Учените забелязаха невидима Вселена – въпреки че това би трябвало

Учените видяха невидима Вселена – макар че това би трябвало да е невероятно!

Дълбоко във Вселената има звезди, галактики и обекти, които са толкоз отдалечени, че светлината, която следим, е на милиарди години. Но има една антична светлина, която виждаме и която въобще не би трябвало да виждаме.

Като част от плана James Webb Space Telescope Advanced Deep Extragalactic Survey (JADES) галактическият телескоп на НАСА James Webb Space Telescope (JWST) видя нещо, което не би трябвало да е очевидно за нас – галактиката JADES-GS-z13-1.

Тази вселена е съществувала единствено 330 млн. години след Големия гърмеж, когато Вселената към момента е била в детска възраст. Webb съумя да забележи GS-z13-1, като засече ясни излъчвания на Лайман-алфа от галактиката. Тези излъчвания се отделят, когато електрон в безпристрастен водороден атом се възбуди от задоволително деятелен фотон, и се откриват доста постоянно в целия космос. Но ето какво – в този момент те се откриват доста постоянно. Технически видяно, не би трябвало да сме в положение да открием Лайман-алфа излъчвания 330 милиона години след Големия гърмеж.

Обвита в безпристрастен водород, който гълтам светлината, Вселената е била най-вече непрозрачна в най-ранните си дни и е останала такава до към един милиард години след раждането си.

Едва през епохата на рейонизацията светлината от звездите е станала задоволително мощна, с цел да раздра тези атоми, да откъсне електроните им и да избяга през облака. Тъй като целият този безпристрастен водород към този момент е йонизиран – което значи, че е позитивно зареден вследствие на загубата на негативно заредените си електрони – Вселената става транспарантна. Това е първият миг, в който би трябвало да сме в положение да открием Лайман-алфа излъчвания. Но в случай че това не се е случило до към един милиард години след Големия гърмеж, по какъв начин е допустимо учените да виждат GS-z13-1, която е съществувала, когато светлината ѝ би трябвало да е била скрита? „ Неочакваната Лайман-алфа емисия демонстрира, че галактиката е плодороден производител и изпускател на йонизиращи фотони “, споделят откривателите от НАСА и ЕКА в проучване, оповестено неотдавна в списание Nature.

„ Това допуска, че солидни, горещи звезди или интензивно галактично ядро (AGN) са основали ранна рейонизирана област, с цел да предотвратят цялостното угнетяване на Лайман-алфа. “

Възможно е първите появили се звезди, известни като звезди от Популация III или Поп III, да са източникът на светлината, идваща от GS-z13-1.

Смята се, че тези звезди са били доста по-масивни и по-светли от в този момент съществуващите и би било необикновено изобретение, в случай че се удостовери, че излъчванията на Лайман-алфа идват от звезди от Поп III. Но има някои проблеми с тази доктрина – да вземем за пример плануваната звездна маса от галактиката не е задоволително висока, с цел да разреши съществуването на тези звезди. Има и някои други излъчвания, предстоящи от звезди от вида Pop III, които липсват в GS-z13-1.

Изследователите считат, че друга опция е свръхмасивната черна дупка в дейното галактично ядро на галактиката, или AGN.

Свръхмасивните черни дупки акумулират и гълтам толкоз доста материя, че изхвърлят големи и извънредно ярки потоци от газ, които съгласно учените биха могли да бъдат задоволителни, с цел да реионизират малко по-рано единствено един сектор от Вселената. Засега всички сме към момента в незнание. Но учените са признателни за – в случай че и комплицирани от съществуването на този античен фенер.

Източник – Popular MechanicsПревод:SafeNews