Експерт: Училището „преди“ не се грижеше за учениците, а „сега“ не смее да изисква
„ Училището „ преди “ беше институция с ясно избрани цели. То трябваше да образова – да предава познания, да тренира паметта, да изисква методичност. Беше йерархично, постоянно твърдо, от време на време незаслужено и рядко дейно по отношение на по-слабите или по-чувствителните възпитаници. Учебната стратегия беше претрупана, а учителят разполагаше с малко принадлежности за действителна диференциация на работата. Добрият възпитаник „ се справяше “, по-слабият отпадаше. Това е реалност, не мит. “
Това разяснява ръководителят на Съюза на ръководителите в системата на националната култура на България Диян Стаматов във, добавяйки:
„ В същото време това учебно заведение имаше висок предел за достъп до знанието. Очакваше се учениците да усвоят основите – толкоз банални неща като таблицата за умножение или дефинициите на понятията. Не тъй като някой е бил „ безмилостен “, а тъй като се е знаело (често интуитивно), че без автоматизация няма мислене. Никой не питаше дали ученикът харесва уравненията или има „ нюх “ за правопис – смяташе се, че този нюх ще се появи по-късно, в случай че се появи подготвеност.
Училището „ през днешния ден “ е друго в своите заявления. То приказва на езика на благополучието, взаимоотношенията и самостоятелните потребности. Забелязва по-слабите, по-чувствителните и тези с компликации. И това е действителен цивилизационен прогрес – по-голяма психическа осъзнатост, повече емпатия, по-висока сензитивност към изключването. Това не трябва да се подценява.
Проблемът стартира, когато задачите на учебното заведение стартират да се размиват. Все по-често не е ясно кое е по-важно – дали ученикът е кадърен да прави нещо, или дали се усеща добре; дали учебното заведение би трябвало да слага условия или да ги избягва; дали неуспехът е част от ученето или систематична щета. На процедура това постоянно приключва със занижаване на летвата, скрито под нови термини: „ меки компетентности “, „ развой “, „ следване на ученика “.
И тук се появяват модерните принадлежности.
Интерактивни дъски, платформи, приложения, изкуствен интелект, просветителни игри, виртуални лаборатории – всичко това може да бъде отлична поддръжка за образованието. Проблемът е, че доста постоянно те се вкарват по този начин, като че ли ще решат проблемите на учебното заведение. Сякаш технологията може да размени неналичието на основи, а формата – наличието. Ученик, който не чете с схващане, няма да стартира да чете по-добре, тъй като текстът е на таблет.
Ученик, който не познава главните понятия, няма да стартира да мисли сериозно, единствено тъй като работи по „ план “. Ученик без автоматизирани умения няма да развие по-високи компетентности, даже и да е заобиколен от най-модерните принадлежности в света.
Технологията не построява основи. Тя работи единствено когато основите към този момент съществуват. Преди учебното заведение имаше малко принадлежности, само че знаеше какво желае да преподава.
Днес учебното заведение има прекалено много принадлежности, само че все по-често не може да отговори на въпроса: какво тъкмо би трябвало да умее ученикът след края тутакси.
Преди ученикът учеше сложните неща, преди те да станат „ привлекателни “. Днес се опитваме да ги създадем привлекателни, постоянно отказвайки се от тяхната компликация.
Училището имаше своите дефекти, само че имаше и поредност. Днес от него се желае по едно и също време да бъде учебно заведение, съвещателен център, терапия, развъдник на бъдещи компетентности и пространство за себереализация – постоянно без време, без пари и без действителна поддръжка.
Затова най-справедливото съпоставяне е следното (според мен):
- остарялото учебно заведение не се грижеше достатъчно;
- актуалното учебно заведение няма задоволително храброст да слага изисквания;
- модерните принадлежности прекомерно постоянно се третират като сурогат на мисленето за основите, вместо като тяхно допълнение.
Идеалното учебно заведение не отхвърля технологиите. Но и не има вяра, че интерактивната дъска може да размени таблицата за умножение. Това прослава на предишното ли е? По-скоро е опит да се каже, че нито един инструмент – остарял или нов – няма да работи, в случай че забравим защо съществува учебното заведение. „ Просто съпоставяне сред „ преди “ и „ през днешния ден “. “
Присъединете се към нашия
Златимир Йочев напуща „ Тази заран “, само че остава в bTV
