Колко време живее мозъкът в стъкленица?
Учените съумяват да изолират мозъците на кучета, котки и маймуни, и да ги поддържат живи за къс интервал от време. Най-успешният способ от този вид обаче е създаден още в средата на 80-те години на предишния век, написа Popular Science.
Родолфо Линас - невроучен от медицинския център „ Лангон “, открива по какъв начин да резервира мозъка на малко морско свинче в цялостна с течности стъкленица за един цялостен работен ден.
В самото начало Линас и неговите сътрудници приспиват животното, разтварят гръдния му панер и охлаждат мозъка, инжектирайки леден физиологичен разтвор в аортата. След като изваждат мозъка от черепа, те го завързват за долната част на съда благодарение на конец. Освен това слагат стъклени топчета към него, с цел да не се плъзга встрани.
За да поддържат мозъка жив, те инжектират гръбначните артерии със примес от захар, електролити, разперен О2 и така нататък
Благодарение на метода на Линас мозъкът може да бъде проучван с електроди, инжектиран с медикаменти и така нататък Накратко – да бъде изучаван по всички вероятни способи. Малко лаборатории по света обаче не престават да употребяват този способ. Повечето физиолози опитват с живи животни или с дребни късчета от мозъка, които се поддържат живи в стъкленица. „ Подготовката е сложна и скъпа, поддръжката също “, споделя невроучена Клейтън Диксън от Университета Албърта. Той усвоява метода на Линас в Италия, само че след това се отхвърля от него. „ Изисква съществуването на твърдоглав и непрекъснат проучвателен екип, с цел да поддържа процеса “.
