Тихоокеанското сметище се превърна в дом на крайбрежна екосистема
Учените са разкрили процъфтяващи общности от крайбрежни същества, в това число дребни раци и анемонии, живеещи на хиляди километри от първичния си дом върху пластмасови боклуци в Голямото тихоокеанско бунище – въртоп от боклуци, ситуирани на почти 1.6 млн. квадратни км в океана сред Калифорния и Хавай, написа CNN.
В ново изследване, оповестено в списание Nature Ecology & Evolution, екип от откриватели разкрива, че десетки типове крайбрежни безгръбначни организми оцеляват и се възпроизвеждат върху боклуците, плуващи в океана от години. Констатациите на учените допускат, че пластмасовото замърсяване може да разреши основаването на нови плаващи екосистеми от типове, които нормално не могат да оцелеят в открити води.
За разлика от органичния материал, който се разлага и потъва в границите на месеци или най-вече няколко години, пластмасовите боклуци могат да плуват в океаните доста по-дълго време, давайки опция на съществата да оцелеят и да се възпроизвеждат в продължение на години.
Крайбрежните типове бяха върху 70% от отломките, които открихме “, сподели Линси Харам, теоретичен помощник в Националния институт по земеделието и храните и водещ създател на проучването.
Харам и нейните сътрудници изследват 105 предмета от пластмаса, извадени от Голямото тихоокеанско бунище сред ноември 2018 година и януари 2019 година Те разпознават 484 морски безгръбначни организми върху отломките, представляващи 46 разнообразни типа, от които 80% нормално се срещат в крайбрежните местообитания.
" Доста огромен % от това, което открихме, бяха крайбрежни типове “, съобщи Харам, допълвайки, че на две трети от отломките общностите, обитаващи открития океан, се конкурират за пространство, като евентуално си взаимодействат и по други способи.
По думите на Харам следствията от появяването на нови типове в отдалечените региони на океана към момента не са изцяло ясни. Как тъкмо създанията стигат до открития океан и по какъв начин оцеляват там също остава неразбираемо. Дали, да вземем за пример, те просто са “пътували ” върху парче пластмаса, към което са се прикрепили край брега, или са съумели да колонизират нови обекти, откакто са били в открития океан, не е известно.
View this post on Instagram A post shared by Swagger McAwesome (@dammitknockitoff)
Океани от пластмаса
Голямото тихоокеанско бунище, което е два пъти по-голямо от Тексас, е най-голямото струпване на океанска пластмаса в света. То е лимитирано от голям кръговрат - най-големият от петте големи, въртящи се кръгови течения в международните океани, които дърпат боклука към центъра и го улавят там, създавайки ураган от боклуци.
“Грешка е обаче да мислим за Голямото тихоокеанско бунище като за остров от отпадък ”, споделя Матиас Егер, началник по екологичните и обществени въпроси в The Ocean Cleanup - организация с нестопанска цел, която създава технологии за изчистване на океаните от пластмаса.
Ако сте там, това, което виждате, е просто непорочен наследник океан “, добави той.
От самодейността за разчистване на океана пресмятат, че в сметището има към 1.8 трилиона части пластмаса, които тежат към 80 хиляди тона. По-голямата част от пластмасата, открита в него, идва от риболовната промишленост, до момента в който сред 10% и 20% от общия размер може да бъде проследен до цунамито в Япония през 2011 година
Според Програмата на Организация на обединените нации за околната среда (UNEP), светът създава към 460 милиона тона пластмаса годишно, цифра, която без незабавни дейности ще се утрои до 2060 година В международен мащаб единствено към 9% от пластмасовите боклуци се рециклират, съгласно UNEP. Цели 22% от всички пластмасови боклуци се ръководят погрешно и приключват като отпадък, като огромни количества от тях, в последна сметка, попадат в океаните.
Учените предизвестяват, че има “бързо и невиждано “ нарастване на замърсяването на океана с пластмаса от 2005 година насам.
В ново изследване, оповестено в списание Nature Ecology & Evolution, екип от откриватели разкрива, че десетки типове крайбрежни безгръбначни организми оцеляват и се възпроизвеждат върху боклуците, плуващи в океана от години. Констатациите на учените допускат, че пластмасовото замърсяване може да разреши основаването на нови плаващи екосистеми от типове, които нормално не могат да оцелеят в открити води.
За разлика от органичния материал, който се разлага и потъва в границите на месеци или най-вече няколко години, пластмасовите боклуци могат да плуват в океаните доста по-дълго време, давайки опция на съществата да оцелеят и да се възпроизвеждат в продължение на години.
Крайбрежните типове бяха върху 70% от отломките, които открихме “, сподели Линси Харам, теоретичен помощник в Националния институт по земеделието и храните и водещ създател на проучването.
Харам и нейните сътрудници изследват 105 предмета от пластмаса, извадени от Голямото тихоокеанско бунище сред ноември 2018 година и януари 2019 година Те разпознават 484 морски безгръбначни организми върху отломките, представляващи 46 разнообразни типа, от които 80% нормално се срещат в крайбрежните местообитания.
" Доста огромен % от това, което открихме, бяха крайбрежни типове “, съобщи Харам, допълвайки, че на две трети от отломките общностите, обитаващи открития океан, се конкурират за пространство, като евентуално си взаимодействат и по други способи.
По думите на Харам следствията от появяването на нови типове в отдалечените региони на океана към момента не са изцяло ясни. Как тъкмо създанията стигат до открития океан и по какъв начин оцеляват там също остава неразбираемо. Дали, да вземем за пример, те просто са “пътували ” върху парче пластмаса, към което са се прикрепили край брега, или са съумели да колонизират нови обекти, откакто са били в открития океан, не е известно.
View this post on Instagram A post shared by Swagger McAwesome (@dammitknockitoff)
Океани от пластмаса
Голямото тихоокеанско бунище, което е два пъти по-голямо от Тексас, е най-голямото струпване на океанска пластмаса в света. То е лимитирано от голям кръговрат - най-големият от петте големи, въртящи се кръгови течения в международните океани, които дърпат боклука към центъра и го улавят там, създавайки ураган от боклуци.
“Грешка е обаче да мислим за Голямото тихоокеанско бунище като за остров от отпадък ”, споделя Матиас Егер, началник по екологичните и обществени въпроси в The Ocean Cleanup - организация с нестопанска цел, която създава технологии за изчистване на океаните от пластмаса.
Ако сте там, това, което виждате, е просто непорочен наследник океан “, добави той.
От самодейността за разчистване на океана пресмятат, че в сметището има към 1.8 трилиона части пластмаса, които тежат към 80 хиляди тона. По-голямата част от пластмасата, открита в него, идва от риболовната промишленост, до момента в който сред 10% и 20% от общия размер може да бъде проследен до цунамито в Япония през 2011 година
Според Програмата на Организация на обединените нации за околната среда (UNEP), светът създава към 460 милиона тона пластмаса годишно, цифра, която без незабавни дейности ще се утрои до 2060 година В международен мащаб единствено към 9% от пластмасовите боклуци се рециклират, съгласно UNEP. Цели 22% от всички пластмасови боклуци се ръководят погрешно и приключват като отпадък, като огромни количества от тях, в последна сметка, попадат в океаните.
Учените предизвестяват, че има “бързо и невиждано “ нарастване на замърсяването на океана с пластмаса от 2005 година насам.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ