Затворници избраха образованието, за да се превъзпитат
Училищно празненство във връзка 24-ти май. Това е всекидневно и предстоящо събитие за един от най-обичаните от българите празници. Как обаче минава този ден за лишените от независимост в пандиза в Стара Загора, чиито присъди са за тежки закононарушения - убийства, измами, владеене и разпространяване на опиати, споделя Народоосвободителна въстаническа армия.
За тях и учебното заведение в пандиза е част от смяната в живота им, а празникът е едно от огромните събития, което означават с възторг. Те получават както тапия за главно, по този начин и за приблизително обучение, като се учат всички предмети.
Георги Тингаров споделя, че „ човек вижда, колкото знае, и знае, колкото вижда ”. Господин Рашков споделя, че не е съумял да приключи образованието си когато е трябвало, само че знае, че в никакъв случай не е късно да направи това. А Николай Василев пък споделя, че допреди една година не е имал желание да приключва 12 клас.
И тримата са възпитаници в пандиза в Стара Загора, което е най-голямото в България в системата за отнемане от независимост. Ала точно образованието им дава свободата на новите хоризонти.
Рашков споделя, че е осъзнал, че пътят, който е бил избрал, а точно да използва опиати, е неверен. Тингаров пък споделя, че е бягал от учебно заведение, а Василев добавя, че не е считал образованието за приоритет.
Велислава Петрова е техен учител. Тя споделя, че учебното заведение е мястото, в което не ги съдят и не ги питат какво са създали отвън решетките. И казва още, че доста добре знае с кого работи и къде се намира.
Учениците признават своите неточности на открито - част от тях извънредно тежки, само че имат вяра и в смяната, която им дава образованието. И по този начин, без значение дали са на 25, или над 50 години, с възторг вземат участие в тържеството за 24-ти май.
Учителят Диана Митева споделя, че подават ръка на пандизчиите, а част от тях я поемат.
Николай е един от зрелостниците през тази година в учебния затвор, той споделя, че няма обичан или сложен предмет, защото всичко зависи от напъните и труда, които човек поставя. И добавя, че е разчувствуван и се готви за изпити. Той споделя още, че упоритостта му отсега нататък да не попада още веднъж в пандиза. И добавя, че доброто обучение отваря доста порти за един естествен живот. Георги пък споделя, че всичко в учебно заведение му е забавно, а в този момент наваксва, защото е изпуснал доста. Той има вяра, че учебното заведение ще му помогне отсега нататък в живота. Господин споделя, че е научил доста нови неща и иска да стартира живота си изначало.
За тях и учебното заведение в пандиза е част от смяната в живота им, а празникът е едно от огромните събития, което означават с възторг. Те получават както тапия за главно, по този начин и за приблизително обучение, като се учат всички предмети.
Георги Тингаров споделя, че „ човек вижда, колкото знае, и знае, колкото вижда ”. Господин Рашков споделя, че не е съумял да приключи образованието си когато е трябвало, само че знае, че в никакъв случай не е късно да направи това. А Николай Василев пък споделя, че допреди една година не е имал желание да приключва 12 клас.
И тримата са възпитаници в пандиза в Стара Загора, което е най-голямото в България в системата за отнемане от независимост. Ала точно образованието им дава свободата на новите хоризонти.
Рашков споделя, че е осъзнал, че пътят, който е бил избрал, а точно да използва опиати, е неверен. Тингаров пък споделя, че е бягал от учебно заведение, а Василев добавя, че не е считал образованието за приоритет.
Велислава Петрова е техен учител. Тя споделя, че учебното заведение е мястото, в което не ги съдят и не ги питат какво са създали отвън решетките. И казва още, че доста добре знае с кого работи и къде се намира.
Учениците признават своите неточности на открито - част от тях извънредно тежки, само че имат вяра и в смяната, която им дава образованието. И по този начин, без значение дали са на 25, или над 50 години, с възторг вземат участие в тържеството за 24-ти май.
Учителят Диана Митева споделя, че подават ръка на пандизчиите, а част от тях я поемат.
Николай е един от зрелостниците през тази година в учебния затвор, той споделя, че няма обичан или сложен предмет, защото всичко зависи от напъните и труда, които човек поставя. И добавя, че е разчувствуван и се готви за изпити. Той споделя още, че упоритостта му отсега нататък да не попада още веднъж в пандиза. И добавя, че доброто обучение отваря доста порти за един естествен живот. Георги пък споделя, че всичко в учебно заведение му е забавно, а в този момент наваксва, защото е изпуснал доста. Той има вяра, че учебното заведение ще му помогне отсега нататък в живота. Господин споделя, че е научил доста нови неща и иска да стартира живота си изначало.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ