Трябва да се чува, ходи, гледа, мисли и вижда повече.

Трябва да се чува, върви, гледа, мисли и вижда повече. В свят, изваден от пантите, задушен в относителността на логаритмите си, това може да е в действителност животоспасяващо. И както една мъничка свещ може да осветли даже най-големия мрак, по този начин един фестивал в сърцето на Родопите може да преобърне света ни с главата нагоре и трайно да го заземи в човечността.

И за шеста поредна година става тъкмо това – на – Международен фестивал за писмено кино. Съвсем без фууд корт, без мърч зони, без гурме бургери, без дежурните оранжеви шприцове, само че с доста душа се провежда този бутиков фестивал в Смолян.

Защо писмено кино?

В документалното кино няма fake news, споделят Лозинка и Христо Бакалски – уредниците, сърцето и душата на фестивала. В документалното кино има персонални истории на съществуващи протагонисти, групови ориси, болежка и достоверна наслада.

Темата на тазгодишното издание - „ Спектакъл Политика “ - изследва по какъв начин политическата действителност се трансформира от медийно събитие в обществен облик и в безсърдечен персонален роман. И има толкоз доста истории за описване. За последните концлагеристи в " Белене ", които са още живи и се сещат за студа през тези тъмни зимни дни при започване на 80-те, когато не са желали да им сменят имената и са ги отвели на оня прокълнат остров, по моста. За глада и свинското ухо, плуващо във воднистата чорба.

Страхът и безсилието съпровождат фамилиите им и до през днешния ден. Преживеният смут е доживотна присъда, болката е тук, с цел да остане.