алинеджад – живееща в Съединени американски щати активистка, която е неприкрит критик на отношението на Техеран към дамите. Експертите допълват, че Иран си сътрудничи с незаконни групи в разнообразни елементи на Европа, благодарение на които следи представители на еврейската общественост в страни като Германия, Франция и Англия.
Друга огромна опасност съставляват хакерските офанзиви, осъществявани от групи, свързани с режима в Техеран. Компанията Radware неотдавна разкри, че след първите удари, нанесени от Израел по цели в Иран, е регистриран растеж от цели 700% на хакерските атаки, за които се счита, че са проведени от Ислямската република. През последните години страната построи внушителна хакерска мрежа, благодарение на която събира разследващи данни, популяризира дезинформация и прави разнообразни подривни действия. Освен това, изкуственият разсъдък се трансформира във все по-голям детайл от киберарсенала на Техеран, защото сходни принадлежности вършат интервенциите по-ефективни и доста по-евтини. След ужасяващата офанзива, осъществена от бойци на „ Хамас “ на 7 октомври 2023 година, хакери, подкрепяни от Иран, използваха изкуствен интелект за генерирането на голямо количество пропагандни материали, задачата на които беше да се провокира суматоха измежду жителите на Израел. Същото е предназначението и на подправените видеоклипове и изображения, популяризирани в обществените мрежи, показващи последствията от ирански удари по цели на територията на еврейската страна, които в действителност в никакъв случай не са се случвали.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ