Загадки от Космоса: какво причинява разреждането на атмосферата на Луната
Удари на астероиди са повода за разредената атмосфера на Луната, съобщи Ройтерс, базирайки се на данни от ново изследване.
Астронавтите на НАСА, станали първите хора, стъпили на естествения сателит на Земята през 60-те и 70-те години на предишния век, откриха непозната до тогава специфичност на Луната. Оказа се, че там има атмосфера, само че много разредена.
Взетите от тях проби в този момент разкриват главния физичен развой за това.
Чрез разбор на изотопи на два детайла - калий и рубидий, в девет дребни проби от повърхността, взети при пет задачи " Аполо ", откриватели откриха, че лунната атмосфера се е образувала и се поддържа главно от въздействието на дребни и огромни астероиди, удрящи се в естествения сателит на Земята.
Тези удари " провокират високи температури от 2000 до 6000 градуса по Целзий. Това води до разтопяване и изпаряване на скалите на лунната повърхнина, сходно на метода, по който се изпарява водата, освобождавайки атоми в атмосферата ", изяснява планетарният академик от Масачузетския софтуерен институт и космохимик Никол Ний. Той е водещ създател на проучването, оповестено в изданието Science Advances.
Лунната атмосфера е извънредно разредена и механически се класифицира като екзосфера. Това значи, че атомите не се сблъскват между тях, защото броят им е прекомерно дребен. За съпоставяне Земята има плътна атмосфера, отбелязва Ройтерс, на която се базира Българска телеграфна агенция.
Снимка Българска телеграфна агенция
Мисиите " Аполо " са били екипирани с принадлежности, които са разкрили атоми във въздуха, напомня още Ний.
Луната непрекъснато е атакувана от астероиди - при започване на своята история от огромни, образували забележимите кратери върху повърхността ѝ, а в последно време - и от по-малки, в това число микрометеорити с размер на прахуляк. Някои от атомите, изхвърлени от тези удари, изхвърчат в Космоса. Останалите остават над повърхността в атмосферата, която постоянно се попълня с нови астероиди, изясняват учените.
В лунната атмосфера се съдържа главно аргон, хелий и неон, както и калий и рубидий, а евентуално и други детайли в по-малки количества. Тя се простира от повърхността на Луната до височина от към 100 километра.
За съпоставяне - атмосферата на Земята стига до към 10 000 км. от повърхността ѝ.
Вместо да изследват атоми в лунната атмосфера, откривателите проучват материал от повърхността, наименуван реголит като сурогат. Те употребяват специфичен инструмент, с цел да проучат съотношението на другите изотопи на калий и рубидий.
" Това е допустимо, защото реголитът взаимодейства с екзосферата още от образуването на Луната, а другите процеси оставят отпечатъци върху изотопния му състав ", изяснява съавторът на проучването Тимо Хоп от немския Институт " Макс Планк ".
След изследвания на Луната, траяли десетилетия, експертите не престават да откриват някои от главните процеси, които текат на нея.
" Много значими въпроси за лунната атмосфера остават без отговор. Сега можем да отговорим на някои от тези въпроси с помощта на напредъка на технологиите ", показва Ний.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Астронавтите на НАСА, станали първите хора, стъпили на естествения сателит на Земята през 60-те и 70-те години на предишния век, откриха непозната до тогава специфичност на Луната. Оказа се, че там има атмосфера, само че много разредена.
Взетите от тях проби в този момент разкриват главния физичен развой за това.
Чрез разбор на изотопи на два детайла - калий и рубидий, в девет дребни проби от повърхността, взети при пет задачи " Аполо ", откриватели откриха, че лунната атмосфера се е образувала и се поддържа главно от въздействието на дребни и огромни астероиди, удрящи се в естествения сателит на Земята.
Тези удари " провокират високи температури от 2000 до 6000 градуса по Целзий. Това води до разтопяване и изпаряване на скалите на лунната повърхнина, сходно на метода, по който се изпарява водата, освобождавайки атоми в атмосферата ", изяснява планетарният академик от Масачузетския софтуерен институт и космохимик Никол Ний. Той е водещ създател на проучването, оповестено в изданието Science Advances.
Лунната атмосфера е извънредно разредена и механически се класифицира като екзосфера. Това значи, че атомите не се сблъскват между тях, защото броят им е прекомерно дребен. За съпоставяне Земята има плътна атмосфера, отбелязва Ройтерс, на която се базира Българска телеграфна агенция.
Снимка Българска телеграфна агенция Мисиите " Аполо " са били екипирани с принадлежности, които са разкрили атоми във въздуха, напомня още Ний.
Луната непрекъснато е атакувана от астероиди - при започване на своята история от огромни, образували забележимите кратери върху повърхността ѝ, а в последно време - и от по-малки, в това число микрометеорити с размер на прахуляк. Някои от атомите, изхвърлени от тези удари, изхвърчат в Космоса. Останалите остават над повърхността в атмосферата, която постоянно се попълня с нови астероиди, изясняват учените.
В лунната атмосфера се съдържа главно аргон, хелий и неон, както и калий и рубидий, а евентуално и други детайли в по-малки количества. Тя се простира от повърхността на Луната до височина от към 100 километра.
За съпоставяне - атмосферата на Земята стига до към 10 000 км. от повърхността ѝ.
Вместо да изследват атоми в лунната атмосфера, откривателите проучват материал от повърхността, наименуван реголит като сурогат. Те употребяват специфичен инструмент, с цел да проучат съотношението на другите изотопи на калий и рубидий.
" Това е допустимо, защото реголитът взаимодейства с екзосферата още от образуването на Луната, а другите процеси оставят отпечатъци върху изотопния му състав ", изяснява съавторът на проучването Тимо Хоп от немския Институт " Макс Планк ".
След изследвания на Луната, траяли десетилетия, експертите не престават да откриват някои от главните процеси, които текат на нея.
" Много значими въпроси за лунната атмосфера остават без отговор. Сега можем да отговорим на някои от тези въпроси с помощта на напредъка на технологиите ", показва Ний.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ