Образователният министър: Училището не трябва да усилва усещането за различие
Училището не би трябвало да усилва чувството за разграничение сред децата, в противен случай просветителната система има за цел да обезпечи равни благоприятни условия за всички деца. Това съобщи пред публицисти в Народното събрание министърът на образованието и науката Красимир Вълчев във връзка случаи на друга цена на купоните за обяд в няколко учебни заведения в София.
Той се е срещнал с казуса и ще бъдат подхванати ограничения. „ Винаги във всички учебни заведения правата на децата за обедно хранене са били едни и същи. Ако не стигат средствата на обещано учебно заведение, тогава би трябвало да поевтинят цената за всички деца “, изясни министърът.
По мотив случай в Айтос, където цените на купоните били с друга цена съгласно местожителството на децата, Вълчев съобщи, че нищо в нормативната уредба не допуска хипотеза за разделяне на цените за купоните за храна в учебните заведения.
По отношение препоръчаната от водача на Вътрешна македонска революционна организация и вицепремиер Красимир Каракачанов идея за интеграция на ромите министърът съобщи, че в частта обучение няма несъгласия.
Той напомни, че на база държавната стратегия работи механизъм за приобщаване на всички деца в просветителната система. Формулата съгласно нас е всички институции да работят дружно, акцентира министърът. В множеството случаи не ни трябват спомагателни законови ограничения, би трябвало ни по-добра организация на работата, сподели още той.
Не е поставян въпросът за съществуването на езиковите гимназии, те са едни от учебните заведения у нас с най-високите резултати и са одобрени просветителни институции. Това, което се слага всяка година във всеки един район, е одобряването на план-приема в образованието. Той е един от главните принадлежности за насочването на учениците към разнообразни специалности или профили, сподели министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в отговор на въпрос от народния представител Таня Петрова за това какви са вижданията на МОН за бъдещето на езиковите гимназии у нас, които съществуват към този момент над 60 години.
„ През тази година формулирахме политика за минимално преструктуриране на приема от профили и специалности, несвързани с математиката, техниката и естествените науки към такива, свързани с тях “, сподели министър Вълчев.
„ Направихме това, тъй като най-големият предстоящ дефицит на експерти имаме за позиции, които изискват професионално техническо обучение и в инженерно-техническите професионални посоки. Драматичен е дефицитът на експерти в енергетиката и във водното строителство, има дефицит и на медицински експерти “, сподели просветителният министър.
Той съобщи, че осведомителните технологии са секторът, който ще генерира висока добавена стойност и от който, в най-голяма степен, ще зависят темповете ни на икономическо развиване, тъй като се чакат още по-мащабни цифрови трансформации.
„ Затова желаеме да насочим повече възпитаници и студенти към тези области и специалности - посредством приема и стипендиите, в които се учи повече математика и естествени науки “, означи просветителният министър.
През последните десетилетия е имало политика за оптимално фаворизиране на така наречен езикови гимназии, съобщи министър Вълчев.
„ Един интервал обратно, броят на учениците в гимназиален стадий, изключвам осми клас, с цел да има съпоставимост, е намалял с 15 %. Броят на учениците, на паралелките, в професионалните гимназии, е намалял с 24 %, в математическите - е намалял с 10 %, а в езиковите гимназии се е запазил. Това са единствените предпазени гимназии от намаляването на приема “, разяснява министър Вълчев.
„ Аз драма с езиковите гимназии нямам, само че имаме групов проблем, че огромна част от децата от тези езикови гимназии напущат страната “, съобщи просветителният министър и добави, че от МОН издават удостоверения, като 30 % от завършващите езиковите гимназии отиват да учат в университети в чужбина, от математическите гимназии - 10 % отиват да учат в чужбина, а от професионалните гимназии - 3 % отпътуват за чужбина.
„ От друга страна, бизнесът непрекъснато ни споделя, че желае да има повече експерти, а груповият интерес на общините, на районите и на страната, е да задържим повече деца, само че това не можем да го вършим по насила. Затова би трябвало да създадем минимални, рационални крачки, само че без това да е за сметка на положителните учебни заведения “, уточни министър Вълчев.
Той сподели, че е имал диалог с шефовете на езиковите гимназии и е начертан комплекс от ограничения, само че се знае, че решенията за план-приема в гимназиите след седми клас се дефинират на локално равнище в страната. През тази година в множеството области няма понижение на седмокласниците, а има нарастване по отношение на предходната година, осведоми министър Вълчев. /БТА
Той се е срещнал с казуса и ще бъдат подхванати ограничения. „ Винаги във всички учебни заведения правата на децата за обедно хранене са били едни и същи. Ако не стигат средствата на обещано учебно заведение, тогава би трябвало да поевтинят цената за всички деца “, изясни министърът.
По мотив случай в Айтос, където цените на купоните били с друга цена съгласно местожителството на децата, Вълчев съобщи, че нищо в нормативната уредба не допуска хипотеза за разделяне на цените за купоните за храна в учебните заведения.
По отношение препоръчаната от водача на Вътрешна македонска революционна организация и вицепремиер Красимир Каракачанов идея за интеграция на ромите министърът съобщи, че в частта обучение няма несъгласия.
Той напомни, че на база държавната стратегия работи механизъм за приобщаване на всички деца в просветителната система. Формулата съгласно нас е всички институции да работят дружно, акцентира министърът. В множеството случаи не ни трябват спомагателни законови ограничения, би трябвало ни по-добра организация на работата, сподели още той.
Не е поставян въпросът за съществуването на езиковите гимназии, те са едни от учебните заведения у нас с най-високите резултати и са одобрени просветителни институции. Това, което се слага всяка година във всеки един район, е одобряването на план-приема в образованието. Той е един от главните принадлежности за насочването на учениците към разнообразни специалности или профили, сподели министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в отговор на въпрос от народния представител Таня Петрова за това какви са вижданията на МОН за бъдещето на езиковите гимназии у нас, които съществуват към този момент над 60 години.
„ През тази година формулирахме политика за минимално преструктуриране на приема от профили и специалности, несвързани с математиката, техниката и естествените науки към такива, свързани с тях “, сподели министър Вълчев.
„ Направихме това, тъй като най-големият предстоящ дефицит на експерти имаме за позиции, които изискват професионално техническо обучение и в инженерно-техническите професионални посоки. Драматичен е дефицитът на експерти в енергетиката и във водното строителство, има дефицит и на медицински експерти “, сподели просветителният министър.
Той съобщи, че осведомителните технологии са секторът, който ще генерира висока добавена стойност и от който, в най-голяма степен, ще зависят темповете ни на икономическо развиване, тъй като се чакат още по-мащабни цифрови трансформации.
„ Затова желаеме да насочим повече възпитаници и студенти към тези области и специалности - посредством приема и стипендиите, в които се учи повече математика и естествени науки “, означи просветителният министър.
През последните десетилетия е имало политика за оптимално фаворизиране на така наречен езикови гимназии, съобщи министър Вълчев.
„ Един интервал обратно, броят на учениците в гимназиален стадий, изключвам осми клас, с цел да има съпоставимост, е намалял с 15 %. Броят на учениците, на паралелките, в професионалните гимназии, е намалял с 24 %, в математическите - е намалял с 10 %, а в езиковите гимназии се е запазил. Това са единствените предпазени гимназии от намаляването на приема “, разяснява министър Вълчев.
„ Аз драма с езиковите гимназии нямам, само че имаме групов проблем, че огромна част от децата от тези езикови гимназии напущат страната “, съобщи просветителният министър и добави, че от МОН издават удостоверения, като 30 % от завършващите езиковите гимназии отиват да учат в университети в чужбина, от математическите гимназии - 10 % отиват да учат в чужбина, а от професионалните гимназии - 3 % отпътуват за чужбина.
„ От друга страна, бизнесът непрекъснато ни споделя, че желае да има повече експерти, а груповият интерес на общините, на районите и на страната, е да задържим повече деца, само че това не можем да го вършим по насила. Затова би трябвало да създадем минимални, рационални крачки, само че без това да е за сметка на положителните учебни заведения “, уточни министър Вълчев.
Той сподели, че е имал диалог с шефовете на езиковите гимназии и е начертан комплекс от ограничения, само че се знае, че решенията за план-приема в гимназиите след седми клас се дефинират на локално равнище в страната. През тази година в множеството области няма понижение на седмокласниците, а има нарастване по отношение на предходната година, осведоми министър Вълчев. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ