Изследване за образованието: 80% искат повече практически упражнения и формиране на компетентности
" Учителят се е трансформирал в плен на документа. Учителят не е момчето за всичко - той не би трябвало да пази в коридора, на двора или в рейсовете. Несвойствените действия претрупват учителя и той не издържа и отива да прави нещо друго или не е ефикасен за своите възпитаници. Тези неща би трябвало да решим, с цел да запазим учителите и да задържим младите в учебно заведение ".
Това разяснява пред БНР доктор Юлиян Петров - ръководител на Синдикат " Образование " към КТ " Подкрепа ". Синдикатът направи национално проучване по отношение на предпочитаните промени в просветителната система.
Няколко са акцентите в него, сподели той и уточни, че първият въпрос е бил дали би трябвало да бъдат изменени образователните стратегии. На него близо 80% са безапелационни, че от тях би трябвало да се извади информация и да се отвори място за на практика извършения и образуване на компетентности. Според него би трябвало да има задоволително време за извършения и да не " ставаме в плен на образователното време ".
" Министерството на образованието е наясно. Вчера имахме среща с министъра и неговия екип - това го споделяме и те са подготвени да го създадат. Дори имат визия тъкмо по какъв начин да стане, само че със сигурност трябва софтуерно време и сигурно би трябвало и политическа поддръжка. Оптимист съм и се надявам до няколко месеца да имаме визията какво тъкмо ще се отнеме от тези образователни стратегии и в освободеното място какво ще има за учениците, тъй като от това ще зависят и националните резултати, и резултатите на PISA - това е насочване към практиката, към компетентностите, което несъмнено всички желаеме. Трябва да го създадем и то по-смело с по-смели политически решения, които ние ще подкрепим. Няма по какъв начин да няма резултати в тази посока ", разяснява Петров.
Той означи, че всички учебни заведения в страната станаха с профилирани паралелки. На професионалните гимназии някак им падна ценза - тук би трябвало да помислим доста съществено какво да променим, подчерта синдикалистът.
По думите му промените в системата би трябвало да бъдат на експертен принцип, а не това какво чакат родителите и обществото.
Той означи, че някои желаят наложителна матура по математика с цел да има по-силна ориентировка в тази посока и някои от специалностите да бъдат обезпечени във висшите образователни заведения. Според него обаче тази релация няма да се случи. Математиката след 8 клас би трябвало да бъде нещо, което ни би трябвало в живота, а не на правилото на академичната математика, както е в този момент, тъй като куп от нещата няма да трябват, счита Юлиян Петров. По думите му това би било порочно поляризиране на системата към 2-3 образователни дисциплини. Трябва да има дозиране, безапелационен е той.
Според анкетата просветителната система не е подготвена за обединен народен стандарт за качество. Председателят на просветителния профсъюз обаче е на мнение, че скоро би трябвало да достигнем до подобен:
" Качеството, в случай че го мерим по резултатите от външни оценения и матури - бих разширил значително, тъй като това е общо обучение и би трябвало да включим всички образователни дисциплини - и тези, които не са с толкоз висока степен на значение, когато вършим такива външни оценения. Ако лишим един възпитаник от всички образователни дисциплини, ние го осакатяваме. Той би трябвало да получи дозата изкуство, спорт и всичко, което е в учебно заведение ".
