Учили сме история, в която Съветският съюз е светъл пример.

Учили сме история, в която Съветският съюз е ярък образец. Освободител. Борец с фашизма. Победител над Хитлер. Децата още учат съвсем по същите учебници

Не сме учили, че Хитлер и Сталин са се възхищавали един на различен. Че Сталин е разрешил на Хитлер да напредне. Били са дружно първоначално. И някак настрана в този момент остават приликите сред Сталин и Путин.

Признавам си, че моето изобретение какъв брой историята не съответствува с написаното в учебниците и разказаното от дядо ми, лиши десетилетия.

Първо, да се разделя с мъчителното разбиране, че дядо ми постоянно е прав.

Второ, да се срещна с историите на други дядовци. Заболя ме да схвана какво се е случвало, оттатък плакатите.

Научих нещо от историята от книгите, прочетени след 30та ми година. Научих за неразказаната история, когато си разреших да се свържа с болката на жертвите на това време. Съвсем умишлено търсих да чуя техните разкази и разкази на техни близки. Четох сборници, рових в комисията по досиетата. Отидох в Белене.

Видях жертвите.

Видях и какъв брой от тях са принудени или са избрали да похвалят личния си агресор. Да му се подчинят. Заради бъдещето на децата си. Заради уязвимост. По разнообразни аргументи.

Та, мисълта ми е за Съветския съюз. В България има доста генерации, даже и след моето, които живеят в същата идеологема, като тази в която съм израснала аз, по времето на социализма.

Да не приказваме и за разочарованието от "мечтания запад ", който за доста от неосъществените там се трансформира в "гнил ". А развален, Западът беше в пропагандата на социализма.

Живели сме в света на думите, които не отговорят на действителността. Но сме успявали да живеем. Да оцеляваме. Да си затваряме очите и да споделяме, че не сме знаели.

Какво в този момент се изненадваме, че не имаме вяра на очите си. Научени сме по този начин.

Миролюба Бенатова