Урок по японски - разказът от Виктория Бешлийска, който се падна на изпита след седми клас
Учениците от 7. клас писаха преразказ по " Урок по японски " на Виктория Бешлийска на изпита по български език и литература от НВО. Традицията в последните години е МОН да сортира творби на нови български създатели. Разказът е приспособен особено за изпита и не е част от образователната стратегия.
Виктория Бешлийска е една от най-популярните модерни български писателки, известна с романите " Глина ", " Сърце ", " Нишка ". Текстът на описа, който е включен в националното външно оценяване след седми клас, беше публикуван в.
- Приличат на японци - подшушвам на баща, до момента в който оглеждам четиричленното семейство, което се насочва към игрището на хотела. Чужденецът дава отговор на любопитния ми взор с кимване и аз завчас дръпвам качулката на якето си, с цел да се скрия.
- Сигурен ли си, Антоне? - ме пита татко ми.
- Вече седем години отивам на уроци при господин Гоку! Разпознавам ги.
Всичко стартира, когато на шестия ми рожден ден получих детска брошура за приключенията на едно плюшено зайче, в която имаше нарисувани японски писмени знаци. Тайнствените красиви знаци ме заплениха. С часове се взирах в тях, рисувах ги и повтарях, че желая да знам японски.
Един ден баща се върна от работа и въодушевено ми сподели:
- Тони, открих преподавател по японски! Утре е първият ти урок.
На идващия ден се срещнах с господин Гоку. Живееше близо до нас и беше възрастен. Разбрах го, тъй като вървеше постепенно с леко приведени плещи. Домът му, подреден и ярък, се състоеше единствено от една стая. На прозореца бяха поставени десетина саксии с причудливи цветя. Нямаше столове и човек можеше да седне само на земята. Държеше книгите си на пода, подредени до стената.
Господин Гоку ми разказваше приказки за самураи, дружно учехме думи и пишехме писмени знаци. Когато се затруднявах, той се майтапеше, че японският език изисква да му бъдем отдадени с всяка дипла на мозъка, тялото, че даже и на облеклата си.
Мама и сестра ми Ира влитат във фоайето на хотела и разчувствани викат:
- Тони, на открито има семейство от Япония! Ела да се запознаеш с тях!
Аз не обичам да се срещам с нови хора, не знам какво да говоря; всички се втренчват в мен, задават въпроси и се усещам като на изпит. Поглеждам към баща, нека ме избави от неудобството, само че той ми прави знак да идем дружно.
На игрището японското семейство ни посреща усмихнато. Родителите ми заговарят с тях на британски, децата им - две девойки на възрастта на Ира - си приказват с нея на фиктивен език и се смеят. Колко елементарно е да си дребен и да не разбираш нищо! Тогава като че ли знаеш всичко. Татко ме предизвиква да кажа нещо на японски. Искам да се показва, само че от устата ми не излиза и тон. Коремът ми се свива от боязън, че ще се изложа.
- Хайде, Тони, кажи нещо! - упорства мама.
Но аз не съумявам. Нахлупвам качулката и компрометиран заобикалям към хотела. Просвам се на леглото в стаята. Когато нашите се прибират, аз се върша на задремал, само че не мигвам цяла нощ. Скрит под завивката, шепна всичко, което седем години сме повтаряли с господин Гоку. Иска ми се, в случай че още веднъж срещна японците, да ги заговоря.
Бих се срамувал повече, в случай че господин Гоку узнае, че съм се изложил.
Сутринта още веднъж виждаме японското семейство. Към нас доближава мъжът и аз се сковавам. Когато очите му срещат моите, той повдига любопитно вежди. Вероятно чака да отвърна на поздрава му. Бързо нахлупвам качулката си. Тогава мъжът се усмихва и като че ли споделя: " Не се притеснявай, разбирам те! ". В този момент се случва нещо необичайно: от устата ми стартират да се нижат думи на японски. Звучат изсъхнало и насечено:
- Здравейте! Аз съм Тони и съм на тринайсет години. Приятно ми е да се срещнем. Как е Вашето име?
Родителите ми ококорват очи, а лицето на японеца блества. Той прави реверанс и на собствен ред се показва. Когато се опомням, се усмихвам. Ако беше тук господин Гоку, несъмнено щеше да каже, че не аз, а качулката ми е проговорила.
Ето кои създатели и разкази се падаха на изпита по български език и литература в предходните години:
2021 година - " Череши " на Захари Карабашлиев2022 година - " Талисманът " на Красимир Бачков2023 година - " Ева, която пораства и се смалява " на Иванка Могилска
Виктория Бешлийска е една от най-популярните модерни български писателки, известна с романите " Глина ", " Сърце ", " Нишка ". Текстът на описа, който е включен в националното външно оценяване след седми клас, беше публикуван в.
- Приличат на японци - подшушвам на баща, до момента в който оглеждам четиричленното семейство, което се насочва към игрището на хотела. Чужденецът дава отговор на любопитния ми взор с кимване и аз завчас дръпвам качулката на якето си, с цел да се скрия.
- Сигурен ли си, Антоне? - ме пита татко ми.
- Вече седем години отивам на уроци при господин Гоку! Разпознавам ги.
Всичко стартира, когато на шестия ми рожден ден получих детска брошура за приключенията на едно плюшено зайче, в която имаше нарисувани японски писмени знаци. Тайнствените красиви знаци ме заплениха. С часове се взирах в тях, рисувах ги и повтарях, че желая да знам японски.
Един ден баща се върна от работа и въодушевено ми сподели:
- Тони, открих преподавател по японски! Утре е първият ти урок.
На идващия ден се срещнах с господин Гоку. Живееше близо до нас и беше възрастен. Разбрах го, тъй като вървеше постепенно с леко приведени плещи. Домът му, подреден и ярък, се състоеше единствено от една стая. На прозореца бяха поставени десетина саксии с причудливи цветя. Нямаше столове и човек можеше да седне само на земята. Държеше книгите си на пода, подредени до стената.
Господин Гоку ми разказваше приказки за самураи, дружно учехме думи и пишехме писмени знаци. Когато се затруднявах, той се майтапеше, че японският език изисква да му бъдем отдадени с всяка дипла на мозъка, тялото, че даже и на облеклата си.
Мама и сестра ми Ира влитат във фоайето на хотела и разчувствани викат:
- Тони, на открито има семейство от Япония! Ела да се запознаеш с тях!
Аз не обичам да се срещам с нови хора, не знам какво да говоря; всички се втренчват в мен, задават въпроси и се усещам като на изпит. Поглеждам към баща, нека ме избави от неудобството, само че той ми прави знак да идем дружно.
На игрището японското семейство ни посреща усмихнато. Родителите ми заговарят с тях на британски, децата им - две девойки на възрастта на Ира - си приказват с нея на фиктивен език и се смеят. Колко елементарно е да си дребен и да не разбираш нищо! Тогава като че ли знаеш всичко. Татко ме предизвиква да кажа нещо на японски. Искам да се показва, само че от устата ми не излиза и тон. Коремът ми се свива от боязън, че ще се изложа.
- Хайде, Тони, кажи нещо! - упорства мама.
Но аз не съумявам. Нахлупвам качулката и компрометиран заобикалям към хотела. Просвам се на леглото в стаята. Когато нашите се прибират, аз се върша на задремал, само че не мигвам цяла нощ. Скрит под завивката, шепна всичко, което седем години сме повтаряли с господин Гоку. Иска ми се, в случай че още веднъж срещна японците, да ги заговоря.
Бих се срамувал повече, в случай че господин Гоку узнае, че съм се изложил.
Сутринта още веднъж виждаме японското семейство. Към нас доближава мъжът и аз се сковавам. Когато очите му срещат моите, той повдига любопитно вежди. Вероятно чака да отвърна на поздрава му. Бързо нахлупвам качулката си. Тогава мъжът се усмихва и като че ли споделя: " Не се притеснявай, разбирам те! ". В този момент се случва нещо необичайно: от устата ми стартират да се нижат думи на японски. Звучат изсъхнало и насечено:
- Здравейте! Аз съм Тони и съм на тринайсет години. Приятно ми е да се срещнем. Как е Вашето име?
Родителите ми ококорват очи, а лицето на японеца блества. Той прави реверанс и на собствен ред се показва. Когато се опомням, се усмихвам. Ако беше тук господин Гоку, несъмнено щеше да каже, че не аз, а качулката ми е проговорила.
Ето кои създатели и разкази се падаха на изпита по български език и литература в предходните години:
2021 година - " Череши " на Захари Карабашлиев2022 година - " Талисманът " на Красимир Бачков2023 година - " Ева, която пораства и се смалява " на Иванка Могилска
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ