Учените откриват необясними структури на границата с междузвездното пространство
Учените са разкрили странни талази и необясними структури на границата сред нашата Слънчева система и голямото междузвездно пространство оттатък нея, оповестява ново изследване. Резултатите демонстрират, че границата на хелиосферата - предпазен балон, основан от Слънцето, който обгръща слънчевата система, се измества по способи, които " са завладяващи и евентуално спорни ", споделят учените.
Хелиосферата се простира на към 11 милиарда благи в Космоса (повече от два пъти от орбитата на Плутон) и е изваяна от поток от заредени частици, предавани от Слънцето - безоблачен вятър. Ръбът на тази конструкция е маркиран от област, наречена хелиопауза, където слънчевият вятър отстъпва на силите на междузвездната среда. (Хелиопауза е мястото, където силата на слънчевия вятър е по-малка от нужната за изтласкването на междузвездния газ. - бел.ред.) Сондите " Вояджър " - 1 и 2 на НАСА, изстреляни през 1977 година, прекрачиха тази граница през последното десетилетие, което ги направи първите обекти, основани от индивида, впуснали се в междузвездното пространство.
Вояджърите не престават да изпращат известия оттатък хелиосферата, само че те могат да рапортуват единствено за изискванията на техните съответни местоположения. Учените са се научили да картографират някои от по-широките очертания на хелиопаузата. Те търсят излъчвания, предавани от енергийно неутрални атоми (ENA), които се основават от взаимоотношенията сред слънчевите и междузвездните ветрове, само че огромна част от тази преходна област към момента е забулена в тайнственост.
Сега учени, ръководени от Ерик Зирнщайн, откривател по галактическа физика в Принстънския университет, са разпознали любопитни нови детайлности за тази зона, в резултат на месечен скок в динамичното налягане на слънчевия вятър. Сателитът на НАСА Interstellar Boundary Explorer (IBEX) улови трагично изсветляване на ENA след този фронт на налягането. Разкриха се придвижванията на хелиопаузата и " обилни асиметрии " в структурата на хелиосферата, които са в несъгласие с моделите. Това стана ясно от изследване, оповестено в понеделник в Nature Astronomy.
" В началото на 2017 година забелязахме изсветляване на излъчванията на енергийно безпристрастен атом (ENA) в данните на IBEX, идващи от дребна част от небето, центрирана на към 20 градуса под " носа " на хелиосферата ", изяснява Зирнщайн. " Това изсветляване първо се появи при най-високите ENA сили, които можехме да следим " - добавя той.
" Бяхме много сюрпризирани какъв брой наклонени са повърхностите. Най-близките точки са наклонени на 30 градуса под носа, за разлика от множеството известни модели на хелиосферата ", споделя Зирнщайн.
" Структурите на вълните също бяха изненадващи, тъй като откакто направихме всичко допустимо, с цел да отчетем евентуалните несигурности в разбора, открихме, че тези талази са статистически значими. Но видяно обратно, когато вземем поради какъв брой динамичен в действителност е слънчевият вятър, това евентуално не би трябвало да е прекомерно изненадващо. Но сигурно беше забавно да го забележим. "
Източник
Хелиосферата се простира на към 11 милиарда благи в Космоса (повече от два пъти от орбитата на Плутон) и е изваяна от поток от заредени частици, предавани от Слънцето - безоблачен вятър. Ръбът на тази конструкция е маркиран от област, наречена хелиопауза, където слънчевият вятър отстъпва на силите на междузвездната среда. (Хелиопауза е мястото, където силата на слънчевия вятър е по-малка от нужната за изтласкването на междузвездния газ. - бел.ред.) Сондите " Вояджър " - 1 и 2 на НАСА, изстреляни през 1977 година, прекрачиха тази граница през последното десетилетие, което ги направи първите обекти, основани от индивида, впуснали се в междузвездното пространство.
Вояджърите не престават да изпращат известия оттатък хелиосферата, само че те могат да рапортуват единствено за изискванията на техните съответни местоположения. Учените са се научили да картографират някои от по-широките очертания на хелиопаузата. Те търсят излъчвания, предавани от енергийно неутрални атоми (ENA), които се основават от взаимоотношенията сред слънчевите и междузвездните ветрове, само че огромна част от тази преходна област към момента е забулена в тайнственост.
Сега учени, ръководени от Ерик Зирнщайн, откривател по галактическа физика в Принстънския университет, са разпознали любопитни нови детайлности за тази зона, в резултат на месечен скок в динамичното налягане на слънчевия вятър. Сателитът на НАСА Interstellar Boundary Explorer (IBEX) улови трагично изсветляване на ENA след този фронт на налягането. Разкриха се придвижванията на хелиопаузата и " обилни асиметрии " в структурата на хелиосферата, които са в несъгласие с моделите. Това стана ясно от изследване, оповестено в понеделник в Nature Astronomy.
" В началото на 2017 година забелязахме изсветляване на излъчванията на енергийно безпристрастен атом (ENA) в данните на IBEX, идващи от дребна част от небето, центрирана на към 20 градуса под " носа " на хелиосферата ", изяснява Зирнщайн. " Това изсветляване първо се появи при най-високите ENA сили, които можехме да следим " - добавя той.
" След това с течение на времето зоната на лъчение става все по-голяма и по-голяма в небето и стартира да се появява при по-ниски сили на ENA. Знаехме, че това би трябвало да е в отговор на огромна смяна в налягането на слънчевия вятър, което е основен фактор при установяване на излъчванията на ENA от краищата на хелиосферата. Фактът, че първичното леке на изсветляване не беше центрирано върху " носа ", а се разширяваше асиметрично в небето, ни стимулира да разберем за какво се случва това. "Докато учените изследвали наблюденията на IBEX, те открили, че повърхността на хелиосферата е изкривена от големи талази, които се появяват под ненадейно накривен ъгъл. Тези пространствени вариации в тези структури могат да доближат 10 астрономически единици (AU) - една AU е дистанцията сред Земята и Слънцето.
" Бяхме много сюрпризирани какъв брой наклонени са повърхностите. Най-близките точки са наклонени на 30 градуса под носа, за разлика от множеството известни модели на хелиосферата ", споделя Зирнщайн.
" Структурите на вълните също бяха изненадващи, тъй като откакто направихме всичко допустимо, с цел да отчетем евентуалните несигурности в разбора, открихме, че тези талази са статистически значими. Но видяно обратно, когато вземем поради какъв брой динамичен в действителност е слънчевият вятър, това евентуално не би трябвало да е прекомерно изненадващо. Но сигурно беше забавно да го забележим. "
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ