Защо учените превърнаха тези хлебарки в киборги?
Учените са оптимизирали моделите на придвижване на хлебарките киборги благодарение на машинно образование. Това е нещо действително, което действителни човешки същества са постигнали тази година. Първо, хлебарките киборги са нещо, което съществува от години. Не става дума за роботи, въодушевени от хлебарки – това би било форма на биомимикрия или моделиране на технологии по образеца на природата. Не, това са същински, живи инсекти с хирургически вграден хардуер, включващ акселерометри, жироскопи, предаватели и акумулатори.
Това е доста съоръжение за такова малко създание.
Затова мадагаскарските съскащи хлебарки са определени поради изключителния им размер, вариращ от 5 до 7 сантиметра. Въпреки напредналото положение на роботиката и изкуствения разсъдък, основаването на дребни автоматизирани роботи, способни да се ориентират в ексцентрична среда и да се оправят, когато се преобърнат, към момента е извънредно мъчно. И до момента в който някои може да се изкушат да тръгнат по пътя на биомимикрията и да разработят дребни роботи, употребявайки естествени дизайни, други са решили, че е доста по-лесно просто да включат няколко кабела към същинското нещо.
Но всичко това води до един и същи въпрос: за какво?
Според ново изследване в списание „ Киборги и бионични системи “ хлебарките киборги са идеално решение за интервенции по търсене и избавяне. Например, намирането на оживели при бедствия, затрупани в отломки, е мъчно, а времето е от решаващо значение. Хлебарките могат да изследват места, където хората не могат. Но да ги накарате да извършват дилемите си е напълно друго предизвикателство.
Как да управлявате това нещо?
В публикацията учените дават близо 15-годишни образци за това, което те назовават „ инсекти като хибридни роботизирани платформи “, в това число едно изследване от 2009 година, в което се разказва безжичното ръководство на бръмбар по време на полет. Оказва се обаче, че да накараш насекомо да отиде там, където искаш – даже с вградени електроди – не е по никакъв начин лека задача.
Въз основа на предходни проучвания учените откриват, че хлебарките естествено се движат по някои предвидими способи. Те се движат доста, когато е топло, само че съвсем стопират, когато температурата падне под 21 градуса. Когато има ярка светлина, те търсят тъмни места, а щом попаднат на мрачно, остават на място. Предпочитат да следват ръбовете на стени и предмети, а когато са навън, се движат повече или по-малко случайно.
Използвайки камера, датчици за придвижване и машинно образование, откривателите създават стратегия, която може да употребява данните за придвижването на хлебарка киборг, с цел да следи дали тя се движи или не.
Ако откри, че хлебарката е неподвижен, системата ползва „ автоматизирана стимулация “.
Тя кара хлебарката да се движи още веднъж. Очевидно програмата е работила удивително добре, като учените оповестяват:
Тази система усили скоростта на търсене и изминатото разстояние надлежно с 68% и 70%, а времето неподвижен бе понижено със 78%.
