И най-малките ученици ще учат компютри, въвеждат нов предмет от 2021/2022 г.
Учениците в началния курс ще учат нов предмет - " Компютърно моделиране ". Той ще бъде въведен до образователната 2021/2022 година, планува планът на Национална стратегия " Цифрова България 2025 " и пътната карта към нея, импортирани за разискване преди гласуването им в Министерския съвет.
За обезпечаването на образователните стратегии по предмета и цялостното образование отстрани " Софтуерни и хардуерни науки " дава отговор Министерството на образованието. Финансирането ще пристигна от държавния бюджет.
Неговите първични проекти предвиждаха предметът да се учи от трети клас. Те бяха декларирани през есента на 2015 година от тогавашния зам.-министър Ваня Кастрева, в този момент - шеф на Регионалното ръководство на образованието в София-град
Дали този проект е останал неизменен попитахме МОН през днешния ден и чакаме отговор както за класа на въвеждане, по този начин и за елементи от наличието на предмета.
По данни на Национален статистически институт от 2017 година 58% от хората постоянно употребяват интернет, само че единствено 26% имат единствено съществени умения в региона на цифровите технологии.
ИКТ секторът обаче е един от най-бързо разрастващите се в стопанската система ни със приблизително годишно нарастване от 17% от 2007 година насам, а софтуерната промишленост е най-бързо развиващият се сегмент.
През 2016 година българският софтуерен отрасъл бележи резистентен двуцифрен растеж от 14%, като за последния 5-годишен интервал оперативните доходи са нарастнали повече от два пъти – от 928 млн. лв. през 2011 година до 2 милиарда лв. през 2016 година или със 121%. За същия интервал делът на общите доходи на софтуерната промишленост по отношение на Брутният вътрешен продукт съвсем се е удвоил – от 1.16% през 2011 до 2.22% през 2016 година
Прогнозите са, че и през 2017 година приходите още веднъж ще отбележат двуцифрен растеж и ще доближат близо 2.3 милиарда лв.. При опазване на същите темпове на напредък през 2020 приходите на софтуерната промишленост в страната се чака да доближат 3.0% по отношение на Брутният вътрешен продукт, което ще подреди бизнеса освен измежду най-високоефективните, само че и измежду най-големите в страната. Така единствено за интервал от 10 години софтуерния бизнес ще е нараснал каузи си близо три пъти по отношение на Брутният вътрешен продукт.
Близо 25 000 души през днешния ден заемат позиции в ИКТ бранша. Над 90% са на възраст до 35 година а 1/3 от всички експерти са дами. Средното заплащане в бранша е близо 4 пъти по-високо от това за страната.
Делът на заетите в софтуерната промишленост още веднъж е максимален - 22 000 работни места от съвсем 3 млн. работна мощ в страната. Само едно ново работно място в промишлеността генерира нови налози в хазната за близо 14 хиляди лева или 47 междинни пенсии за страната.
Секторът на ИКТ е мощно насочен към износа и притегля обилни задгранични вложения. Особено мощен е експортният капацитет на софтуерната промишленост. През последния петгодишен интервал (2011 година - 2016 г.) оперативните доходи на експортно насочените софтуерни компании са нарастнали близо два и половина пъти – от 312 млн. евро до 764 млн. евро или със 145%.
През 2016 година експортно насочената софтуерната промишленост държи близо 77% от всички изнесени далекосъобщителни, компютърни и осведомителни услуги и 10% от износа на всички услуги от България.
Според последните данни на Национален статистически институт директните задгранични вложения в ИКТ в края на 2015 година възлизат на 303, 398 млн. евро за подсектор " ИТ и други осведомителни услуги " и 1, 378 милиарда евро за подсектор " Далекосъобщения ".
За обезпечаването на образователните стратегии по предмета и цялостното образование отстрани " Софтуерни и хардуерни науки " дава отговор Министерството на образованието. Финансирането ще пристигна от държавния бюджет.
Неговите първични проекти предвиждаха предметът да се учи от трети клас. Те бяха декларирани през есента на 2015 година от тогавашния зам.-министър Ваня Кастрева, в този момент - шеф на Регионалното ръководство на образованието в София-град
Дали този проект е останал неизменен попитахме МОН през днешния ден и чакаме отговор както за класа на въвеждане, по този начин и за елементи от наличието на предмета.
По данни на Национален статистически институт от 2017 година 58% от хората постоянно употребяват интернет, само че единствено 26% имат единствено съществени умения в региона на цифровите технологии.
ИКТ секторът обаче е един от най-бързо разрастващите се в стопанската система ни със приблизително годишно нарастване от 17% от 2007 година насам, а софтуерната промишленост е най-бързо развиващият се сегмент.
През 2016 година българският софтуерен отрасъл бележи резистентен двуцифрен растеж от 14%, като за последния 5-годишен интервал оперативните доходи са нарастнали повече от два пъти – от 928 млн. лв. през 2011 година до 2 милиарда лв. през 2016 година или със 121%. За същия интервал делът на общите доходи на софтуерната промишленост по отношение на Брутният вътрешен продукт съвсем се е удвоил – от 1.16% през 2011 до 2.22% през 2016 година
Прогнозите са, че и през 2017 година приходите още веднъж ще отбележат двуцифрен растеж и ще доближат близо 2.3 милиарда лв.. При опазване на същите темпове на напредък през 2020 приходите на софтуерната промишленост в страната се чака да доближат 3.0% по отношение на Брутният вътрешен продукт, което ще подреди бизнеса освен измежду най-високоефективните, само че и измежду най-големите в страната. Така единствено за интервал от 10 години софтуерния бизнес ще е нараснал каузи си близо три пъти по отношение на Брутният вътрешен продукт.
Близо 25 000 души през днешния ден заемат позиции в ИКТ бранша. Над 90% са на възраст до 35 година а 1/3 от всички експерти са дами. Средното заплащане в бранша е близо 4 пъти по-високо от това за страната.
Делът на заетите в софтуерната промишленост още веднъж е максимален - 22 000 работни места от съвсем 3 млн. работна мощ в страната. Само едно ново работно място в промишлеността генерира нови налози в хазната за близо 14 хиляди лева или 47 междинни пенсии за страната.
Секторът на ИКТ е мощно насочен към износа и притегля обилни задгранични вложения. Особено мощен е експортният капацитет на софтуерната промишленост. През последния петгодишен интервал (2011 година - 2016 г.) оперативните доходи на експортно насочените софтуерни компании са нарастнали близо два и половина пъти – от 312 млн. евро до 764 млн. евро или със 145%.
През 2016 година експортно насочената софтуерната промишленост държи близо 77% от всички изнесени далекосъобщителни, компютърни и осведомителни услуги и 10% от износа на всички услуги от България.
Според последните данни на Национален статистически институт директните задгранични вложения в ИКТ в края на 2015 година възлизат на 303, 398 млн. евро за подсектор " ИТ и други осведомителни услуги " и 1, 378 милиарда евро за подсектор " Далекосъобщения ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ