Историци: Необходим е широк обществен дебат за учебниците по история
Учителите би трябвало да вземат участие в писането на учебниците по история, а за тяхното наличие e належащо да се организира необятен публичен спор, с присъединяване на всички заинтригувани страни. Около това мнение се сплотиха учени от секция " История " при Съюза на учените в България, съобщи БГНЕС.
На специфична конференция, озаглавена " Битката за историята в учебниците по история за 10 клас ", те показаха мнението си за метода на представянето на интервала на Комунизма българските възпитаници, както и за цялостния развой на структурирането на наличието на учебниците. В нея участваха доцент доктор Благовеста Иванова - ръководител на секция " История " ; проф. д.н. Нина Дюлгерова - учител във ВСУ " Черноризец Храбър " и ЮЗУ " Неофит Рилски ", както и Николай Поппетров - историк, създател в учебника по история на " Булвест 2000 " за 10 клас.
" Някои текстове се нуждаят от цялостна преправка. Истината е такава. И в настоящия си тип те могат да изпълнят дилемите си. Не мисля, че ще подкопаят националното самочувствие на българите. Не мисля, че ще оневинят комунистическия режим или пък ще го изкарат по черен, в сравнение с е бил. Не са съвършени ", счита историкът Николай Поппетров. Той е измежду създателите в един от учебниците по история за десети клас, само че по интервала до 1944 година.
Според него липса публичен разговор по тематиката, който би следвал да бъде проведен от просветителното министерство. " Историята изисква спор, явен взор и чисти намерения ", безапелационен е Поппетров. Според историка в диалога за учебниците не може да има научен монопол, а той би трябвало да премине от сферата на академизма в публичността, като в него би трябвало да се включат всички – учители, родители и разнообразни специалисти.
" Историята е нюансирана. На децата би трябвало да се сервира информация с превес на най-важното, само че до момента в който се стигне до него, би трябвало да се внимава. Говори за гнет, ограничавания в културата, цялостна цензура. В история на литературата кого учим? Ще махнем ли Радичков? Комунист ли беше Радичков? Комунист беше. Член ли бе на Държавния съвет? Член беше. Това тоталитарен орган ли е. Да! Като се замисляме по програмата по история, да се замислим и за програмата по литература. Какъв беше Димитър Димов? Партиен член беше. Ама те го насилили. Хубаво, но за 900 хиляди комунисти постоянно можеш да кажеш, че са ги насилили. Какво вършим тогава? Деликатна е историята. Тя изисква спор ", разяснява още Поппетров.
Историкът даде образец с Германия, където има основана специфична институция за политическо обучение, която дава на младежите " динамичен прочит на предишното ". " Ще видите портрет на Хитлер, само че и един аутобан, както и ще разберете за жертвите в Аушвиц. Няма да видите единствено едното или единствено другото ", счита той. " Болката на България не е бюрокрацията. Не е неналичието на обучение или несръчност. Болката на България е чиновническото надменност. Ти получаваш един пост, барикадираш се зад един телефон. Зад теб – министърът и партията, без значение по какъв начин се споделят те. Оттам нататък – ти си непреклонен. Това би трябвало да се преодолее, другояче ще ни се смее целият свят, както постоянно става ", добави още Поппетров.
Според проф. Нина Дюлгерова посланието на историците е просто – да не се влияе политически върху тези, които пишат учебниците.
Вижте описа на оживял от лагера в Белене в публикацията ТУК
На специфична конференция, озаглавена " Битката за историята в учебниците по история за 10 клас ", те показаха мнението си за метода на представянето на интервала на Комунизма българските възпитаници, както и за цялостния развой на структурирането на наличието на учебниците. В нея участваха доцент доктор Благовеста Иванова - ръководител на секция " История " ; проф. д.н. Нина Дюлгерова - учител във ВСУ " Черноризец Храбър " и ЮЗУ " Неофит Рилски ", както и Николай Поппетров - историк, създател в учебника по история на " Булвест 2000 " за 10 клас.
" Някои текстове се нуждаят от цялостна преправка. Истината е такава. И в настоящия си тип те могат да изпълнят дилемите си. Не мисля, че ще подкопаят националното самочувствие на българите. Не мисля, че ще оневинят комунистическия режим или пък ще го изкарат по черен, в сравнение с е бил. Не са съвършени ", счита историкът Николай Поппетров. Той е измежду създателите в един от учебниците по история за десети клас, само че по интервала до 1944 година.
Според него липса публичен разговор по тематиката, който би следвал да бъде проведен от просветителното министерство. " Историята изисква спор, явен взор и чисти намерения ", безапелационен е Поппетров. Според историка в диалога за учебниците не може да има научен монопол, а той би трябвало да премине от сферата на академизма в публичността, като в него би трябвало да се включат всички – учители, родители и разнообразни специалисти.
" Историята е нюансирана. На децата би трябвало да се сервира информация с превес на най-важното, само че до момента в който се стигне до него, би трябвало да се внимава. Говори за гнет, ограничавания в културата, цялостна цензура. В история на литературата кого учим? Ще махнем ли Радичков? Комунист ли беше Радичков? Комунист беше. Член ли бе на Държавния съвет? Член беше. Това тоталитарен орган ли е. Да! Като се замисляме по програмата по история, да се замислим и за програмата по литература. Какъв беше Димитър Димов? Партиен член беше. Ама те го насилили. Хубаво, но за 900 хиляди комунисти постоянно можеш да кажеш, че са ги насилили. Какво вършим тогава? Деликатна е историята. Тя изисква спор ", разяснява още Поппетров.
Историкът даде образец с Германия, където има основана специфична институция за политическо обучение, която дава на младежите " динамичен прочит на предишното ". " Ще видите портрет на Хитлер, само че и един аутобан, както и ще разберете за жертвите в Аушвиц. Няма да видите единствено едното или единствено другото ", счита той. " Болката на България не е бюрокрацията. Не е неналичието на обучение или несръчност. Болката на България е чиновническото надменност. Ти получаваш един пост, барикадираш се зад един телефон. Зад теб – министърът и партията, без значение по какъв начин се споделят те. Оттам нататък – ти си непреклонен. Това би трябвало да се преодолее, другояче ще ни се смее целият свят, както постоянно става ", добави още Поппетров.
Според проф. Нина Дюлгерова посланието на историците е просто – да не се влияе политически върху тези, които пишат учебниците.
Вижте описа на оживял от лагера в Белене в публикацията ТУК
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




