- Учителската професия призвание ли е за Вас? Как решихте

...
- Учителската професия призвание ли е за Вас? Как решихте
Коментари Харесай

Без обич към децата, никой не бива да е учител



- Учителската специалност предопределение ли е за Вас? Как решихте да се развивате в това занятие?

- От ранно детство желаех да стана учителка. Моят начален преподавател беше доста добър, просто оратор. Бяхме 4 слети класа в една обща стая в учебното заведение в моето село Корен с един преподавател. Аз небрежно си свършвах работата, тъй като брат ми беше три години по-голям и аз от него се бях научила да чета и да пиша. И какво да върша в първи клас чувам учителя по какъв начин приказва по история, по география. Той по този начин се палеше, по този начин се вживяваше и на мен ми беше доста забавно. Тогава си помислих, че е доста забавно да бъдеш преподавател. Когато стигнах гимназия още нямаше педагогическо учебно заведение в Хасково, само че в 10 клас след ваканцията през зимата минаха с един лист и споделиха, който желае да се запише в педагогическия отдел към Девическа гимназия – Хасково. Аз мислих цяла нощ. Това беше първата нощ, в която не спах! Бях на 17 година и трябваше да реша ориста си. Трябваше да реша какво аз ще върша. И го реших- взех решение, че ще се запиша в този лист. Макар, че доста от приятелките ми, които учеха чудесно, не го направиха. Те чакаха да следват. Аз не го чаках това, тъй като знаех, че няма такава опция и се записах в педагогичен отдел. На идната година към този момент стана Педагогическо учебно заведение. Изпратиха една директорка от София. Тя бе доста разпалена и в действителност го трансформира в Педагогическо учебно заведение. Дойде още един випуск – идващия. Те към този момент имаха опция две години да учат за учители, а аз нямах тази опция. Накрая се явихме на държавен изпит всички. Изнесох доста прекрасен урок. Беше по четене с моят преподавател Алеков- тогава най- положителният книжовник. Той сподели, че имам доста огромен шанс, че на мен се падна да изнеса урок по литература. И по този начин се дипломирах. Назначиха ме обаче не в начално учебно заведение. Аз приключих педагогическо учебно заведение за начални учители, само че потеглих на работа в прогимназиално учебно заведение в село Книжовник. И по този начин стартира моята кариера, 10 година изкарах в три села. В Книжовник обаче от селото към града започнаха да пътуват децата и понамаляваха. Останаха малко паралелки. После ме реалокираха в друго училище- в село Конуш. Учителствах там, само че и там намаляваха децата и тогава пък ме реалокираха в Стамболово. Там бях пет години. Омъжих се и със брачна половинка ми, който стана юрист, пристигнах в града. Първо пет години работих в учебно заведение “Г. С. Раковски ”. След това от към 1965-1966 година се премесих във “Васил Левски ”, където приключи и моят училищен стаж.

През цялото си учителстване стремежът ми беше да повиша квалификацията си, тъй като усещах, че мога повече. Откриха ме първо от Института за самоусъвършенстване и получих записка да се явя на втори клас подготовка и да взема и мои сътрудници. Разбира се, по-късно и те взеха подготовка. И тогава се даваше удостоверение за старши преподавател. Реших, че и това не ми е задоволително. По-нататък имаше и друга по-висока степен. Реших и това да направя, а това ставаше с писане. Споделих моят отпит на 5 национални педагогичен четения. Те се организираха един път на 4- 5 години в огромните градове. Най- постоянно в София, веднъж във Варна и Пловдив. И трудът ми беше отпечатан в сп. “Образование ” за началните учители. И по този начин се събраха към 9 изявления. Събрах всичките в една директория и ги изпратих в столицата в Министерството на националната култура. Там трябваше да се одобрят и ме удостоиха с първи клас подготовка и “главен преподавател ”. Над това към този момент с моето обучение и с моята специалност, която имах, нямаше друго. И по този начин се и пенсионирах!

-Как празнувахте първия образователен ден преди?

- Първият образователен ден постоянно го чаках с доста наслада и неспокойствие. Като споделям радост- не пресилвам, тъй като това беше моята специалност, беше моят труд. Там отиваше моят живот. И знам, че обичах децата. Без това преподавател не трябва никой да става. И по тази причина събирах учениците. Най- напред съм ги обходила всичките по домовете. Знаех кои ще са моите първокласници и трябваше да познавам и родителите. Това за мен бе извънредно значимо.

Аз не познавам работата на сътрудниците в този момент, само че проследявам какво става, виждам излъчвания по малкия екран за образованието и учебно заведение. И моето умозаключение е, че не им е елементарно, нито на учителите в този момент, нито на родителите. Е, не го споделям, с цел да защитя моето съсловие учителското, споделям го, тъй като по този начин го чувствам. Изведнъж се втурнаха да вършат доста неща. Така не става! В тази комплицирана система всичко би трябвало да се прави последователно, да се стигне ненапълно и да се продължава нататък въз основата на нещо към този момент реализирано. Затова когато срещам колежки множеството ми се оплакват. Не знам дали е по този начин, само че им имам религия,защото знам по какъв начин стана всичко. От началото цялостна свобода- няма ги шефове, инспектори. Няма ги като по-рано методически обединявания за подготовка, педагогичен четения. Може би и в този момент ги има, само че споделят през днешния ден да си преподавател е доста мъчно. И аз им имам вяра, че е по този начин. Науката, новостите в техниката се развиват стремглаво. Може ли един преподавател, въпреки и с висше обучение, да настигне всичко това?

-Какво е значимо за един преподавател? Какъв би трябвало да бъде той в специалността си?

- Знам, че главното е да учат учениците, само че би трябвало и да виждат в тях по какъв начин се развива личността, по-нататъшното им развиване. Не знам дали могат да го създадат?! Преди се стараехме да го създадем, само че всеки го правеше съгласно опциите си. И опцията да растеш се даваше, който искаше можеше да стане старши преподавател и т. н.

- Смятате ли, че учителите получават задоволително високи хонорари? Никога до в този момент не са били толкоз добре заплатени.

- Аз считам, че колкото и да бъдат високи заплатите, трудът на същинския преподавател, който гори, живее за работата си и учениците, в никакъв случай не може да бъде обезщетен почтено. Това не се заплаща с такива материални тласъци и средства. Това е с внимание... това би трябвало да бъде блян на учителя да доближава по-горните инстанции, което е мъчно да стане, както е било по време на Възраждането. Тогава преподавател да си е било влиятелно и си е заслужавало. Те са били хората, които основават личностите по-късно. Повечето от възрожденците са били учители- и Вазов, и Раковски.

- Трудно ли е в този момент да си преподавател, съгласно Вас?

- Сега не знам по какъв начин е тъкмо, тъй като децата са към този момент други. Учениците са други- те идват някак си задоволени материално със самочувствие. Поне това запознат съм диалозите с сътрудниците. Разполагат със средства, а учителят няма. Не знам, някой ден може и те да имат тези средства, с цел да бъдат на тяхното материално ниво и да бъдат уважавани. Но аз съм си от остарялото потомство и знам, че главното е в душата на учителя- да гори желанието за работата. Аз даже желаех по едно време да го изиграя урока. Защо да не вляза както артистите, само че това не ставаше. Аз като започнах, а и всички сътрудници, ние живеем за това- да раздадем това, което имаме... Както беше споделил едно време почитан учен: " Ти хвърляш семето, само че би трябвало и друго, с цел да поникне. И в случай че детето го има завито, то ще се развие ”. Защото постоянно ни питат родителите по какъв начин се развива моето дете? Аз не не помня думите на учения: “Аз ще направя всичко, желая и от вас да помогнете. Вие би трябвало да бъдете край детето- да знаете къде е то, с кого се среща, какъв брой време отделя за учене. Ако ви му помогнете да заживее със своето обвързване като възпитаник, то ще го направи. ”

- Какво ще пожелаете на сътрудниците си и учениците през новата образователна година?

- Най- напред на учениците ще кажа, че би трябвало да водят война за своето бъдеще, че занапред от дребни не го ли създадат, няма по- нататък да им се отдаде да израснат, както те желаят. На родителите също- дано не считат, че единствено учителят и учебното заведение са длъжни да създадат децата им персони и хора, знаещи.

Трябва работата да е взаимна сред тях и родителите. Трябва постоянно да има и контакти и схващане, и една посоката в името на детето. А на учителите- да са здрави, тъй като не е лека тази специалност. Аз съм някакво просто изключение на 85 година Повечето учители си отидоха рано.Аз преди всичко виждам да запазя духа. А физиката... ето, с бастунчето, само че духа ми остава, тъй като не преставам! Не мога без книги и не преставам да проследявам всички новости в просветителната система, въпреки че към този момент не съм там. Продължавам да проследявам всички промени, които стават и да разбирам какво е в интерес на учениците. За страдание, обаче родителите не се хвалят.

Искам още един път да пожелая на сътрудници си – да горят в работа си, тъй като това е тяхната специалност. Колкото зависи от тях- дано се помъчат да дадат, а по- нататък, какво сабя покаже.

Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР