Различен прочит: Искаме инвеститори в Бургас, но няма кой да им работи
Ученолюбие и усърдие - имаме значимата задача още веднъж да върнем тези полезности в българското общество, в случай че не желаеме да да отглеждаме капризни хипстъри с непокрити искания и самочувствие
Искаме вложители, само че няма кой да им работи. Има и подобен прочит на резултатите от преброяването в България. Работните места у нас са доста повече от искащите да ги заемат. Това попречва освен евентуалните нови вложители, а и разрастването на съществуващите бизнеси.
Пример мога да дам с ИТ фирмите, които заработиха в Бургас. С старания наеха по няколко десетки души. А умерено могат да назначат стотици. Давам този образец, тъй като в днешно време не ни трябват шивашки цехове, а такива работни места, нали?
Ще кажете, че работа има, само че заплащането е ниско. И ще сте прави. Но доста хора от моето потомство започнахме като млади с ниски заплати. И се борихме, с цел да растем. Учихме се в придвижване, развивахме се. Не разбирам претенцията на 20-годишен не изключително просветен келеш, който желае стартова заплата над 2000 лв.. В живота човек би трябвало да почне отнякъде, да се състезава, да надгражда. Не сме всички равни. Признайте го най-сетне.
Има по-умни, по-талантливи, по-упорити и амбициозни хора. Има също по този начин елементарни, мързеливи и некадърни – те мрънкат най-вече и най-вече проповядват за права и тъждество. В тоталитарни общества виреят отлично. Но ние към този момент не сме такова. Затова некадърните пищят мощно.
Ученолюбие и усърдие. Имаме значимата задача още веднъж да върнем тези полезности в българското общество. И тук роля има освен страната. Мнозина съумели родители пазят децата си от работа и самодейност. Отглеждат едни капризни хипстъри, цялостни с искания, неуместни образци от чужбина и подправени показа за света.
Имам една обичана приказка за бащата, който дал капризния си наследник за чирак, да се учи на поминък. Обаче майката скрито плащала на майстора да не го тормози. След 1 година чиракуване синът се прибрал със заплата от 2 жълтици. Бащата ги взел и ги хвърлил в огъня. Синът повдигнал плещи безразлично. Мама щяла да му даде парички скрито, както правела постоянно.
Бащата обаче се усетил и пратил сина да чиракува за втора година. Преди това дръпнал един предпазен пердах на жена си. Майсторът гърчил синчето крепко. Скъсал му задника от бачкане. Минала годината. Синът се прибрал със заплатата. Бащата отново му взел жълтиците и протегнал ръка да ги хвърли в огъня. А младежът скочил като котка върху него и със загрубялата си от работа мазолеста ръка едвам не смачкал дланта на татко си…
Предстои ни една зима, в която никой няма да почине от апетит и мраз. Но елементарните хора ще се изпокараме още повече между тях, в случай че политиците не се схванат.
Ако въпреки всичко, дай боже, създадат нещо дружно, напомням на бургазлии да не не помнят да си желаят от всяко последващо държавно управление позволение за откриване на нови академични филиали в нашия град.
Тук ще направя връзка с началото на това мое следобедно излияние, като натъртя на обстоятелството, че вложителите отиват там, където има основани най-вече младежи. Инвеститорът върви след евентуалната работна ръка, не противоположното!
*Текстът е от фейсбук профила на пиар експерта Стефан Минчев, заглавието е на редакцията
Искаме вложители, само че няма кой да им работи. Има и подобен прочит на резултатите от преброяването в България. Работните места у нас са доста повече от искащите да ги заемат. Това попречва освен евентуалните нови вложители, а и разрастването на съществуващите бизнеси.
Пример мога да дам с ИТ фирмите, които заработиха в Бургас. С старания наеха по няколко десетки души. А умерено могат да назначат стотици. Давам този образец, тъй като в днешно време не ни трябват шивашки цехове, а такива работни места, нали?
Ще кажете, че работа има, само че заплащането е ниско. И ще сте прави. Но доста хора от моето потомство започнахме като млади с ниски заплати. И се борихме, с цел да растем. Учихме се в придвижване, развивахме се. Не разбирам претенцията на 20-годишен не изключително просветен келеш, който желае стартова заплата над 2000 лв.. В живота човек би трябвало да почне отнякъде, да се състезава, да надгражда. Не сме всички равни. Признайте го най-сетне.
Има по-умни, по-талантливи, по-упорити и амбициозни хора. Има също по този начин елементарни, мързеливи и некадърни – те мрънкат най-вече и най-вече проповядват за права и тъждество. В тоталитарни общества виреят отлично. Но ние към този момент не сме такова. Затова некадърните пищят мощно.
Ученолюбие и усърдие. Имаме значимата задача още веднъж да върнем тези полезности в българското общество. И тук роля има освен страната. Мнозина съумели родители пазят децата си от работа и самодейност. Отглеждат едни капризни хипстъри, цялостни с искания, неуместни образци от чужбина и подправени показа за света.
Имам една обичана приказка за бащата, който дал капризния си наследник за чирак, да се учи на поминък. Обаче майката скрито плащала на майстора да не го тормози. След 1 година чиракуване синът се прибрал със заплата от 2 жълтици. Бащата ги взел и ги хвърлил в огъня. Синът повдигнал плещи безразлично. Мама щяла да му даде парички скрито, както правела постоянно.
Бащата обаче се усетил и пратил сина да чиракува за втора година. Преди това дръпнал един предпазен пердах на жена си. Майсторът гърчил синчето крепко. Скъсал му задника от бачкане. Минала годината. Синът се прибрал със заплатата. Бащата отново му взел жълтиците и протегнал ръка да ги хвърли в огъня. А младежът скочил като котка върху него и със загрубялата си от работа мазолеста ръка едвам не смачкал дланта на татко си…
Предстои ни една зима, в която никой няма да почине от апетит и мраз. Но елементарните хора ще се изпокараме още повече между тях, в случай че политиците не се схванат.
Ако въпреки всичко, дай боже, създадат нещо дружно, напомням на бургазлии да не не помнят да си желаят от всяко последващо държавно управление позволение за откриване на нови академични филиали в нашия град.
Тук ще направя връзка с началото на това мое следобедно излияние, като натъртя на обстоятелството, че вложителите отиват там, където има основани най-вече младежи. Инвеститорът върви след евентуалната работна ръка, не противоположното!
*Текстът е от фейсбук профила на пиар експерта Стефан Минчев, заглавието е на редакцията
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ