За това как се предава любов
Учете децата на вярно отношение към животните. Това ще ги направи същински щастливи.
Просто един случай от живота
Повече от всичко на света обичам деца и кучета. Така се случи, че през днешния ден сутринта видях на спирката едно бездомно куче, което изглеждаше като дама на напреднала възраст. Трудно можех да я нарека гладуваща, поради закръглените й страни, а рижият й цвят по някакъв метод извикваше асоциации с палавост.
Беше разбираемо, че „ дамата “ към този момент е доста опитна. Наблюдавах по какъв начин посрещаше с опашка всеки минувач с вярата да получи от него малко храна, само че всички я пренебрегнаха, а някои даже се отдръпваха.
Проследих я с взор, тя се отдръпна по-надалеч, като че ли нищо не се е случило и още веднъж замаха с опашка, посрещайки следващата „ жертва “. Наблюдавах 3 минути по какъв начин рижата просякиня си тикаше носа в разнообразни хора.
Наблизо стояха майка със наследник. Момчето беше на тип на 4 години. Виждайки кучето, той не знаеше по какъв начин да се държи с него. Уплаши се, отдръпвайки се от него, и подвигна юмручета… а когато кучето изръмжа, майка му незабавно се обади: „ Сега по какъв начин ще те ухапе! Ще ти ръмжи „ Р-р-р-р-р “.
И тук кучето седна до мен. Стана ми мъчително, че не бях взела храна със себе си. Затова просто почнах да я чеша зад ушите, говорейки: „ Кое е красивото момиче? Кое е това положително момиче? “
„ Красивото момиче “ ме подари с подобен кефски взор, че ми се стоир, че се усмихна, а когато си махнах ръка, тя още веднъж си мушна носа, като че ли искаше да каже: „ Защо спря? продължавай, давай “. И тук чух детското гласче: „ А може ли и аз да го погаля? “ Аз: „ Погали го, в случай че искаш… “
Помислих си, че майка му в този момент ще ме убие, само че сгреших. Тя се направи, че нищо не вижда. Стояхме и просто галехме кучето, което се побърка от това, че го галят, а момчето изпитваше див екстаз. Когато кучето легна на земята, той даже извика от наслаждение: „ А какво прави то? “ Казах: „ Иска да го почешат по корема. Толкова й харесва, че я галят, че се усеща като пале. На кучетата би трябвало да се подарява обич, другояче хапят… и освен с кучетата е по този начин “.
И ето ние „ дарявахме обич “ на това улично куче пет минути на спирката. През цялото това време момченцето си мислеше за нещо, а след това стана, приближи се към мен, прегърна ме за коленете и погледна нагоре към мен със сините си очи. Вече се изненадах: „ Това какво е? “ Той сподели: „ Това е обич “.
Обърнах се към майка му, която към момента се правеше, че чете нещо в телефона, само че към този момент не можех да сдържа усмивката си. Каза: „ Любовта е хубаво нещо “.
Някак си незабавно пристигна моя автобус и се качих, а самата мислех за това какъв брой заразителни са страстите и по какъв начин елементарно се предават. Хубаво е, че децата и кучетата не могат да го скрият. Получи се по този начин, че ми върнаха обич и поради това през целия ден бях в положително въодушевление.
Предполагам, че момчето и майка му също.:)
