Космически обрат: Може ли тъмната енергия да промени съдбата на Вселената?
Учените спорят за нови данни, съгласно които тъмната сила не е непрекъсната големина. Тази допустима смяна в държанието ѝ може изцяло да преобърне визиите ни за действието на Вселената.
Анализ на южнокорейски екип загатва за неочакван поврат: вместо Вселената да продължи безконечното си разширение, галактиките биха могли още веднъж да бъдат привлечени една към друга от гравитацията. Този сюжет приключва с това, което астрономите назовават „ Голям срив “ (Big Crunch), написа BBC.
Учените, взели участие в проучването, имат вяра, че са на прага на едно от най-големите астрономически открития за последното потомство.
Други астрономи слагат под подозрение тези резултати, само че критиците не съумяват изцяло да отхвърлят изказванията на южнокорейския екип.
Какво е тъмната сила и за какво е значима?
Преди астрономите считат, че разширението на Вселената, почнало с Големия гърмеж преди към 13,8 милиарда години, последователно би трябвало да се забавя под въздействието на гравитацията.
През 1998 година обаче са открити доказателства за тъмната сила – мощ, която форсира разширението на Вселената. Изследвания на извънредно ярки детонации на звезди, наречени свръхнови, демонстрират, че вместо да се забавят, далечните галактики в действителност се отдалечават една от друга все по-бързо.
Някои теории допускат, че тази непрестанно разширяваща се Вселена би могла да разпръсне звездите толкоз надалеч една от друга, че съвсем нищо да не остане очевидно в нощното небе. В последна сметка даже самите атоми ще бъдат разграничени – сюжет, прочут като „ Голямото скъсване “ (Big Rip).
Други астрономи настояват, че в последна сметка разширението ще се забави под действието на гравитацията и Вселената последователно ще стартира да се свива – развой, наименуван „ Големия срив “.
Предварителните резултати от тази година поддържат последната доктрина.
Неочаквани данни от пустинята на Аризона
Спорът се разпали през март след изобретение на инструмента DESI (Dark Energy Spectroscopic Instrument), инсталиран на телескоп в Аризона. DESI е основан, с цел да открие повече за тъмната сила и наблюдава ускорението на милиони галактики с невиждана точност. И въпреки всичко получените резултати са изцяло непредвидени за откривателите.
Според проф. Офер Лехав от University College London, който взе участие в плана, данните подсказват, че ускорението на галактиките се е променяло с времето – нещо, което не подхожда на общоприетата картина.
„ Сега, когато виждаме тъмна сила, която се усилва и по-късно отслабва, ни е необходим нов механизъм. Това може да раздруса основите на физиката “, добавя той.
Южнокорейският пробив
През ноември проф. Йънг Уук Лий от университета „ Йонсей “ в Сеул разгласява проучване, което поддържа тезата, че тъмната сила не е константа. Неговият екип преразгледа данните за свръхновите, които преди 27 години потвърждават съществуването на тъмната сила.
Вместо да одобряват, че тези гърмежи постоянно имат една и съща общоприета бляскавост, учените регистрират нов фактор – възрастта на галактиките, в които те пораждат. Така те преизчисляват действителната бляскавост на свръхновите.
Тази промяна води до непредвиден извод: тъмната сила не е непрекъсната мощ, а се трансформира с времето. Най-изненадващото в разбора е, че ускореното разширение на Вселената в действителност се забавя.
„ Съдбата на Вселената ще се промени. Ако тъмната сила не е константа и отслабва, това ще промени цялата парадигма на актуалната космология “, безапелационен е проф. Лий.
Той прибавя, че при подобен сюжет „ Големият срив към този момент е действителна опция “.
Скептицизъм и спор в научните среди
Работата на проф. Лий е тествана от други специалисти и оповестена в влиятелно списание на Кралското астрономическо сдружение. Твърденията му обаче не се одобряват добре от доста водещи астрономи, измежду които проф. Джордж Ефтатиу от Института по астрономия към Университета в Кеймбридж.
„ Мисля, че това отразява по-скоро комплицираните елементи при свръхновите “, разяснява той. „ Корелацията с възрастта не е доста мощна, тъй че е рисково да се ползва сходна промяна. За мен наподобява едва аргументирано. “
Доминиращото мнение остава, че Вселената продължава да се уголемява с съвсем неизменима тъмна сила.
Проф. Лий обаче остро възразява. „ Нашите данни обгръщат 300 галактики. Статистическата значителност е почти късмет едно към трилион резултатът да е случайност. Затова съм уверен, че нашето проучване към този момент е извънредно значимо. “
След южнокорейските резултати два екипа преразгледат яркостта на част от свръхновите, употребявани и в по-ранни разбори на DESI. Макар и да се отдръпват леко от първичните индикации, сигналите за смяна не изчезват даже след задълбочена инспекция.
В резултат дебатът дали Космосът ни „ подшушва “ нещо за същинската си природа или астрономите преследват небесни призраци, евентуално ще продължи.
По тематиката към този момент са оповестени стотици научни публикации, а учените са разграничени в търсенето на най-хубавото пояснение. Според проф. Робърт Маси, заместник-директор на Кралското астрономическо сдружение, това не е неприятно.
„ Кой не желае да разбере по какъв начин ще свърши Вселената и по какъв начин е почнала? “, споделя той. „ Хората постоянно са се интересували от това — без значение дали от религиозна или научна позиция. Да можем да си кажем: по този начин ще свърши всичко след милиарди години. Не би ли било удивително? “
Анализ на южнокорейски екип загатва за неочакван поврат: вместо Вселената да продължи безконечното си разширение, галактиките биха могли още веднъж да бъдат привлечени една към друга от гравитацията. Този сюжет приключва с това, което астрономите назовават „ Голям срив “ (Big Crunch), написа BBC.
Учените, взели участие в проучването, имат вяра, че са на прага на едно от най-големите астрономически открития за последното потомство.
Други астрономи слагат под подозрение тези резултати, само че критиците не съумяват изцяло да отхвърлят изказванията на южнокорейския екип.
Какво е тъмната сила и за какво е значима?
Преди астрономите считат, че разширението на Вселената, почнало с Големия гърмеж преди към 13,8 милиарда години, последователно би трябвало да се забавя под въздействието на гравитацията.
През 1998 година обаче са открити доказателства за тъмната сила – мощ, която форсира разширението на Вселената. Изследвания на извънредно ярки детонации на звезди, наречени свръхнови, демонстрират, че вместо да се забавят, далечните галактики в действителност се отдалечават една от друга все по-бързо.
Някои теории допускат, че тази непрестанно разширяваща се Вселена би могла да разпръсне звездите толкоз надалеч една от друга, че съвсем нищо да не остане очевидно в нощното небе. В последна сметка даже самите атоми ще бъдат разграничени – сюжет, прочут като „ Голямото скъсване “ (Big Rip).
Други астрономи настояват, че в последна сметка разширението ще се забави под действието на гравитацията и Вселената последователно ще стартира да се свива – развой, наименуван „ Големия срив “.
Предварителните резултати от тази година поддържат последната доктрина.
Неочаквани данни от пустинята на Аризона
Спорът се разпали през март след изобретение на инструмента DESI (Dark Energy Spectroscopic Instrument), инсталиран на телескоп в Аризона. DESI е основан, с цел да открие повече за тъмната сила и наблюдава ускорението на милиони галактики с невиждана точност. И въпреки всичко получените резултати са изцяло непредвидени за откривателите.
Според проф. Офер Лехав от University College London, който взе участие в плана, данните подсказват, че ускорението на галактиките се е променяло с времето – нещо, което не подхожда на общоприетата картина.
„ Сега, когато виждаме тъмна сила, която се усилва и по-късно отслабва, ни е необходим нов механизъм. Това може да раздруса основите на физиката “, добавя той.
Южнокорейският пробив
През ноември проф. Йънг Уук Лий от университета „ Йонсей “ в Сеул разгласява проучване, което поддържа тезата, че тъмната сила не е константа. Неговият екип преразгледа данните за свръхновите, които преди 27 години потвърждават съществуването на тъмната сила.
Вместо да одобряват, че тези гърмежи постоянно имат една и съща общоприета бляскавост, учените регистрират нов фактор – възрастта на галактиките, в които те пораждат. Така те преизчисляват действителната бляскавост на свръхновите.
Тази промяна води до непредвиден извод: тъмната сила не е непрекъсната мощ, а се трансформира с времето. Най-изненадващото в разбора е, че ускореното разширение на Вселената в действителност се забавя.
„ Съдбата на Вселената ще се промени. Ако тъмната сила не е константа и отслабва, това ще промени цялата парадигма на актуалната космология “, безапелационен е проф. Лий.
Той прибавя, че при подобен сюжет „ Големият срив към този момент е действителна опция “.
Скептицизъм и спор в научните среди
Работата на проф. Лий е тествана от други специалисти и оповестена в влиятелно списание на Кралското астрономическо сдружение. Твърденията му обаче не се одобряват добре от доста водещи астрономи, измежду които проф. Джордж Ефтатиу от Института по астрономия към Университета в Кеймбридж.
„ Мисля, че това отразява по-скоро комплицираните елементи при свръхновите “, разяснява той. „ Корелацията с възрастта не е доста мощна, тъй че е рисково да се ползва сходна промяна. За мен наподобява едва аргументирано. “
Доминиращото мнение остава, че Вселената продължава да се уголемява с съвсем неизменима тъмна сила.
Проф. Лий обаче остро възразява. „ Нашите данни обгръщат 300 галактики. Статистическата значителност е почти късмет едно към трилион резултатът да е случайност. Затова съм уверен, че нашето проучване към този момент е извънредно значимо. “
След южнокорейските резултати два екипа преразгледат яркостта на част от свръхновите, употребявани и в по-ранни разбори на DESI. Макар и да се отдръпват леко от първичните индикации, сигналите за смяна не изчезват даже след задълбочена инспекция.
В резултат дебатът дали Космосът ни „ подшушва “ нещо за същинската си природа или астрономите преследват небесни призраци, евентуално ще продължи.
По тематиката към този момент са оповестени стотици научни публикации, а учените са разграничени в търсенето на най-хубавото пояснение. Според проф. Робърт Маси, заместник-директор на Кралското астрономическо сдружение, това не е неприятно.
„ Кой не желае да разбере по какъв начин ще свърши Вселената и по какъв начин е почнала? “, споделя той. „ Хората постоянно са се интересували от това — без значение дали от религиозна или научна позиция. Да можем да си кажем: по този начин ще свърши всичко след милиарди години. Не би ли било удивително? “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ




