Училищните дворове у нас да спрат да се използват за

Училищните дворове у нас да спрат да се употребяват за квартални потребности с отворен достъп до спортните пощадки, прикани Синдикат " Образование " към КТ " Подкрепа ".

От профсъюза са анализирали пропускателния режим на просветителните институции в Европейски Съюз. Практиките там и у нас са систематизирани в следната национална позиция.
В Европа - огради и заключено училище
В голяма част от европейските страни (Германия, Франция, Англия, Полша и др.) учебният двор е ограден с действителна физическа преграда – железна ограда, дувар, мрежа.  Целта е да се отдели пространството на учениците от улицата и да не може всеки да влиза или излиза.

Вратите се заключват през образователно време.  Отварят се заран за малко, през обедната отмора и след образователни занятия – отново за малко. През останалото време дворът не е свободно наличен за външни хора.

За детски градини и начални учебни заведения е наложително дворът да е напълно следен – децата не могат да излизат сами, а външни хора не могат да влизат без позволение. Това включва: висока ограда, заключващи се врати и видеонаблюдение към входовете.

Училищните дворове в Европа по хипотеза са затворени и следени – даже в случай че наподобяват „ отворени “ в някои скандинавски страни, наклонността на всички места е за огради, заключване и надзор на портите, изключително по време на образователни часове.

В съвсем никоя европейска страна родителите нямат право да влизат безсистемно – нито в постройката, нито в двора. Те се третират като гости и за тях важат правила. Родителите не могат:
да влизат  през образователно време и да отиват непосредствено до класната стая; да стоят в коридорите или двора, до момента в който вървят часове, в случай че не са част от съответно събитие или проект; да употребяват учебния двор като свободно пространство за разходка или срещи.
" В Европа учебните дворове са оградени и заключени. Родителите имат следен, само че не свободен достъп. Външни лица от квартала или Неправителствени организации могат да влизат единствено по контрактуван и проведен мотив, а не по лично предпочитание ", обобщават от Синдикат " Образование ".
Каква е практиката в България?
Кметовете на София, Пловдив и някои други градове са издали възбрана за заключване на учебните дворове.

Инфраструктурата на огромните градове се характеризира с  изострен недостиг на спортни и открити пространства. Дори и там, където има открити паркове, общините рядко са великодушни и виновни за тяхното създаване, слагане на огради и защита.

" Българските общини и кметове постоянно употребяват тактиката, криейки се зад „ публичния интерес “, да подреждат учебните заведения да обезпечат достъп и да не стоят заключени към образователното време, а дворовете им да се „ отварят “ за жителите отвън образователни часове. Т.е. кметовете „ скриват “ възбраната за заключване в „ предписание за обезпечаване на достъп “ – което е на практика противоположното: да не се заключва, а да се обезпечи опция за хората да употребяват двора.

Този метод обаче има две нездравословни последици - предизвестяват от учителския профсъюз. - Първото е утежняване на сигурността за деца и възпитаници, което опонира на европейските протоколи за сигурност.

Второто  е икономическо, тъй като общините пестят от средства за паркове и спортни и детски площадки, само че насочването на външни хора в учебните дворове задължава шефовете да обезпечават спомагателна финансова поддръжка, която постоянно е в размер на стотици хиляди лв.. А това са парите за обучение на всяко дете ".

В позицията си Синдикат " Образование " приканва:  " Време е да спрем потреблението на учебните дворове за общински и квартални потребности и превърнем учебното заведение в храм на знанието! Време е кметове и общини да спрат да употребяват безплатно учебните средства и да влагат в спортни площадки, детски площадки и паркове, а не да застрояват всяка свободна повърхност! ".