Преживял инсулт проговори отново след 18 години чрез нов мозъчно-компютърен имплант
Учените са създали устройство, което може да трансформира речевите мисли в изговорени думи в действително време, оповестява АП, представена от Българска телеграфна агенция.
Въпреки че към момента е пробен, изобретателите се надяват, че мозъчно-компютърният интерфейс един ден ще помогне да се даде глас на хората, които не могат да приказват.
В новото изследване се разказва тестването на устройството върху 47-годишна жена с квадриплегия, която не е могла да приказва в продължение на 18 години след инсулт. Лекарите вградили устройството в мозъка ѝ по време на интервенция в границите на клинично изпитване.
То „ трансформира желанието ѝ да приказва в плавни фрази “, споделя Гопала Ануманчипали, съавтор на проучването, оповестено в понеделник в списание Nature Neuroscience.
Други мозъчно-компютърни интерфейси за тирада нормално имат леко закъснение сред мислите за фрази и компютърната вербализация. Такива забавяния нарушават естествения ход на диалога, което евентуално води до недоразумение и отчаяние, настояват откривателите.
Това е „ значителен прогрес в нашата област “, споделя Джонатан Брумбърг от Лабораторията по тирада и приложна неврология в Канзаския университет, който не е взел участие в проучването.
Екипът от Калифорния е записал мозъчната интензивност на дамата благодарение на електроди, до момента в който тя изрича фрази без тон в мозъка си. Учените употребявали синтезатор, който конструирали, употребявайки гласа ѝ преди увреждането, с цел да основат речевия тон, който тя би произнесла. Те обучили модел на изкуствен интелект, който „ превежда “ невронната интензивност в звукови единици.
Той работи сходно на съществуващите системи, употребявани за транскрибиране на срещи или телефонни диалози в действително време, споделя Ануманчипалли от Калифорнийския университет в Бъркли.
Самият имплант се слага в речевия център на мозъка, тъй че да „ подслушва “, като тези сигнали се преобразуват в елементи от речта, които сформират фрази. Според Ануманчипали това е тип „ стрийминг “, като всяка 80-милисекундна част от речта - към половин сричка - се изпраща в регистриращото устройство.
„ Не се чака изречението да свърши – устройството го обработва в придвижване “, изясни Ануманчипали.
Декодирането на речта толкоз бързо в действително време има капацитета да бъде в крайник с бързия ритъм на естествената тирада, сподели Брумбърг. Използването на гласови проби на пациента би било забележителен прогрес в естествеността на речта, заключи ученият.
