УНИКУМ! Написаха стихотворение за дрона с мината
Учителят по история Петър Донкин се въодушеви от драмата с изплувалия край село Тюленово дрон с осколъчен снаряд и му посвети стихотворение. Представяме ви творбата в нейния цялостен искра.
Дрон ли е, да се опише...
Изписа се мастило - цялостен звук,
за паднал от небето дрон,
само че дрон ли е, да се опише,
гръмне ли, ще замирише..
Добре, че падна на морския бряг,
а не пред парламентарния предел,
че ти да видиш по какъв начин тогава,
народен представител без пердах се предава,
ще се кръсти, ще зове амина,
пред типа на пехотната мина,
ще млъкне, в случай че и да е оратор,
лице в лице с капсул детонатор,
ще не помни за фон дер Лайен,
пред този военен дрон неизвестен,
ще разбере, до момента в който се изтегля,
народът по какъв начин живее и умира...
Защото истината е една:
той гине като на война,
по пътища, в бедност, в чужбина,
живее и мре с мина и без мина...
И какво тук значи някакъв си дрон,
щом никой не чува тъжния му вопъл?!
Петър не за първи път разказва настоящите събития в мерена тирада. Точно преди година той сътвори поема за бездомния помияр, който посрещаше депутатите на влизане в Народното събрание. Да си напомним и него.
Балада за кучето пред Парламента
Там, на жълтите павета,
седи една душица клета,
бездомно куче - помияр,
на инат на всичкия ПиАр,
пред очите на елита,
като че ли нещо ги пита,
пред очите на всеки посетител,
стои с гвардейците на пост
и задава с погледа си мокър
един въпрос до болежка значим:
" Нима всеки народен представител е кьорав,
та не вижда, че крънкам самун!? "...
И всеки минава, без да го погали,
а с толкоз добродетели се хвали.
И всеки минава, без да забележи,
без даже за момент да се разнежи.
И всеки влиза в Парламента с ненаситност,
без да види какъв брой е кучешки живота,
по какъв начин кучето си лае, керванът си върви
и кучешки бездомна - душата кърви.
Как кучето гледа с молещи очи,
само че съвестта ни от дълго време мълчи...
И всеки снима кучето воин,
а не вижда, че това е той,
че това е народът ни дребен,
докаран да проси за залък!
Дрон ли е, да се опише...
Изписа се мастило - цялостен звук,
за паднал от небето дрон,
само че дрон ли е, да се опише,
гръмне ли, ще замирише..
Добре, че падна на морския бряг,
а не пред парламентарния предел,
че ти да видиш по какъв начин тогава,
народен представител без пердах се предава,
ще се кръсти, ще зове амина,
пред типа на пехотната мина,
ще млъкне, в случай че и да е оратор,
лице в лице с капсул детонатор,
ще не помни за фон дер Лайен,
пред този военен дрон неизвестен,
ще разбере, до момента в който се изтегля,
народът по какъв начин живее и умира...
Защото истината е една:
той гине като на война,
по пътища, в бедност, в чужбина,
живее и мре с мина и без мина...
И какво тук значи някакъв си дрон,
щом никой не чува тъжния му вопъл?!
Петър не за първи път разказва настоящите събития в мерена тирада. Точно преди година той сътвори поема за бездомния помияр, който посрещаше депутатите на влизане в Народното събрание. Да си напомним и него.
Балада за кучето пред Парламента
Там, на жълтите павета,
седи една душица клета,
бездомно куче - помияр,
на инат на всичкия ПиАр,
пред очите на елита,
като че ли нещо ги пита,
пред очите на всеки посетител,
стои с гвардейците на пост
и задава с погледа си мокър
един въпрос до болежка значим:
" Нима всеки народен представител е кьорав,
та не вижда, че крънкам самун!? "...
И всеки минава, без да го погали,
а с толкоз добродетели се хвали.
И всеки минава, без да забележи,
без даже за момент да се разнежи.
И всеки влиза в Парламента с ненаситност,
без да види какъв брой е кучешки живота,
по какъв начин кучето си лае, керванът си върви
и кучешки бездомна - душата кърви.
Как кучето гледа с молещи очи,
само че съвестта ни от дълго време мълчи...
И всеки снима кучето воин,
а не вижда, че това е той,
че това е народът ни дребен,
докаран да проси за залък!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ