В Международния ден на театъра: почит за Юлия Огнянова – учителка по свобода
„ Учителка по независимост ” – с тези думи писателят Йордан Радичков дефинира режисьора Юлия Огнянова. Днес – на Международния ден на театъра, в Драмата бе открита документална галерия във връзка 100-годишнината от рождението ѝ.
Прочетете още
„ Тази галерия е възпоменание за една доста огромна, красива, същинска жена, добър човек, космополит. Един от най-най-най-големите режисьори в българския спектакъл, индивидът, който сътвори актуалния български спектакъл. Имал съм опцията да работя към 14 години в най-малко 10 постановки. Завърших Академията при доцент Елка Михайлова, само че Юлия Огнянова беше моят нравствен преподавател ”, описа шефът на Драматичния спектакъл Кръстю Кръстев.
Той напомни, че Огнянова е имала невероятното качество да разкрива магичното в театъра, да предизвика хората да се отдават на това, което вършат. И е успявала да открива гения им. Неслучайно с нейните уроци израстват огромните имена в актуалната ни постановка – възпитаникът от първия ѝ випуск Лео Капон, който пловдивчани познават от спектаклите му в Кукления спектакъл, Сашо Морфов, Теди Москов, Катя Петрова.
„ Чудил съм се по какъв начин го правеше, от кое място събираше тази сила. Беше перфекционист и не допускаше изменничества към театралното изкуство. Харесваше всички жанрове в театъра. Беше пределно почтена, само че не заклеймяваше. Най-критична бе към хората, които обичаше. Благодарен съм на Господ, че ми даде шанса да работя с нея. Най-голямата ми болежка беше, че не съумя да работи в Пловдивския спектакъл, откакто застанах отпред ”, сподели Кръстев.
Пловдив обаче е част от креативната биография на Юлия Огнянова. В интервала от 1962 до 1978 година слага в Драмата няколко спектакъла – „ Антигона ” от Жан Ануи, „ Мишеловката ” от Агата Кристи, „ Ръченица за окарина и бас ” по Йордан Радичков, „ Изкачването на Фудзияма ” от Чингиз Айтматов и Калтай Мохамеджанов, „ Прашинка в окото ” от Саулас Шалтянис.
В Кукления спектакъл в интервала 1966-1977 година слага няколко спектакъла, а от 1965 до 1968 година е щатен режисьор в трупата. Тя слага " Фрагонела " от Владимир Лифмиц, " Чичо Пей и Асма бей ", емблематичния " Петрушка " по Игор Стравински - балетна пантомима, изиграна от кукли, " Мистерия-буф " от Владимир Маяковски, " Кукери " по национална игра, " Хоро " от Антон Страшимиров, " Чапаевци " по сюжет на самата Огнянова.
В паната, подредени в фоайето на Драматичния спектакъл пред огромна зала са показани фотоси с текстове, които наблюдават живота ѝ – от детството и младежките ѝ години, през Бургаския интервал на именитата четворка заедно с Вили Цанков, Леон Даниел и Методи Андонов, интервалите на митарстване, на слагане в куклените театри, на изяви в Пловдив и Смолян, до приятелите, Йордан Радичков и учениците. На 17-те пана е разказана сбито, само че с доста обич историята на един създател, несломен от компликациите, останал правилен на търсенията си и оставил своята незаличима следа посредством личния си гений, само че и посредством този на учениците си.
Изложбата за Юлия Огнянова би трябвало да бъде забелязана, тъй като единствено по този начин паметта за нея ще бъде жива.
В Международния ден на театъра към този момент напълно публично отвори и Музеят на Драмата, който може да бъде посетен от 14 до 18 часа от вторник до събота.
Прочетете още
„ Тази галерия е възпоменание за една доста огромна, красива, същинска жена, добър човек, космополит. Един от най-най-най-големите режисьори в българския спектакъл, индивидът, който сътвори актуалния български спектакъл. Имал съм опцията да работя към 14 години в най-малко 10 постановки. Завърших Академията при доцент Елка Михайлова, само че Юлия Огнянова беше моят нравствен преподавател ”, описа шефът на Драматичния спектакъл Кръстю Кръстев.
Той напомни, че Огнянова е имала невероятното качество да разкрива магичното в театъра, да предизвика хората да се отдават на това, което вършат. И е успявала да открива гения им. Неслучайно с нейните уроци израстват огромните имена в актуалната ни постановка – възпитаникът от първия ѝ випуск Лео Капон, който пловдивчани познават от спектаклите му в Кукления спектакъл, Сашо Морфов, Теди Москов, Катя Петрова.
„ Чудил съм се по какъв начин го правеше, от кое място събираше тази сила. Беше перфекционист и не допускаше изменничества към театралното изкуство. Харесваше всички жанрове в театъра. Беше пределно почтена, само че не заклеймяваше. Най-критична бе към хората, които обичаше. Благодарен съм на Господ, че ми даде шанса да работя с нея. Най-голямата ми болежка беше, че не съумя да работи в Пловдивския спектакъл, откакто застанах отпред ”, сподели Кръстев.
Пловдив обаче е част от креативната биография на Юлия Огнянова. В интервала от 1962 до 1978 година слага в Драмата няколко спектакъла – „ Антигона ” от Жан Ануи, „ Мишеловката ” от Агата Кристи, „ Ръченица за окарина и бас ” по Йордан Радичков, „ Изкачването на Фудзияма ” от Чингиз Айтматов и Калтай Мохамеджанов, „ Прашинка в окото ” от Саулас Шалтянис.
В Кукления спектакъл в интервала 1966-1977 година слага няколко спектакъла, а от 1965 до 1968 година е щатен режисьор в трупата. Тя слага " Фрагонела " от Владимир Лифмиц, " Чичо Пей и Асма бей ", емблематичния " Петрушка " по Игор Стравински - балетна пантомима, изиграна от кукли, " Мистерия-буф " от Владимир Маяковски, " Кукери " по национална игра, " Хоро " от Антон Страшимиров, " Чапаевци " по сюжет на самата Огнянова.
В паната, подредени в фоайето на Драматичния спектакъл пред огромна зала са показани фотоси с текстове, които наблюдават живота ѝ – от детството и младежките ѝ години, през Бургаския интервал на именитата четворка заедно с Вили Цанков, Леон Даниел и Методи Андонов, интервалите на митарстване, на слагане в куклените театри, на изяви в Пловдив и Смолян, до приятелите, Йордан Радичков и учениците. На 17-те пана е разказана сбито, само че с доста обич историята на един създател, несломен от компликациите, останал правилен на търсенията си и оставил своята незаличима следа посредством личния си гений, само че и посредством този на учениците си.
Изложбата за Юлия Огнянова би трябвало да бъде забелязана, тъй като единствено по този начин паметта за нея ще бъде жива.
В Международния ден на театъра към този момент напълно публично отвори и Музеят на Драмата, който може да бъде посетен от 14 до 18 часа от вторник до събота.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ