Учените са една стъпка по-близо до разбирането на биолуминесцентните морета

Учените са една стъпка по-близо до разбирането на биолуминесцентните морета с помощта на нова база данни, обхващаща епохи, разясняват от Euronews Green. " Целият външен тип на океана беше като аероплан, затрупан със сняг. В небето нямаше облак, само че небето изглеждаше толкоз черно, като че ли бушуваше стихия. " Това са думите, написани от моряк през 1854 година, след среща с рядкото събитие, наречено от мореплавателите „ млечни морета “.Тези светещи океански събития са обърквали хората от епохи. „ Ужасното великолепие “, разказано от моряка от деветнадесети век - което го накара да мисли, че краят е близо - в този момент знаем, че е форма на биолуминесценция: светлина, предавана от живи организми по време на химически реакции в телата им.Но тази океанска биолуминесценция към момента е обгърната в тайнственост. За да се опитат да схванат това събитие, откриватели в Съединени американски щати са основали база данни, съчетаваща 400 години разкази на очевидци на моряци със модерни сателитни данни.Екипът от Щатския университет в Колорадо (CSU) и Кооперативния институт за проучване на атмосферата споделят, че това ще помогне на изследователските кораби да плануват по кое време и къде ще се появи млечно море, което ще им разреши да събират проби.„ Млечните морета са невероятни изрази на нашата биосфера, чието значение в природата към момента не сме определили изцяло “, споделя професор Стивън Милър, съавтор на ново изследване за базата данни. „ Самото им битие сочи към неразучени връзки сред повърхността и небето и сред микроскопичните и световните функции на бактериите в земната система.„ С помощта на тази нова база данни, изкована от морските кораби от 17-ти век до галактическите кораби на актуалните времена, ние започваме да построяваме мост от фолклора към научното схващане. “Какво предизвиква млечните морета?От снежнобяло до „ брилянтно и блестящо зелено “, призрачно сиво до тюркоазено, млечните морета са следени в разнообразни нюанси през годините. Те покриват огромно разстояние - от време на време над 100 000 квадратни километра - и могат да продължат седмици наред.Това непрекъснато зарево ги отличава от други, по-често срещани типове биолуминесценция във вода, като мигането на планктон. Те са толкоз обширни и ярки, че от време на време могат да се видят от космоса.Смята се, че млечните морета са породени от бактериална интензивност - най-вероятно от светеща микроскопична бактерия, наречена Vibrio harveyi. Този характерен вариант е открит да живее на повърхността на водорасли в разцвет от проучвателен транспортен съд, който съумява да вземе проба през 1985 г.Но защото млечните прояви се появяват рядко и нормално в отдалечени региони на Индийския океан, учените се борят да получат биологична информация, с цел да потвърдят това.„ Наистина е мъчно да изучавате нещо, в случай че нямате данни за него “, споделя Джъстин Хъдсън, докторант в катедрата по атмосферни науки на CSU и първият създател на публикацията.„ Има единствено една известна фотография на морското ниво, която идва от инцидентна среща на яхта през 2019 година “, прибавя той, „ тъй че остава доста да научим по какъв начин и за какво се случва това и какви са въздействията върху тези области, които изпитват това. “Как млечните морета са свързани с климатичните събития?Новата база данни демонстрира, че наблюденията нормално се случват към Арабско море и водите на Югоизточна Азия. Той също по този начин разкрива, че те са статистически свързани с дипола на Индийския океан и южната вибрация на Ел Ниньо, когато температурите на морската повърхнина варират.Тъй като и двете климатични феномени могат да повлияят на световното време, откривателите са любопитни да знаят по какъв начин тъкмо млечните морета са свързани с тези модели. " Регионите, където това се случва най-често, са към северозападната част на Индийския океан покрай Сомалия и Сокотра, Йемен, с съвсем 60 % от всички известни събития, протичащи се там. В същото време знаем, че етапите на индийския мусон подтикват биологичната интензивност в района посредством промени в моделите напразно и теченията ", споделя Хъдсън. " Изглежда допустимо млечните морета да съставляват незадоволително изследван аспект от широкомащабното придвижване на въглерод и хранителни субстанции през земната система. Това наподобява изключително евентуално, защото научаваме от ден на ден и повече за бактериите, които играят основна роля в световния въглероден цикъл както на сушата, по този начин и в океана. " Той отбелязва, че районите, където се срещат млечни морета, се отличават с огромно биологично многообразие и са значими от икономическа позиция за риболовните интервенции - тъй че има и обилни локални последствия.„ Нямаме визия какво значат млечните морета за екосистемите, в които се намират “, прибавя Милър.„ Те могат да бъдат индикация за здрава екосистема или бедстваща – бактериите, които подозираме, че стоят зад това, са прочут пакостник, който може да повлияе негативно на рибите и ракообразните “, споделя той. „ Подготовката на тези данни ни разрешава да стартираме да отговаряме на въпроси за млечните морета, оттатък вярата и молитвата транспортен съд да се натъкне инцидентно на такова. “